„Грузинска мечта“, която е на власт повече от десетилетие, иска да остане управляващата партия на всяка цена. Тя не се спира пред нищо. Той унищожава независимите медии, неправителствените организации, които следят за спазването на върховенството на закона, спори с ключовите партньори и спонсори на страната: Европейския съюз и САЩ и дори прикрива вината на окупационната сила – Русия. Ще стигне ли партията дотам, че да фалшифицира изборите на 26 октомври?
„Веднага щом получим конституционно мнозинство, ще забраним [опозиційний] „Национално движение“ и неговите сателити или наследници и ще ги изправи пред правосъдието с цялата строгост на закона“, каза Бидзина Иванишвили, основател и неформален лидер на „Грузинска мечта“, в събота, 19 октомври, в Кутаиси, седмица преди изборите.
Управляващата партия редовно говори за необходимостта от получаване на конституционно мнозинство на изборите през октомври. Само по този начин, според нея, ще бъде възможно не само да се забранят партиите по един или друг начин, свързани с бившия президент Михаил Саакашвили, но и да се възстанови териториалната цялост на Грузия. Политиците говорят за това, а проправителствените телевизионни канали разпространяват думите им. Според проучвания на общественото мнение, проведени от Горби по искане на проправителствения телевизионен канал „Имеди“, „Грузинска мечта“ може да разчита на 59,5% от гласовете. Въпреки това, според проучване на Edison Research, поръчано от опозиционния телевизионен канал Formula TV, само 33% от анкетираните възнамеряват да гласуват за управляващата партия.
Речта на Бидзина Иванишвили в Кутаиси беше пълна с противоречия, както и цялата дейност на „Грузинска мечта“ през последните години. Основателят на партията застана пред логото на партията, в което беше изтъкан мотивът на европейските звезди за предизборната кампания, и увери, че „Грузия беше, е и ще бъде родина на свободните хора, където никой никога няма да посмее да установи авторитарен режим. Хората тук дишат свободно, без страх от политическо преследване.“
Проблемът е, че Грузия, за която говори Иванишвили, не съществува – и това е заради него.
Грузинската мечта на милиардера
Бидзина Иванишвили е милиардер, най-богатият човек в страната, натрупал е богатството си по време на руската приватизация. Оттогава той все още има приятели сред руските олигарси. Той също така не се притеснява да прави бизнес с руски компании и да купува недвижими имоти в Москва. Той не обича да разкрива богатството си и, подобно на много други, го крие в данъчни убежища.
От години той отхвърля спекулациите, че иска да влезе в политиката. Докато през 2012 г. той не основава „Грузинска мечта“ и предлага на грузинците страна без президента Михаил Саакашвили. Нито връзките му с Русия, нито желанието му да забогатее попречат на политическата му кариера. Напротив, богатството му беше мярка за предприемчивост. Бидзина Иванишвили трябваше да управлява Грузия като свой собствен бизнес, тоест ефективно да увеличава богатството й и да гарантира благосъстоянието на грузинците – всички без изключение. Кой, ако не най-богатият човек, филантроп, филантроп, спонсор на науката и културата, най-добре ще поведе страната към просперитет, се казва в предизборната програма. Партията „Грузинска мечта“ спечели парламентарните избори през 2012 г. с подкрепата на 55% от гласоподавателите. Единното национално движение на президента Саакашвили получи 40% от гласовете. Това беше първото и засега последното демократично завземане на властта в историята на Грузия.
Иванишвили играе активна политика като министър-председател само една година. През 2013 г., когато вторият мандат на Саакашвили приключи и „Грузинска мечта“ също пое президентския пост, милиардерът се оттегли в сянка. Той предаде управлението на хора, лоялни към него. Той обаче остава основният човек, вземащ решения, и всяка година все повече поема контрола над държавата, като набира персонал в Главната прокуратура, специалните служби, Централната избирателна комисия, комисиите, контролиращи медиите, Националната банка на Грузия, както и увеличава контрола си върху обществото и разширява заетостта в публичния сектор до рекордно ниво (36% от работната сила на Грузия е издържана от държавата).
