Успешното и дълбоко нахлуване в Украйна на руска територия на 6 август 2024 г. промени тона на дебата за руско-украинската война. Проведена напълно неочаквано, украинската операция може да окаже значително влияние върху официално неутралните страни, включително Китай. Западът подкрепяше и ще продължи да подкрепя Украйна, независимо от операцията „Курск“ и нейните резултати. За разлика от това, продължаващата украинска окупация на законната руска държавна територия внася ново измерение в незападния подход към войната.
Украинската офанзива, макар и не бързо и напълно отблъсната от Москва, коренно променя позицията на Киев в хипотетичните преговори, които официално се насърчават от много трети страни от началото на войната през 2014 г. Досега в комуникацията с чуждестранни партньори Киев трябваше да разчита изключително на морални и правни аргументи, позовавайки се на глобалния ред, основан на международното право. Сега, за разлика от това, по-малко нормативно, по-транзакционно и, може би, за много участници, по-простото споразумение между Русия и Украйна стана теоретично възможно.
Мир в замяна на суверенитет
Преди операция „Курск“ военно-политическото съзвездие многократно водеше до преговорни формати и споразумения за прекратяване на огъня, които бяха много неизгодни за Киев – както на двустранно, така и на многостранно ниво. Споразуменията, подписани от Киев, който беше притиснат до стената – Минск I през 2014 г. и Минск II през 2015 г. – както и последвалите преговори за ситуацията в Донбас – се проведоха предимно под неофициалния лозунг „мир в замяна на суверенитет“. Минските споразумения предвиждаха, че Киев наистина може да постигне споразумение за континенталв Украйна и в крайна сметка да си възвърне контрола над де факто окупираните от Русия части на Донбас. Според споразуменията от Минск обаче това би било възможно само ако Киев позволи на местните марионетки на Москва в Източв Украйна да станат легитимни играчи в украинската политика.
През 2014-2021 г. инструментът на Кремъл за реализиране на този неоколониален план за завладяване в Украйна бяха псевдоизборите в Донбас, предвидени в двете неравноправни споразумения от Минск. Абсурдността на ситуацията беше, че Киев трябваше да проведе местни и регионални избори в източните украински територии, които бяха и трябваше да останат под фактическия контрол на Москва по време на процедурата за гласуване. Разбира се, подобен спектакъл може да бъде манипулиран от Кремъл по същия начин, по който Путин провежда своите „избори“. Суверенитетът в Украйна ще бъде ограничен до руски проксита с право на вето, инсталирано в Донбас. Междувременно анексираният Кримски полуостров беше напълно изключен от преговорите в Минск.
Мир за сигурност
Преговорите в Истанбул през 2022 г. се проведоха под неофициалния лозунг „мир в замяна на сигурност“. Това означаваше, че Москва е готова да прекрати своята „специална военна операция“ в Украйна, ако Киев се съгласи на значителни ограничения върху отбраната и участието в международни съюзи. Очевидното намерение на Кремъл беше радикално да отслаби националната сигурност на украинската държава, като я изолира от външни партньори и я лиши от възможността да се защитава. Проектът за споразумение от Истанбул предвижда, че въпреки че Украйна ще получи гаранции за сигурност, Русия ще запази правото да наложи вето върху блокирането на международната помощ за Украйна. В резултат на това Украйна ще се превърне или в нова следвоенна Финландия, сателитна държава, подобна на „народните републики“ на съветския блок, или във втора Беларус – и лесна плячка в случай на руско повторно нахлуване. Провалът на преговорите в Истанбул доведе до незаконното анексиране от Русия на четири югоизточни региона в Украйна през септември 2022 г.
На следващия етап Русия премина към още по-правно нихилистична стратегия на „мир за земя“ спрямо Украйна. Според това предложение за уреждане, което Кремъл циркулираше доскоро, Украйна ще трябва не само да ограничи суверенитета си, но и да се съгласи на анексирането на окупираните украински територии от Русия. Освен това Кремъл поиска Киев да предаде на Москва неокупираните части от четирите украински области, „анексирани“ към Русия – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска. Кремъл официално и неофициално предупреди, че алтернативата на това предложение е Русия да продължи геноцидната си война до пълното унищожаване в Украйна – със или без използването на оръжия за масово унищожение.
