Не толкова отдавна френският президент Еманюел Макрон успешно отблъсна офанзивата на крайнодясната „Национален сбор“, а след това в обединеното европейско пространство дойде неприятност от друга посока – Германия.
В основната държава от Европейския съюз в първия ден на есента на 2024 г. се проведоха местни избори в две източни държави. И тези два фактора – че изборите са местни и че федералните провинции са разположени на изток, в бившата ГДР – са важни за разбирането на ситуацията. Тоест те няма да променят резултатите от гласуването по никакъв начин, но ще помогнат да се разберат по-добре и по-точно.
И така, изборите за Landtags (местни парламенти) на Саксония и Тюрингия. И в двата региона, както се очакваше, крайнодясната, евро- и украинско-скептична, проруска „Алтернатива за Германия“ получи голям брой гласове. А в Тюрингия, най-безнадеждната федерална провинция по отношение на подкрепата за респектиращите, умерени лявоцентристки и дясноцентристки сили, „Алтернативата“ дори спечели.
Това наистина е първата победа на германската крайна десница на честни избори от март 1933 г. насам. Припомняме, че през януари същата година националсоциалистическата германска работническа партия, партията на Адолф Хитлер, спечели първо място на изборите за парламента на Свободната държава Липе (сега част от провинция Северен Рейн-Вестфалия), а през март – на общогерманските избори за федерален парламент, Райхстага. Всички последващи избори – през ноември 1933, 1936 и 1938 г. – са най-често срещаната фалшификация и манипулация на тоталитарния режим на нацистите.
Между другото, след Втората световна война в изборния процес участваха различни видове постнацистки, крайнодесни партии. Например в първите следвоенни избори в бившите западни окупационни зони (които станаха основата на Федерална република Германия) една от участващите партии беше германската дясна партия, която всъщност беше създадена от бивши членове на НСДАП. Но тогава те получиха само 1,81% от гласовете. А четири години по-късно е 1,07%. Алтернативата за Германия обаче спечели само 4,7% на първите си национални избори през 2013 г. и не влезе в Бундестага. (А нацистката партия от 1928 г. – само пет години преди да дойде на власт – имаше 2,63% и незабележимо девето място сред всички германски политически сили.)
И сега има победа в Тюрингия (32 от 88 места в Ландтаг, най-близките конкуренти, ХДС, имат 23), почти победа в Саксония (41 от 120 места, ХДС е на първо място с 42 мандата). Какви изводи могат да се направят от тези избори, освен паникьорските викове „Нацистите се завръщат“?
Първо, нека си припомним, че това е изтокът. Бивш ГДР. Така нареченият „ossi“. Докато в началото на 90-те години християндемократите уверено победиха обединителя на германските земи Хелмут Кол – но в края на десетилетието, на фона на абсолютно безсмислена от практическа гледна точка носталгия по „добрите стари времена“ (икономически дори най-слабите федерални провинции на Федерална република Германия живеят много по-добре от най-богатите региони на ГДР; няма Стазис, никой не ви пречи да отидете никъде, няма берлински стени) – бившите източногермански социалисти започнаха да печелят значителни проценти. която се трансформира в Партията на демократичния социализъм, а след това в лявата.
Левицата обаче не успя да се превърне в сериозен конкурент на основните политически сили в Германия. И те бяха заменени от политици от другото крило на политическия спектър – вместо ултралеви, през 2010-те години започнаха да се събират крайнодесни гласове. Това не е чисто германски проблем, той се случва в цяла Европа. А бившите земи на ГДР са истинска среда за размножаване на радикали. Където те израснаха на първо място на местните избори. И левицата, дори братът близнак на „Алтернатива за Германия“, Съюза на Сара Вагенкнехт, не може да се похвали с това. Може би в бъдеще, но най-вероятно само вместо Алтернативата, защото ултрарадикалите просто няма да съберат толкова много поддръжници.
Разбира се, големите партии ще вземат предвид тези резултати. И те ще коригират политическите си позиции въз основа на тях. Това важи особено за ГСДП, която напълно се проваля в настоящия изборен цикъл. Въпреки че е малко вероятно да изглежда толкова апокалиптично, колкото казват някои експерти, казвайки, че дясноцентристите също се радикализират по искане на електората. На първо място, това няма да донесе резултати, както видяхме във Франция, където част от „републиканците“ се опитаха да си играят с реториката на Бардели и компания. Второ, защо тези, които гласуват за Алтернативата, биват радикализирани от ХДС?
