След дебата между Доналд Тръмп и Камала Харис украинците получиха много информация, за да помислят за възможна линия на подкрепа за Украйна от новата американска администрация. На пръв поглед може да изглежда, че има фундаментална и дълбока разлика между двамата кандидати за президент по този въпрос. Но такова заключение може да се окаже погрешно, тъй като се основава главно на думи, лични симпатии, емоции, като в същото време изравнява емпиричния опит.
Когато модераторът на дебата попита Доналд Тръмп как планира да сложи край на руско-украинската война за 24 часа и дали иска Украйна да спечели, републиканецът избегна директен отговор. Вместо това той започна да казва, че просто ще проведе сериозен разговор с Путин и Зеленски и ще реши всичко със силата на собствената си власт. Казват, че Москва не се страхува и не уважава администрацията на Байдън, поради което започна тази война. Но той ще може да намери подходящите думи – и огънят ще спре.
Освен това Тръмп не каза, че иска Украйна да спечели. „Искам войната да спре. Искам да спася животи, които са пропилени. Убиват се хора, милиони. Има милиони. Много по-лошо е от числата, които получавате, които са фалшиви числа“, каза милиардерът.
Помолен да изясни дали смята, че победата в Украйна в тази война е в интерес на САЩ, той отново избегна да даде ясен отговор. „Мисля, че е в интерес на САЩ да сложат край на тази война, просто да я сложат край, да договорят сделка, защото трябва да спрем унищожаването на всички тези човешки животи“, каза Тръмп.
Бившият президент на САЩ, разбира се, може арогантно да вярва, че е в състояние да намери сериозни аргументи за прекратяване на военните действия и да ги представи на Путин и Зеленски. Проблемът е дали това ще стане за сметка в Украйна. Защото, ако може да е в интерес на САЩ просто да сложат край на тази война, то в интерес в Украйна е да приключи войната победоносно с последващо минимизиране на повторната руска агресия. Ако мистериозният план на Тръмп означава замразяване на конфликта на сегашната фронтова линия и фиксиране на необвързания неутрален статут в Украйна, тогава няма нужда да го наричаме „краят на войната“. При такъв сценарий Русия не само няма да бъде наказана за агресия, но и ще получи контрол над окупираните територии. А колективният Запад е морално унижение и сериозна загуба на международен авторитет. Такъв мир няма да бъде стабилен и траен. Въпросът за нова война постоянно ще виси във въздуха.
Изглежда, че би било по-добре Камала Харис да спечели изборите в САЩ. Освен това по време на дебата тя говори за подкрепата за Украйна. Може би е така. Но няма причини за прекомерен оптимизъм и за кандидата на демократите.
На Камала Харис не беше зададен конкретен въпрос дали иска Украйна да спечели и как вижда украинската победа. Но никой не й попречи да изрази мнението си по този въпрос. Вицепрезидентът обаче не се възползва от такава страхотна възможност. Може би не е искала. Или може би няма такива фундаментални различия между нея и Тръмп по въпроса за подкрепата в Украйна и прекратяването на войната, каквито бихме искали.
В речта си Харис говори много и патетично за това как Съединените щати са подкрепяли Украйна в миналото. Тя се опита да обезпокои политическия си опонент и каза, че Путин ще го „изяде за обяд“. Тя обвини Тръмп, че е готов да се предаде на диктатора за 24 часа. Тя говори за важността на подкрепата на съюзниците от НАТО в Европа и необходимостта да се грижим за приятелите.
Вицепрезидентът обаче пренебрегна изключително важен въпрос, в който модераторите я помолиха да изрази собствената си позиция за подкрепата за Украйна. Нито каза нищо за това как планира да се справи с Владимир Путин, ако бъде избрана. И как точно нейната позиция ще се различава от тази на президента Джо Байдън. Вместо това Харис умело избягваше отговорите и отново започна словесно да атакува Тръмп и да хвали работата на собствената си администрация за координиране на усилията за подкрепа в Украйна. Тя също така припомни срещата си със Зеленски пет дни преди руската инвазия и каза, че Украйна все още е независима благодарение на помощта, която е получила.
Към момента нямаме представа как и на какво ниво екипът на Камала Харис планира да подкрепи Украйна. Не сме чули от кандидата за президент от Демократическата партия уверения, че Вашингтон се нуждае от победата в Украйна, възстановяването на териториалната й цялост, членството в НАТО и разгрома на агресора. Може само да се гадае, че политиките на администрацията на Харис ще бъдат повече или по-малко подобни на тези на администрацията на Джо Байдън. А това означава продължаване на стратегията за дозирана и ограничена военна подкрепа за Украйна, която едва стига дори за отбрана. Да не говорим за провеждането на големи настъпателни операции и разгрома на врага. И също – postiНапример в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и Съединените американски щати, И възпиране на по-уверени и по-малко уплашени съюзници в Европа, които са готови да дадат разрешение в Украйна да нанесе удар дълбоко в Русия.
В украинското общество се формира негативно и предпазливо отношение към Тръмп. И по-положително и оптимистично отношение към Байдън и Харис. Но не можем да се заблуждаваме, че възгледите на двамата кандидати за президент на САЩ за Украйна са коренно различни. Просто Тръмп каза на глас и без разкрасяване това, което по-голямата част от американския политически елит вече мисли. Администрацията на Байдън-Харис не говори на глас за преговори с Кремъл и публично уверява, че това е прерогатив само на Киев. Но със своята политика на ограничена помощ и закъснели решения тя неофициално притиска Украйна да започне диалог с Москва.
Вашингтон не може да не разбере колко е важно за нас сега да получим правото да нанасяме ракетни удари дълбоко в агресора. Те обаче не само не дават такова разрешение, но и блокират решенията на други държави. И колко струва постоянното забавяне на трансфера на друга военна техника и боеприпаси за Украйна? С такава решителна подкрепа на думи, но нерешителна в действията е трудно да си представим, че Украйна ще може да освободи поне част от окупираните територии. Ако политиката на контролирана измервателна грижа продължи още няколко години, може да се случи така, че да бъдем принудени да преговаряме сами, въз основа на сегашното статукво.
САЩ наистина са заинтересовани от постигането на мир. Въпросът за победата в Украйна, както и за възстановяването на териториалната й цялост и наказанието на агресора, обаче е по-скоро второстепенен за Вашингтон. И дори нежелателно, като се има предвид страхът от неконтролирани процеси в Руската федерация в резултат на поражението й във войната. Но за нерешителните вашингтонски политици от различни политически лагери би било изгодно да поддържат репутацията на силни и уверени. А силните и уверени политици не могат да демонстрират слабостта си пред агресора или директно да подтикнат жертвата на атаката да направи отстъпки. Следователно те го правят косвено. Това е цинична реалполитика.
Несигурната позиция на кандидатите за президент на САЩ и постоянното колебание на много европейски лидери водят до тъжни изводи. И те потвърждават изпитаната във времето истина: винаги трябва да разчитате предимно на собствените си сили. Време е да разберем простата истина – интересите в Украйна и САЩ и визията на двете страни за най-добрия вариант за прекратяване на руско-украинската война може да не съвпадат.