Минск III наближава
Тези руски концепции непрекъснато се популяризират от Кремъл през последното десетилетие в различни медии, обществени форуми и международни организации. В резултат на това те бяха частично или дори открито приети от много трети страни. Сред поддръжниците на руския правен и нормативен нихилизъм към Украйна са както западните пацифистки групировки, така и самопровъзгласили се за „ререлигиозни“Алалисти и международни деснорадикални сили, както и различни представители на така наречения Глобален Юг.
Всяка година от 2014 г. насам, докато руската окупация на украински земи продължава и се разширява, идеята Украйна да се откаже от своята територия и/или суверенитет поне частично става все по-популярна по целия свят. Въпреки че отстъпките, направени от Молдова, Грузия и Украйна в миналото, не им позволиха да си възвърнат контрола над държавните си територии, както беше договорено с Русия. Тези предишни споразумения между Москва и бившите й колонии също не донесоха мир в Европа. Както и да е, много, ако не и повечето, западни и незападни политически и интелектуални елити видяха украинските „компромиси“ като път за прекратяване на войната и трайно уреждане.
Тъй като Русия постигна известен военен успех в Източв Украйна през 2024 г., на хоризонта се появи споразумение – Минск III – с нови ограничения на териториалната цялост и политическата независимост в Украйна. Това се случи на фона на продължаващото международно невежество за миналия руски иредентизъм и наивност за бъдещето на руския империализъм. Много наблюдатели все още смятат, че като хвърлим – след Приднестровието, Абхазия, „Южна Осетия“, Крим, Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон – още едно парче земя в устата на руския крокодил, най-накрая ще бъде възможно да се насити това неразбираемо влечуго.
Преформатиране на възприятието за войната
От 6 август Киев се опитва да промени хода на този дебат, като насилствено създава нови факти на място. С операцията в Курска област Украйна иска да се отдалечи от съмнителни споразумения за „суверенитет/сигурност/земя в замяна на мир“ към по-интуитивен обмен на територии. Според тази идея тя е готова да върне новозавзетите си канонични руски земи в замяна на освобождаването от Русия на украинските територии, които окупира от 2014 г. насам.
Това поставя Путин в трудна позиция. От една страна, продължаващата загуба на контрол от страна на Москва върху легитимната руска държавна територия тревожи и ще продължи да тревожи Кремъл, а от друга страна, анексираните земи в Източна и Южв Украйна официално са, според руската конституция, изменена през 2014 и 2022 г., руска собственост.
За по-голямата част от руския елит и население възстановяването на пълния контрол на Москва върху собствената й географска територия е по-важно от постоянната окупация на незаконно придобити земи, които останалата част от света смята за украински. Освен това интеграцията на анексираните територии в руската държава и икономика е скъпа и ще бъде такава и в бъдеще. Незаконните анексирания на украинските региони ще продължат да възпрепятстват развитието на Русия, изчерпвайки ресурсите и поддържайки западните санкции.
Незападен фактор
Новата украинска стратегия, която наблюдаваме от 6 август, може да даде допълнителни аргументи не само на „гълъбите“ в руското ръководство, но и на някои международни партньори на Русия, най-вече на Китай. Умерени политици в руското правителство и в кабинетите на други страни, заинтересовани от прекратяването на войната, твърдят, че анексирането на украински територии трябва да бъде отменено в замяна на възстановяване на териториалната цялост на Русия. Идеята за сделка земя за земя ще става все по-популярна с всяка изминала седмица, докато Украйна е в състояние да задържи окупираните си руски територии. Разбира се, ще има нарастващ натиск в самата Русия върху Путин най-накрая да върне тези земи под контрола на Москва, било то военно или дипломатическо.
Ако Кремъл не може да спре нахлуването в Украйна с конвенционални оръжия, той може да се опита да го направи, като използва ядрени или други оръжия за масово унищожение. Подобна трагична ескалация обаче ще бъде възприета негативно от международната общност и ще промени из основи естеството на войната. Крайният резултат от „специалната военна операция“ през 2022 г. ще бъде напълно непредсказуем не само за Киев, но и за Москва. Дори партньорите на Русия като Китай и Индия могат да променят отношението си към непредсказуемата Москва, което може да бъде катастрофа за руската икономика.