Това убягна от широкото внимание на международната общност, тъй като в същото време „Грузинска мечта“ беше официално интегрирана в Европейския съюз. През 2014 г. Грузия подписа Споразумението за асоцииране с ЕС (влезе в сила през 2016 г.). Три години по-късно беше въведен безвизов режим за пътуване до ЕС за грузинските граждани. През същата година интеграцията с ЕС и НАТО е залегнала в конституцията като цел на държавните институции.
С течение на времето обаче демократичният път на развитие, предложен от Запада, започва да става все по-неудобен за грузинската мечта. Иванишвили никога не е бил политик и няма намерение да стане такъв; Той не искаше да влиза в диалог с обществото, да обяснява действията си или да оправдава действията си.а) Доколкото това е позволено от разпоредбите на тази конвенция, Той очакваше същото и от премиерите си. Тези, които имаха различно мнение, в крайна сметка бяха принудени да напуснат. През последните години на власт в страната дойдоха само хора, лоялни на Иванишвили, като Иракли Гарибашвили, чиято цялата бизнес и политическа кариера е свързана с Иванишвили, или сегашния премиер Ираклий Кобачидзе, бивш изпълнителен секретар на „Грузинска мечта“.
Мълчанието на критиците започна с медийна кампания на срещу организации, които работят в областта на върховенството на закона и привличат вниманието към случаи на корупция, екологични активисти, които посочват нарушения на правата на собственост, активисти на ЛГБТК+ общността, които посочват бруталността на служителите на реда. Проправителствените медии публикуваха свои лични данни, снимки на членове на семействата, домашни адреси и ги нарекоха врагове на народа.
Критиките не утихнаха, така че Georgian Dream затегна гайките. След масови протести и предупреждения от ЕС и САЩ, през юни 2024 г. беше приет Законът за прозрачност на чуждестранното влияние, обикновено наричан „руски закон“. Подобно на закона на Путин, той заклеймява всички организации, които имат поне 20% чуждестранно финансиране, наричайки ги субекти на чуждестранно влияние. През октомври, в опит да угоди на влиятелната грузинска църква и все още до голяма степен консервативно общество, „Грузинска мечта“ прие закон за защита на семейните ценности, който е пряко насочен към ЛГБТК+ общността. Според новия закон тази общност трябва напълно да изчезне от публичното пространство. Не можете да говорите, пишете, пеете или преподавате за това.
Седмица преди изборите е трудно да си представим страната, за която говори Бидзина Иванишвили, в която никой не се страхува да изрази мнението си. За мнозина копирането на руските решения идентифицира „Грузинска мечта“ с Владимир Путин и предизвика остра реакция от страна на западните съюзници. Европейският съюз, който наля повече от милиард евро в Грузия от 2014 г. насам, последователно блокира по-нататъшното финансиране и преустанови всички срещи на високо равнище с грузински правителствени служители. Съединените щати отидоха още по-далеч и в допълнение към замразяването на финансовата подкрепа (близо 149 милиона долара само през 2023 г.) наложиха санкции на тези, „отговорни за подкопаването на демокрацията в Грузия или съучастници в подкопаването на демокрацията в Грузия“.
„Според мен това, което прави „Грузинска мечта“, е изцяло насочено към това да остане на власт. С такава цел тя автоматично става партньор на Русия, защото задържането на властта на всяка цена означава авторитарни тенденции. Не можете да позволите свободни, честни избори, ако искате да задържите властта завинаги“, обяснява Леван Качишвили, изследовател на грузинската политическа сцена в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, добавяйки: „Когато искате да останете на власт, вие поставяте на карта отношенията със западните партньори, които не толерират авторитарни тенденции. Те ви критикуват през цялото време. Имам предвид например възпрепятстването на процеса на интеграция в ЕС. Какво трябва да направите? Как да се оправдаете пред обществото? Можете да обвините този Запад, че е непоследователен, че е двойни стандарти или че е манипулиран от Обединеното национално движение – и точно това прави „Грузинска мечта“. Така че идва от желанието да останеш на власт. И по дефиниция това се вписва много добре в руските интереси, защото и двата режима искат едно и също нещо, всеки в свой собствен контекст. Авторитарните режими стават естествени партньори, те си сътрудничат, за да имат други авторитарни държави около тях.“
Но сближаването с Русия не е само копиране на решенията на Путин. „Грузинска мечта“ все повече прикрива вината на Русия. Преди това правеше това главно в контекста в Украйна, но сега и в случая със самата Грузия. От началото на руската агресия през 2022 г. Тбилиси не е на страната на Киев и не нарича Русия агресор в този спор. На срещата на върха на ООН за бъдещето през септември премиерът Иракли Кобахидзе заяви, че Грузия се развива отлично, въпреки окупацията. Той обаче никога не спомена Русия. Когато попитах за това, председателят на парламентарната комисия по външни работи Николоз Самчарадзе ми обясни, че в края на краищата всички знаят кой е окупирал Грузия и няма нужда да подчертавам това.
