Напоследък много политолози, политически наблюдатели и публицисти непрекъснато говорят за Третата световна война. Някой говори за неговата вероятност, някой настоява за нейната неизбежност, някой твърди, че тя вече е започнала, просто хората все още не са я взели на сериозно, както по едно време никой не е възприемал нападението на Хитлер срещу Полша като начало на глобална хекатомба. В този контекст неволно си припомних книгата на нашия сънародник Володимир Ризун, по-известен под псевдонима Виктор Суворов.
През последната предвоенна година, 2013 г., излиза поредната му историческа и популярна книга „Името й беше Татяна“. Преведена е на украински и издадена от издателство „Зелено куче“. Освен това се случи така, че украинската версия на книгата беше публикувана по-рано от руската. И именно него имах честта да представлявам на Форума на издателите в Лвов, заедно с братя Капранови. Защо издателят ме покани да участвам в презентацията? Трудно е да се каже. Подозирам, че от началото на 90-те години оставам отдаден почитател на творчеството на Виктор Суворов и от време на време публикувам впечатленията си от книгите, които съм прочел.
В тази книга Суворов първо анализира ситуацията в следвоенния Съветски съюз. И той прави следния извод: оцеляването на тази огромна страна, която току-що беше победила нацизма, но в никакъв случай не беше социална бедност и икономическа изостаналост, беше възможно само ако се реализира един от двата сценария. Първата е радикални икономически реформи от вида, който Китай предприе след смъртта на Мао Цзедун. Втората е да се извърши световна революция, тоест да се свали социално-икономическото развитие на западните страни до съветско ниво. И за това Третата световна война беше отчаяно необходима.
Сталин, след като американците демонстрираха бойната мощ на атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, заключи, че за него е по-добре да не се кара с Америка и с колективния Запад като цяло, да не започва нова война. И реформите не са за него. С тези песимистични мисли той отиде на другия свят.
Наследникът на Сталин Лаврентий Берия, според някои косвени доказателства, е бил готов да предприеме радикални реформи. Много професионални привърженици на алтернативната история предполагат, че ако Лаврентий Павлович беше останал на власт, тогава „перестройката“ в СССР щеше да започне 30 години по-рано. Но не се получи, Берия беше свален и застрелян. Никита Хрушчов дойде на власт.
Въпреки факта, че сега помним Никита Сергеевич главно с „размразяването“, критиката на култа към личността на Сталин и движението на шестдесетите, той можеше да се превърне в човека, който би могъл да отприщи Третата световна война. Познавайки предвоенните „подвизи“ на Никита Сергеевич в борбата му срещу „враговете на народа“, можем да заключим, че не би му липсвала решителност за друга човешка месомелачка и със сигурност нямаше да бъде измъчван от угризения.
Ясно е, че след като стана господар на Съветския съюз, първата заповед на Хрушчов беше да почисти архивите, унищожавайки всякакви следи от свръхактивната си борба срещу „враговете на народа“. И за този аспект от дейността на инициатора на „размразяването“ днешните историци могат да съдят само много косвено.
И веднага след като първата задача е изпълнена, Хрушчов се заема с втората – подготовката на световната революция. Като съучастник в този случай той взе „маршала на победата“ Георги Жуков. Хрушчов очевидно харесва, че Жуков, от една страна, се отнася към живота на другите хора като към нещо безполезно, а от друга, демонстрира своята ефективност в борбата срещу могъщи врагове – имперска Япония и Хитлерова Германия.
След войната Жуков изпада в немилост при Сталин и е прехвърлен на второстепенни позиции. Така Хрушчов върна героя от забрава в Кремъл и му даде задачата да помисли за стратегията на Третата световна война. И последният, както се оказа, вече имаше готов план.
Планът на Жуков е да съчетае настъпателния опит от Втората световна война със силата на най-новите ядрени оръжия. Ако по-рано за пробив на фронта се използваха хиляди оръдия, които трябваше да се концентрират върху „гладенето“ на вражеските позиции с часове, сега, според Жуков, всичко можеше да се направи по-бързо и по-ефективно: да се отвори пролука в защитата на врага с помощта на една мощна атомна бомба. И вече в този пробив могат да бъдат изпратени сухопътни войски, и то без забавяне, така че врагът да няма време да закърпи дупката.
Но преди да приложим този план на истинско бойно поле, беше необходимо да се тества неговата ефективност на полигона. Под ръководството на маршал Жуков, който по това време заемаше поста заместник-министър на отбраната, се подготвяха мащабни военни учения в строга секретност, на които се планираше да се отработи пробив на вражеския фронт с помощта на ядрен потенциал. Ученията под нежното име „Снежна топка“ се провеждат на 14 септември 1954 г. на полигона „Тоцки“, който е в Оренбургска област.
Струва си да направите една кратка историческа екскурзия тук. Още през 20-те години на миналия век съветското ръководство позволи на германските военни химици да тестват химически оръжия на полигона Тоцки. Такова съветско-германско сътрудничество е предвидено в Рапалския договор от 1922 г. По-късно Третият райх активно използва химически оръжия, тествани на полигона Тоцки по време на Втората световна война, включително срещу Червената армия.
