Ако не беше войната, тази есен щеше да премине под знака на спомените за събитията отпреди 20 години. Точно преди две десетилетия в Украйна се проведе президентска кампания, която се превърна в поредица от драматични събития и завърши с Оранжевата революция и поражението на кандидат от сегашното правителство по това време. Или, по-точно, кандидат от Донецкия индустриален и финансов клан и руските специални служби (и двете сили имаха свои интереси в победата на Виктор Янукович).
Септември 2004 г. е месецът, в който обичайната предизборна надпревара престана да бъде такава. В началото на месеца беше извършен неразкрит опит за убийство на основния опозиционен кандидат за президент Виктор Юшченко. Стана ясно, че класическата политическа борба е преминала в съвсем друга фаза – фаза, в която изведнъж се оказа, че борбата за власт може да бъде не просто тежка, но и жестока. Всичко това украинците видяха изцяло девет години по-късно, по време на следващата революция, а след това, през 2004 г., тази история едва започваше.
И тя имаше всички шансове да следва пътя, ако не беларуски или руски, то поне в тази посока. „Глупости“, ще каже някой, „Янукович спечели следващите избори, а беларусизацията в Украйна не се случи“. Но факт е, че по време на президентството на Виктор Юшченко украинците – както обикновени граждани, така и политически сили – усетиха вкуса на свободата, разбраха как да се борят за правата си. Затова дори лишаването от свобода на тогавашния опозиционен лидер Юлия Тимошенко не можа да унищожи стремежите на украинското общество за по-добър живот, за демокрация и в крайна сметка за Европа.
Победата на Янукович през 2004 г., както изкристализира – с отравянето на основния опозиционер, пълното „беззаконие“ в избирателните секции и преди тях (спомнете си само посещението на Юшченко в Донецк през октомври, което през 2003 г. все още беше относително спокойно през 2003 г.), разделянето на украинците на три вида (което, както стана известно по-късно, беше направено от прокремълски политтехнологи от Русия) – можеше да доведе до установяването на истински авторитарен режим като този на Путин. По това време той вече успешно изграждаше властовата си вертикала, унищожавайки парламентарната опозиция и дискредитирайки уличната опозиция.
Какво ще се случи след това? Отговорът на този въпрос беше даден от самия Путин в скандалната му реч в Мюнхен през 2007 г. Кремълският диктатор спря да крие от света желанието си да възстанови империя поне в мащаба на съветската епоха – така че почти половината Европа да бъде под контрола на Кремъл. И как бившият полковник от ФСБ беше готов да осъществи това желание – видяхме на 24 февруари 2022 г.
Така че, ако Виктор Янукович беше спечелил изборите през 2004 г., е напълно възможно Украйна да не избегне голяма война – но тази война най-вероятно щеше да се проведе не в източните региони на страната, а в западните. Някъде на границата с Полша или Румъния. А младите украинци щяха да умрат не за собствената си държава, а за имперските нашественици – както в предишните векове.
Но на 24 септември се случи събитие, което се превърна в самия „черен лебед“, който преобърна хода на процеса на „влачене на Янукович от Грушевски до улица Банкова“. На този ден министър-председателят в Украйна пристигна на посещение в Ивано-Франковск, където беше посрещнат близо до една от сградите на Прекарпатския национален университет „Стефаник“ с не особено приятно скандиране „Ю-щен-ко! Ю-кученце-ко!“ И тогава това, което проправителствените пропагандисти нарекоха „тежък тъп предмет“, полетя директно към Янукович, който току-що слизаше от автобуса, и благодарение на запазеното видео цяла Украйна научи, че управляващият кандидат е паднал от обикновено кокоше яйце.
Това събитие не може да бъде надценено. Тези, които бяха уплашени от натиска и наглостта на екипа на Янукович, изведнъж видяха, че „професорът“ (както той написа академичната си титла в предизборния въпросник) е просто. А реакцията на срамното видео от болницата, където почти двуметров политик, пребит с яйце, по някаква причина беше поставен под капки, беше експлозия от смях, един от най-ярките примери за това беше легендарният, все още преди YouTube видео проект „Весели яйца“ с шедьовъра анимационен сериал „Операция Проффезор“.
Украинците са нацията, която най-много цени смеха на всички емоции. Спомнете си, че първата творба, написана на съвременния литературен език, не е някаква драма – а бурлеска и пародия на епоса на Омир „Енеида“. Острият език на украинското общество е може би най-страшното политическо оръжие, на което, както се оказа, не можа да устои дори тежкият Янукович, зад когото стояха дори не руските политтехнолози, водени от Глеб Павловски, а самият Владимир Путин. В буквалния смисъл той застана на киевската сцена по време на годишнината от освобождението в Украйна от германските войски през Втората световна война, организирана специално като поредното предизборно събитие на Янукович.
След като завладя страната си за четири години, Путин беше готов даНапример в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и Съединените американски щати Но украинците, виждайки как пада Янукович, пребит с най-обикновеното яйце, осуетиха всички планове със смеха си. Ето как 17-годишният ивано-франковски студент Дмитро Романюк, без да го осъзнава, спаси не само своя град, не само по-голямата част от Украйна, но и Европа от поредната офанзива на Залийската орда.
Точно преди 20 години Украйна за първи път отхвърли имперските амбиции на Владимир Путин. И сега ги довършва – и то не близо до Ивано-Франковск или в района на Перемишл, а в района на Курск. Каквото и да кажете, украинците са постигнали голям напредък за две десетилетия – благодарение на най-често срещаното пилешко яйце.