Русия се възползва от възможността редовно да коментира ситуацията в Грузия, изразявайки или възхищение, или готовност да подкрепи властите в Тбилиси, ако „враждебни сили искат да се намесят в изборния процес в Грузия“. Владимир Путин наскоро либерализира безвизовото пътуване за грузинците. През май миналата година руският президент отмени забраната за полети до Грузия, а също така въведе възможността за влизане до 90 дни без виза. Последният му указ премахва това ограничение и необходимостта от работна виза за грузинците. „Отношенията между държавите са едно. Хуманитарните отношения са различни, когато говорим за диалог между хора от две страни. ВИн никога не спираше. Имаме голяма грузинска диаспора, нашите туристи пътуват до Грузия“, обясни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
И всичко това може да се нарече само руска провокация, в края на краищата това е руска провокация. Но проблемът е, че разказът на Кремъл е много подобен на това, което казва „Грузинска мечта“: че неопределена „глобална военна партия“ (уж за Запада, но не е съвсем ясно коя) иска да повлияе на изборите, че иска да въвлече Грузия във войната. Следователно противниците трябва да бъдат заглушени.
„Грузинска мечта“ току-що обяви началото на нова процедура по импийчмънт срещу президента Саломе Зурабишвили. За пореден път „Грузинска мечта“ не хареса чуждестранните посещения на държавния глава (по-специално в Полша), по време на които открито критикува правителството и напомня за прозападните стремежи на грузинското общество. В крайна сметка според проучванията на общественото мнение около 90% от грузинците подкрепят интеграцията в ЕС.
Избори на всичко
Дори и сега е трудно да си представим предстоящите парламентарни избори в Грузия по друг начин, освен като борба за всичко. „Грузинска мечта“ твърди, че на 26 октомври грузинците ще избират между мир и война. Победата на грузинската мечта е, в собствената си интерпретация, мир, победа на опозицията – война. Основният наратив на управляващата партия е подкрепен от визуална кампания. Билбордове се появиха по улиците на Джорджия. От една страна, има изображение на бомбардирав Украйна, от друга, има реставрирани грузински паметници.
„Това е история за войната от 2008 г. и обвинението на тогавашния президент Саакашвили, че е загубил войната от Русия“, обяснява Леван Качишвили. „Това е послание, насочено към тези, които обикновено подкрепят „Грузинската мечта“. Предизборната кампания на управляващата партия беше предназначена да укрепи основния електорат. Това е партията, която дойде на власт като опозиция на Саакашвили, неговото – според „Грузинска мечта“ – „кърваво и жестоко управление“. „Грузинска мечта“ настоява, че е единствената управляваща партия, която не е въвличала Грузия във война. Това е в рязък контраст с опозиционното Обединено национално движение. Защото именно тази партия беше на власт през август 2008 г., когато Грузия загуби контрол над Абхазия и Южна Осетия. Проблемът е, че ако следваме логиката, че нито Украйна, нито Грузия са имали избор, тогава не можем да обвиняваме Единното национално движение. „Грузинска мечта“ отхвърля такова мислене. Тя се опитва да убеди хората, че войната от 2008 г. можеше да бъде избегната, че ако бяха на власт, това нямаше да се случи. Ако убедите електората си в това, тогава има ефект на снежна топка и такъв прост мотив става основа на предизборната кампания.“
За опозицията това също е игра ол-ин, избор между прозападна демокрация и страна, управлявана по примера на Русия на Путин. Изборите на 26 октомври ще се проведат за първи път по пропорционална система с 5% избирателен праг. Тази институционална рамка накара опозиционните партии да си сътрудничат, да формират блокове и да приемат съвместна декларация. Основата за това сдружение трябва да бъде Хартата на Грузия, подписана по инициатива на президента Саломе Зурабишвили. В случай на победа той предвижда формирането на съвместно опозиционно правителство и провеждането на необходимите реформи в рамките на една година, включително премахването на „руския закон“ за връщане на Грузия на пътя на демократизацията и интеграцията в ЕС.