Този полигон обаче е избран за ядрени учения не само заради него и не като почит към историческите традиции, а именно защото районът там наподобява типичния релеф на Западна Европа. А редовните войници на Кремъл, разбира се, планираха да започнат Третата световна война в Западна Европа, най-вероятно на границата на новосъздадената ГДР и Германия.
Схемата на ученията беше приблизително следната: бомбардировач Ту-4 пусна ядрена бомба RDS-4 с мощност 38 килотона от височина 8000 м (бомбата Fat Man, хвърлена над Хирошима, имаше мощност само 21 килотона). Бомбата избухна на височина 350 метра. След това хиляда настъпателни корпуса бяха хвърлени в пролуката, създадена от експлозията, която наброяваше, по-специално, 600 танка, 600 бронетранспортьора и 320 самолета.
Информацията за тези упражнения отдавна е строго засекретена. Тя се появи едва след разпадането на СССР през 1991 г. Документите, които все още не са били унищожени по това време, гласят, че обучението е било „успешно“. Тоест „успешно“ за ефимерната световна революция, но в никакъв случай не за преките участници и местната екология.
В резултат на ученията 45 000 войници и 10 000 цивилни са получили различни дози радиация. Най-драматичният момент за войниците – млади момчета, повечето от които вече не могат да станат родители – беше, че не можеха да получат пълноценно лечение, а след това им бяха отказани и обезщетенията, които принадлежат на инвалидите на съветската армия. В крайна сметка всички те подписаха споразумение за неразкриване на военните тайни на ученията в продължение на 25 години. Следователно лекарите не успяха да установят точна диагноза.
През 1994 г., по време на президентството на Борис Елцин, на полигона Тоцки в епицентъра на експлозията е издигнат паметен знак – стела със камбани, чийто звън напомня за всички жертви на радиацията. Между другото, стратезите от Третата световна война нарекоха бомбата, хвърлена на полигона, „Татяна“, откъдето идва и заглавието на книгата на Суворов.
Тогава защо Съветският съюз, въпреки успеха на Татяна, не посмя да отприщи Третата световна война, която трябваше да бъде последвана от световна революция? Причините за това са няколко. Първата причина е, че членовете на тандема Хрушчов-Жуков от поклонници на световната революция от 1957 г. се събраха в брутален клинч на борбата за власт. Маршалът, който по това време става министър на отбраната, в крайна сметка е победен. На 29 октомври 1957 г. пленумът на ЦК на КПСС, посветен на „подобряването на партийната и политическата работа в Съветската армия и флот“, постановява, че „Г. К. Жуков нарушава партийните принципи на Ленин за управление на въоръжените сили, провежда политика на съкращаване на работата на партийните организации, политическите органи и военните съвети, премахване на ръководството и контрола над армията и флота от страна на партията, нейния ЦК и правителството…“ Виновникът беше отстранен от президиума на ЦК на КПСС и освободен от поста министър на отбраната.
Втората причина е свързана с Кубинската ракетна криза от 1962 г. Събитията в Куба по това време показаха, че подготовката за Третата световна война все още е в ход, въпреки неучастието на Жуков в нея. И ако не беше твърдата позиция на Съединените щати за предотвратяване на навлизането на съветски ракети в Куба, кой знае как щеше да завърши всичко. Може би същият ядрен пробив на фронта във Флорида.
Третата причина е оставката на Хрушчов през 1964 г. Ако Никита Сергеевич остане на власт, тогава не може да се изключи такъв сценарий, според който той все пак ще покаже на Запада „майката на Кузка“.
Четвърто, съветските международни експерти от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век не можеха да не разберат, че ситуацията в Западна Европа по това време беше коренно различна от междувоенната. Световната икономическа криза приключи, Голямата депресия отдавна беше забравена, западните страни успешно изграждаха проспериращи общества, докато страните, които имаха достатъчно късмет да попаднат в зоната на влияние на Москва, не можаха да се измъкнат от следвоенните руини. По-скоро революциите заплашват комунистическия лагер. В крайна сметка те избухват един след друг: в ГДР (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968), Полша (1980).
Затова постхрушчовското съветско ръководство реши ако да не забрави, то да отложи за неопределено време идеята за световна революция с помощта на Третата световна война. И за да спасят СССР, те излязоха с коренно различна тактика: да компенсират неефективността на социалистическата икономика чрез износ на енергийни ресурси по газопроводи и нефтопроводи за Европа. Благодарение на тези „тръби“ комунистическата държава успя да отложи смъртта си с още три десетилетия.
Но да се върнем назад.Например в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и Дали Путин сега таи мечтите за Трета световна война? Най-малкото тази опция не трябва да бъде напълно отхвърлена и трябва да сте подготвени за нея, за да не ви изненада. Опитът от последните две десетилетия показва, че от руския диктатор може да се очаква всяка неочаквана гадост. В същото време развитието на събитията след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна демонстрира пълната неспособност на прехвалената руска армия да провежда големи военни операции, ако се сблъска с повече или по-малко силен враг. Следователно шансовете Русия на Путин да вземе решение за Трета световна война са много по-малки, отколкото при СССР на Хрушчов. Въпреки че все още не е нула.