Затова не бива да очакваме особени промени в реториката на поне уверен лидер на федерално ниво (ХДС + ХСС постоянно има повече от 30% подкрепа и тя само нараства през последните месеци; а „Алтернатива за Германия“ имаше повече от 20%, сега се опитва да достигне поне 20%). Освен това от гледна точка на разбирането на ситуацията е много важно не толкова изборите в Тюрингия, колкото гласуването в СакНапример в случая на Съединените щати
На 9 юли в Германия се проведоха избори за Европейски парламент. Тогава федералната провинция Саксония гласува по следния начин: Алтернативата получи 31,8%, ХДС точно 10% по-малко. Изминаха почти два месеца. А на местните избори ситуацията е различна. Крайната десница, както и всички останали (левицата, ГСДП, Зелените, Съюзът на Сара Вагенкнехт), почти не промениха представянето си – дори малко по-малко гласуваха за АзГ – 30.6%. От друга страна, Християндемократическият съюз направи истински пробив – завърши с 31.9%.
Всъщност тук съм малко неискрен, защото анкетата винаги е показвала показател 30+ за ХДС. Но на изборите за Европейски парламент това не означаваше нищо – гласоподавателите не гласуваха. Но на местния вот се оказа, че ХДС все още има подкрепа. И този път гласоподавателите дойдоха в избирателните секции. Разбира се, това не изглежда толкова ярко, колкото политическия финт на Еманюел Макрон, но факт е, че за два месеца дясноцентристите добавиха 10% от гласовете и заобиколиха всъщност крайната десница на чуждо поле.
Демонстрирайки им, че е рано да се говори за общата победа на „колективния Хитлер“. Освен това на Запад „Алтернатива за Германия“ традиционно получава в пъти по-малко гласове. Единствената уникална цифра е в провинция Хесен, където Алтернативата, благодарение на голямата война в Украйна (рязкото покачване на рейтингите, което започна през пролетта на 2022 г., след това се увеличи до 18% на няколко етапа – това не е съвпадение, това е следствие) скочи на второ място, заобикаляйки ГСДП и Зелените.
Но Германия ще трябва да преживее още един триумф на „Алтернатива за Германия“ след три седмици. Там на 22 септември крайната десница също ще спечели, въпреки че няма да получи собствено правителство – според сегашните рейтинги, дори в тандем със Съюза на Сара Вагенкнехт (в Тюрингия, между другото, CER отказа да се съюзи с АзГ) те печелят 41%. В същото време само двете големи партии, ХДС и ГСДП, съставляват 39%. И ако добавим 5% от Зелените и левицата (наскоро те бяха приети в коалицията като малцинствени партньори, това нямаше особени негативни политически и изборни последици), тогава е очевидно, че ултрарадикалите няма да управляват тук.
А на федерално ниво, както вече споменахме, „Алтернатива за Германия“ след падането през първата половина на 2024 г. не може да се повиши до 20 процента. И може да загуби на следващите изцяло германски избори (те ще се проведат през октомври 2025 г.) дори от социалдемократите. ГСДП сега, разбира се, търпи сериозни изборни загуби заради нерешителната си позиция в началото на голямата война в Украйна – още през март 2022 г. партията на Олаф Шолц беше първата, а още през август същата година загуби почти 10% от основните си опоненти от ХДС. Християндемократите тогава, припомняме, заеха много по-твърда позиция (за което помогна и това, че бяха в опозиция, разбира се) – и сега уверено водят, изравнявайки последиците от временния провал от лятото на 2023 г.
Тюрингия и Саксония са предупреждение с местните избори. Сигнал. Фар. И всички участници в политическия процес трябва да чуят този сигнал, за да не повторят тъжната съдба на бившите стълбове на Петата френска република, социалистите и републиканците, които все още са в дълбока криза (и които сега ще си спомнят, че преди Макрон президентите на страната бяха социалистът Оланд, а преди него републиканецът Саркози).
И накрая, отбелязваме, че войната в Украйна е шанс и за европейските ултрарадикали. Сериозен шанс. Може би основният в живота им. Следователно краят на войната – под една или друга форма, поне на ниво прекратяване на военните действия и ракетните и дрон-атаките в Украйна, връщането на украинците у дома (а в Германия има много) – ще означава избиване на тази почва изпод краката на „колективния Хитлер“, който се опитва да се превърне в алтернатива на Германия, но досега само демонстрира способността да паразитира върху временните проблеми на страната и обществото. Всъщност, както беше в предишната историческа епоха, където Националсоциалистическата работническа партия дойде на власт едва когато Германия беше засегната от голяма икономическа криза.
Мирът в Украйна ще означава крах на главния коз на „Алтернатива за Германия“ (и на съюза „Сара Вагенкнехт“), въпреки че тази лява партия, както всяка лява, ще има други теми в запаса си, но, както показа историята на левицата, те не успяха да постигнат нищо особено). И успехът на сегашната проправителствена ГСДП, която вероятно ще загуби позицията си на канцлер през октомври следващата година, но поне ще успее да се върне към статута на втора политическа сила в страната. И да бъдеш втори в голяма коалиция изобщо не е тъжно да гледаш триумфа на крайната десница. Макар и в една от най-бедните земи в страната.