Според социологическите проучвания партията „За Грузия“ на бившия премиер на „Грузинската мечта“ Георги Гачария и три избирателни блока имат реален шанс да влязат в парламента:
1) „Единство. „Да спасим Грузия“ е Обединеното национално движение (ЕНД), основано преди много години от бившия президент Михаил Саакашвили, и стратегията „Агмашенебели“, както и по-малките партии, които са се концентрирали около тях;
2) „Коалиция за промяна“ – обединен блок, който включва групите на бившия ръководител на „Единно национално движение“ Ники Мелия и журналиста Ники Гварамия, наречени „Ахали“ („Нов“ на грузински), както и „Гирчи“ и „Дроа“;
3) „Силна Грузия“ – блок с партии като „Лело за Грузия“ и „За народа“, които се позиционират колкото далеч от „Грузинската мечта“, така и от „Единното национално движение“.
„Грузинският гласоподавател вижда ситуацията така: „Грузинската мечта“, Единното национално движение на бившия президент Саакашвили и всички останали“, казва Леван Качишвили. – Тъй като мразите и грузинската мечта, и Единното национално движение, няма друг изход, освен да не отидете до урните. Така мислят хората. Следователно е необходима алтернатива и „всички останали“ трябва да образуват общ блок. Бившият министър-председател Гачария също е алтернатива, защото гласоподавателите обичат политиците с опит. Той вероятно е този, който има най-голям шанс да привлече гласоподаватели на „Грузинска мечта“.
Според гореспоменатите проучвания опозицията може да разчита на общо повече от половината от гласовете, които се разпределят по следния начин: 19% за Блок „Единство“, блок „Спасете Грузия“ – 13%, „Коалиция за промяна“ – 12%, партии „Силна Грузия“ и „За Грузия“ – 11%. Затова е необходима широка коалиция, за да се отстрани „Грузинската мечта“ от власт. Негови гаранти трябва да бъдат президентът Зурабишвили и гореспоменатата „Харта на Грузия“, която предвижда създаването на техническо правителство за една година. Не е сигурно обаче, че такива различни политически партии ще могат да сформират правителство, да изберат министър-председател и да извършат необходимите реформи.
В контекста на изборите на 26 октомври обаче ключовият въпрос изглежда не е кой ще спечели изборите, а кой в крайна сметка ще остане на власт. Политическото напрежение нараства, тъй като не е ясно дали присъствието на мисията на ОССЕ/БДИПЧ и обществените наблюдатели ще окаже достатъчен натиск върху политическите сили, за да се гарантира, че изборите ще се проведат по честен и прозрачен начин. Дали „Грузинска мечта“ ще се стреми към желаното парламентарно мнозинство на всяка цена и дали ще приеме евентуална победа на опозицията, ще остане загадка още няколко дни.
Както и последиците от възможната победа на грузинската мечта. Възможни са различни сценарии. Партията на Иванишвили може да повярва, че позицията й е осигурена за следващия мандат и да спре спорни действия. Поне докато не бъдат обявени резултатите от президентските избори в САЩ, защото победата на Доналд Тръмп, според „Грузинска мечта“, ще означава край на вълната от критики от страна на Вашингтон.
Трудно е обаче да се повярва, че спиралата на омразата към опонентите, която беше насърчавана от политиците на сегашното правителство, сега ще бъде спряна. Следователно сценарий, при който „Грузинска мечта“ незабавно ще се обърне към предизборни заплахи, като например забрана на опозицията, свързана с бившия президент Саакашвили, е правдоподобен. По този начин ще отвлече вниманието на избирателите от реалните проблеми – безработицата и високите разходи за живот. С парламентарно мнозинство и чувство за пълна безнаказаност „Грузинска мечта“ ще може да прави каквото си поиска.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Gruzińskie wybory o wszystko
