Август 2024 г. ще бъде запомнен в контекста на руско-украинската война с две ярки, значими, резонансни събития. През първата половина на месеца въоръжените сили в Украйна преминаха границата с Руската федерация и поеха контрола над част от Курска област. А руските войски, натрупвайки ракети и дронове, организираха най-мощния обстрел на украинска територия в края на лятото, всъщност обекти на енергийната инфраструктура и не само. И двете събития, особено първото (в края на краищата ракетните атаки срещу Украйна станаха, ако не ежедневие, то определено не беше първата масова атака срещу украинския тил – въпреки че определено нямаше такива събития, когато врагът използва повече от 200 единици техника), бяха активно отразени и се отразяват в световните медии, за тях се говори на най-високо ниво, теми, свързани с двете атаки, се обсъждат в световните медийни платформи. Но колко ефективни са те не в PR пространството, а в реалния живот?
Нека започнем с Курската офанзива на въоръжените сили в Украйна. Тази операция се проведе и продължава в необичайна за тази война информационна тишина. Спомнете си, когато украинските власти най-накрая признаха, че „ние сме там“. По това време целият свят полудяваше, опитвайки се да разбере какво е това. И дори сега лудостта всъщност не е изчезнала, защото никой не е обявил стратегическите цели и задачи на нападението на въоръжените сили в Украйна в Курска област.
Въпреки това, разбира се, военните анализатори успяха да направят определени изводи. Един от най-разумните изводи е, че атаката срещу международно признатата територия на Русия е била насочена, първо, към оттегляне на онази част от руските войски, която сега щурмува следващите населени места в Донбас, и второ, да предизвика паника сред руското население (към която „специалната военна операция“ най-накрая дойде право в двора) и в резултат на това да дестабилизира ситуацията в страната агресор.
Както виждаме, дори и да имаше такива цели, те не биха могли да бъдат постигнати. Владимир Путин даде да се разбере, че не планира да обменя Курска област за Донбас. Може би дори загубата на областния център Курск няма да го изплаши – ако успее да превземе Краматорската агломерация през това време или войските му тръгнат към Павлоград.
Също така не беше възможно да се дестабилизира информационното пространство на Руската федерация. Поне пропагандната машина на Кремъл направи всичко, за да не само омаловажи, но и почти напълно да премахне от дневния ред Курската офанзива на въоръжените сили в Украйна. Ако го нямате, това е. Има или „провокация“, или „ситуация“ в Курска област. Но Путин спокойно лети за Баку, за своя Северен Кавказ, което означава, че там не се случва нищо ужасно. Така мислят обикновените руснаци, които живеят в Москва или дори по-далеч от украинската граница. Руснаци, които просто не искат да забележат войната – и, нека бъдем честни, се радват, че тази тема изчезва от информационното пространство. Ако телевизията не говори за войната на територията на самата Русия, тогава е доста лесно да се повярва, че няма война, но има, както и преди, „специална военна операция“ някъде в Украйна. И на кого му пука за това, особено ако никой в семейството ви не е мобилизиран…
Не бива обаче да се мисли, че само Украйна е сбъркала. Масираната ракетна и безпилотна атака на наша територия на 26 август също не постигна стратегическата си цел. Да, малки тактически успехи, нищо повече. Първо, 85% от ракетите/дроновете са свалени, което е много високо ниво на ефективност на системите за противовъздушна отбрана. Представете си какво би се случило, ако не около 40, а всичките 236 ракети и дрона удариха целта. Какво ще остане от енергийната инфраструктура в Украйна? И вече преживяхме временни прекъсвания на тока и ще ги преживеем отново – не за първи път. Украинците вече са свикнали с това.
Но най-важното в тази история дори не е да свикнеш, а липсата на алтернатива. Путин или не разбира, че с такива изходни позиции, които предлага („предай на моята милост“ и това е всичко), преговорите са невъзможни по принцип – или точно това иска. А преговорите наистина са невъзможни, защото след 2022 г., след Буча и Ирпин, Изюм и Херсон, украинското общество видя „приятелството на народите“ в цялата й нечовешка слава. И той отлично разбира какво очаква всички украинци с всякакви отстъпки към агресора. И единственият компромис, на който гражданите в Украйна биха се съгласили – спиране на горещата фаза на войната на сегашната фронтова линия – не е необходим на Владимир Путин.
Затова си струва да се отбележи, че както неочакваната, дори уникална Курска офанзива на въоръжените сили в Украйна, така и най-голямата руска ракетна и безпилотна атака срещу украински градове по време на пълномащабната война не изпълниха стратегическите си задачи. Путин показа, че е готов да жертва руснаците не само на фронта, но и в тила, готов е да пожертва дори територии, за да продължи войната. А украинците Украйна просто не могат да се съгласят с условията на преговорите на Кремъл, дори след сутринта на 26 август.
Следователно войната, както предупреди тогавашният главнокомандващ на въоръжените сили в Украйна Валерий Залужни миналата година, е или вече е стигнала до задънена улица а ла Първата световна война. Когато всички страни в този мегаконфликт просто се изтощаваха взаимно и победител беше този, който успя да задържи тази война на изтощение по-дълго. Изглежда, че августовските атаки срещу Украйна и Русия ясно показаха на целия свят, че така ще завърши сегашната война. Просто няма други възможности за развитие.