За режима на Путин и двата сценария – по-нататъшно унижение в Курск и опасна ядрена ескалация – са рисковани. Предполага се, че и двете се смятат за нежелани в Пекин и други незападни столици. В този контекст сделката земя за земя, която Москва в момента отхвърля, може да бъде приемлив изход от конфликта. Ако Украйна продължи да окупира руска територия, дипломатическото решение на конфликта ще бъде все по-подкрепяно не само от част от руския елит, но и от чужди правителства. Основният въпрос обаче е дали незападните страни, които официално остават неутрални във войната, особено Китай, ще станат поддръжници на справедливия мир.
Заключения
През последните няколко годиниВ продължение на две години и половина много официално неутрални страни по света се застъпват за незабавно и безусловно прекратяване на военните действия и мирните преговори между Москва и Киев. Например в мирния план на Китай от 12 точки от февруари 2023 г. се споменава прекратяване на огъня и „започване на мирни преговори“ в параграфи 4 и 5. В съвместния бразилско-китайски мирен план от шест точки от май 2024 г. параграф 2 предлага прекратяване на огъня и „започване на мирни преговори“:
„Всички страни трябва да създадат условия за възобновяване на прекия диалог и да работят за деескалация на ситуацията до пълно прекратяване на огъня. Китай и Бразилия подкрепят провеждането на международна мирна конференция в подходящо време, призната както от Русия, така и от Украйна, с равното участие на всички страни и справедливо обсъждане на всички мирни планове“.
Досега тези и подобни предложения означаваха, че Украйна има повече или по-малко голямо задоволяване на териториалните апетити на Русия. Този път Украйна, като завзе руската държавна територия в началото на август тази година, подготви сцената за транзакционно споразумение, което контрастира с несправедливия мир, предложен досега. Въпросът за милион долара е: Ще реагират ли незападните страни, особено Китай, официално ангажирани с мира и преговорите, на тази нова ситуация и ако да, как?
Владимир Путин и други представители на руския режим дадоха ясно да се разбере, че нахлуването в Украйна на руска територия е направило преговорите невъзможни. Тази промяна в публичната подкрепа на Кремъл за руско-украинските мирни преговори, която продължава от десетилетия, не е изненадваща. В сегашната ситуация прекратяването на огъня вече не е фактическа капитулация в Украйна под прикритието на дипломатическо споразумение. Преговорите между Москва и Киев биха имали реален смисъл сега, тъй като и двете страни имат територия за печелене и губене. Мирните преговори обаче загубиха функцията си за Кремъл. В крайна сметка досега те предвиждаха края на войната само чрез военна или дипломатическа победа над Украйна, а не чрез взаимно приемливо уреждане.
Русия обаче е икономически и технологично силно зависима от чуждестранна подкрепа, най-вече от Китай. Някои от ключовите политически и икономически съюзници на Русия, като Северна Корея, Иран и Сирия, имат ясен интерес от руска победа, ако не и от продължаване на самата война. Други страни, които са повече или по-малко приятелски настроени към Русия, като Китай, Индия или Бразилия, могат да имат конфликтни вътрешни и външни интереси, които ще допринесат или за продължаването на войната, или за бързото постигане на мир.
Следващите седмици ще покажат колко силни са пацифистките или войнствените тенденции в тези страни. Дали Пекин и/или други мощни незападни столици ще бъдат готови и способни да се възползват от възможността да убедят Москва да прекрати войната? Дали страни като Китай, Индия и Бразилия са достатъчно заинтересовани от мира, за да използват международното си влияние, за да принудят Русия да седне на масата за преговори? Двойствената ситуация, която се разви от началото на август 2024 г. насам, може да бъде последният шанс да се предотврати по-нататъшна ескалация и значително разпространение на войната отвъд руско-украинския фронт.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Operacja kurska stanowi wyzwanie dla Chin
