Курската настъпателна операция на въоръжените сили в Украйна отвори нова страница в руско-украинската война. Прехвърлянето на военни действия на територията на агресор, който притежава ядрено оръжие, е безпрецедентен случай, който никога не се е случвал в световната история. Но на фона на несъмнената смелост на плана и изключителната победа на нашите военни, не трябва да забравяме за потенциалните рискове от Курската операция. В крайна сметка разбирането им ще ви позволи да се подготвите по-добре за възможни трудни ситуации или да сведете до минимум последствията от тях.
Въпреки че мина достатъчно време от началото на украинската контраофанзива в Курска област, в момента знаем малко за основните му стратегически цели. Дали това е просто тактическа операция, чиято цел е да принуди руското командване да прехвърли отделни части от Украйна за защита на нейната територия? Или операцията има много по-глобален план и е само част от по-голям план? Липсата на ясни отговори и напълно различни мнения на анализаторите е добра. Но зад еуфорията от първите дни си струва да погледнем на голямата картина по-широко и хладно.
Един от основните рискове на Курската настъпателна операция е недостигът на ресурси на въоръжените сили в Украйна, които трябва да бъдат защитени. За съжаление Украйна няма много мощни и добре обучени военни бригади. А фронтовата линия е твърде дълга, за да бъде ефективно покрита навсякъде. За атаката на територията на Руската федерация бяха избрани най-добрите единици. Може би намерението на Генералния щаб беше, че пробив в района на Курск ще принуди руските власти трескаво да прехвърлят там подкрепления от украинския театър на военните действия. Това би трябвало да осуети руската офанзива на изток. Ако обаче такава цел наистина е била поставена, значи тя все още не е постигната.
За съжаление засега не виждаме отслабване на настъпателния натиск на руските войски в Донецка област. Окупаторите се втурват към Торецк и Покровск, без да пестят ресурси. И те не бързат да прехвърлят резервите си в Курска област от други критични участъци на фронта. Москва изглежда вярва, че украинската офанзива може да бъде забавена, без да се жертват други области. Това поставя украинския Генерален щаб в трудна дилема.
Очевидно, за да се усетят последиците от Курската операция в цялата зона на фронта, е необходимо да се увеличи нейният мащаб. Вкарайте нови бригади в битка и установете контрол над други райони на Курска област. Представляват заплаха за района в близост до местоположението на атомната електроцентрала. Опитайте се да обкръжите руските войски в граничната зона или да отидете в тила им. Възможно е започване на настъпателни операции в посока Белгородска област и магистралата, която свързва Белгород и Курск с Москва. Но има ли Украйна достатъчно резерви за това? Както и оръжия и боеприпаси? Все още не знаем отговорите на тези въпроси.
Вместо това украинските бригади рискуват в крайна сметка да се включат в изтощителна конфронтация в друга част от фронта. След известно време може да дойде момент, когато възможностите за дълбока маневра на руските територии ще бъдат много трудни. И конфронтацията ще придобие предимно позиционен характер, както в украинския театър на военните действия. В същото време вече няма да е възможно просто да се изтеглят военни части от там.
До известна степен преминаването на руската граница може да се счита за рискована игра ол-ин. Докато Украйна провежда настъпателна операция дълбоко в Руската федерация, руските войски прокарват украинската отбрана в Донбас. Всъщност има един вид конкуренция между двете страни. Основният въпрос е кой от тях пръв ще постигне целите си и ще принуди врага да реагира, като облекчи атаката. Какво ще стане, ако ситуацията в Донбас стане критична и заплаши руските войски да навлязат в оперативното пространство и да пробият границите на Донецка област или на агломерацията Краматорск-Славянск? Как да спрем агресора, който прокарва украинската отбрана в Донецка област, когато липсват добре обучени части? А тези, които съществуват, вече са включени в новото оперативно направление и водят тежки битки там.
Някои виждат операцията „Курск“ като пролог към възможна размяна на територии по време на потенциални преговори с Кремъл. Но тези експерти не вземат предвид характера на Москва и престъпната логика на Путин. Може би тяхната хипотеза все още би могла да бъде реализирана, ако Украйна успее да установи контрол над Курската атомна електроцентрала и да превземе поне по-голямата част от Курска област заедно с Белгородска област. И не просто да заловят, а да се закрепят там. Но е много съмнително, че Путин може да бъде принуден да седне на масата за преговори и да върне окупираните украински територии в замяна на 1000 квадратни километра руски в Курска област. Не трябва да забравяме: руските нашественици сега контролират повече от 110 хиляди квадратни километра украинска земя. Така че е трудно да си представим как да накараме Кремъл да се съгласи на такава неравностойна размяна.
По военно-стратегически причини не бива да забравяме и за друг важен аспект – психологията. Офанзивата в Курска област започна в момент, когато украинското общество беше в дълбока психологическа криза. Неуспешната контраофанзива от 2023 г., тежките позиционни битки в Донбас с бавното, но стабилно настъпление на руските нашественици, унищожаването на енергийната инфраструктура, недостатъчното ниво на западна подкрепа и трудностите при провеждането на качествена мобилизация – всичко това създаде прекалено песимистичен фон. Курската офанзива спомага за подобряване на настроението в обществото до известна степен. Оптимизмът, вярата в собствените сили, способността да поемеш инициативата, да изненадаш врага и светът се появиха отново. До известна степен дори се възродиха надежди за възможността за прекратяване на войната при като цяло изгодни за Украйна условия.
Цялата страна следи отблизо и ентусиазирано превратностите на операцията в Курска област. Той искрено се радва на всеки успех на украинските войници и се гордее с тяхната доблест. На фона на събитията на територията на Русия изключително трудната ситуация на фронта в Донецка област някак си избледня. Той изчезна на заден план. Но това може отново да се превърне в основна тема, ако въоръжените сили в Украйна трябва да напуснат Курска област. Изтеглянето или изтласкването на украинската армия от официално признатата територия на Руската федерация без деокупация на украинските земи ще има значителни негативни психологически последици. Оптимизмът на обществото може бързо да се превърне в песимизъм. Разочарованието от загубата на контрол над районите на Курска област ще бъде трудно да се компенсира по какъвто и да е начин.
Операцията „Курск“ сега има не само военно измерение. Това е един вид психологическа рехабилитация на фона на трудности и неуспехи, които измъчват Украйна от 2023 г. насам. Той също така значително повишава морала в армията. Толкова по-трудно ще бъде за украинските власти да вземат решение за необходимостта от изтегляне на украинските въоръжени сили, ако обстоятелствата ги принудят да го направят.
Курската настъпателна операция на въоръжените сили в Украйна със сигурност е пример за успешно планиране и умело изпълнение. Финалът на тази офанзива и основната цел обаче все още не са ясни. Бих искал да се надявам, че украинското командване е взло предвид всички рискове и не изпада в еуфория, а има балансирани и сложни планове как да увеличи ползите от офанзивата дълбоко в Руската федерация и да запази максимално украинската военна мощ.
