На XXXIII Олимпийски игри, които се провеждат в Париж, няма отбор, който да представлява страната с център в Кремъл (СССР/РФ). За първи път от 1984 г. насам и ако не броите демонстративния жест преди Олимпиадата в Лос Анджелис, тогава от 1948 г. насам. И интересното е, че тези игри се провеждат без големи скандали.
Без скандали около „работата“ със съдиите, какъвто беше случаят на Зимните олимпийски игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити. Без допинг скандали, както се случи на Зимните игри в Сочи през 2014 г. Вече се досещате (или знаете), че както в Юта, така и по Черноморското крайбрежие основните „герои“ са руснаци. Този път те не са на Олимпийските игри – е, да не броим онези нещастни дузина и половина „индивидуални неутрални спортисти“, които са лишени от знамето, химна, всъщност всички държавни идентификационни маркери.
И това е невероятно съвпадение, нали? – именно отсъствието на Руската федерация позволи на спортния свят просто да се наслаждава на състезанията и резултатите. Олимпиадата отново се превърна в това, което трябваше да бъде – световен спортен фестивал. Но Русия нямаше да бъде Русия, ако не се опита да развали Запада там, където не й беше позволено.
Говорим за скандала около „транссексуалния боксьор“ от Алжир Иман Хелиф. Самият скандал избухна заради бързата й победа (46 секунди) над италианската спортистка Анджела Карини. След този блестящ успех веднага се появи „информация“, че Хелиф не е точно жена – трансджендър или нещо друго. И какво общо има Русия с това, питате вие?
И въпреки факта, че тази „информация“ беше предоставена от Международната боксова асоциация, IBA, чиито представители заявиха, че през 2023 г. Иман Хелиф е дисквалифицирана поради непреминаване на теста за пол. IBA не обясни какъв е този тест, методологията за определянето му не беше разкрита, казват, „повярвайте ни на думата“ и това е всичко.
А ръководителят на IBA от 2020 г. е не кой да е, а генералният секретар на Руската боксова федерация Умар Кремльов, който е свързан с цял куп различни скандали. Скандали, които по-специално доведоха до факта, че на Олимпийските игри през 2024 г. боксовият отдел на Международния олимпийски комитет се зае с организацията на боксовия турнир – а преди това това право беше в IBA.
Разбира се, ръководството на кремълско-кремълската организация не можеше да не хареса тази ситуация. Ето защо скандалът около Иман Хелиф, скандал, който бързо беше потушен – по-специално Анджела Карини, която първоначално упрекна съперничката си, че не е съвсем жена, успя да се извини за думите си – избухна въз основа на проруска „информация“.
И всичко щеше да бъде наред – историята на „трансджендъра“, както казах, приключи веднага щом започна. Но в една европейска държава социалните мрежи успяха да разпръснат тази тема, така че за известно време тя се превърна в почти основното събитие на цялата Олимпиада. Тази страна, както се досещате, е Украйна.
Това е странна ситуация. Ако Украйна и нейните граждани смело се изправят срещу руските агресори в театъра на истинска война, те са украинци, които несъзнателно, но активно помагат на руснаците да популяризират фалшивите новини, от които се нуждаят. Разбира се, в района на Часов Яр – не като в интернет, където ясно е ясно къде са нашите и къде са руснаците. В интернет това е по-трудно, защото дори елементарната проверка на фактите, че цялата история с Хелиф е била разпръсната по предложение и с помощта на IBA, оглавявана от човек с красноречивото фамилно име Кремлев, не е подходяща за голям брой украински граждани. Какво можем да кажем за по-сложни структури, които изискват истинска аналитична и разследваща работа…
И би било половин проблем, ако въпросът се ограничи само до скандала на Олимпиадата. В крайна сметка спортът не е толкова важен в украинското общество, колкото някои си мислят. (Отлична илюстрация е историята на футболния журналист Сергей Болотников, който след мобилизация се озова в тренировъчния център на въоръжените сили в Украйна, където с изненада установи, че само той се интересува от футболни мачове там).
Такъв модел на поведение обаче е типичен за много украинци в много по-сериозни – критични в настоящите условия – ситуации. С много по-сериозни последици. Войната, която Русия започна през 2014 г., война, която ескалира в пълномащабна, пълномащабна фаза на 2022 г., продължава не само на фронтовата линия в Донецка, Запорожка, Харковска и Херсонска области. Руснаците не успяха да победят Украйна в блицкрига, планиран от Владимир Путин, не могат да ги победят в продължителна война за оцеляване и изтребление. Всеки месец от 2024 г. довършва руската икономика и съответно възможността за продължаване на военните действия на територията в Украйна и въздушни атаки в украинския тил.
И осъзнавайки това, руснаците станаха по-активни в посоката, която много добре познават – посоката на дезинформацията, провокациите и фалшификациите. Точно това правеше КГБ на СССР, точно това, което прави ФСБ на Руската федерация. КоличествоБроят на фейковете по темата за войната, които бяха хвърлени в украинското информационно пространство по време на пълномащабната война, надхвърля всички разумни и неразумни граници. И не всички руски измислици, провокации и откровени лъжи украинците са се научили да идентифицират.
Ето защо такава уж безопасна, безобидна история с „алжирска транссексуална жена“ на Олимпийските игри е важна. В днешното информационно общество всяка информация трябва да бъде проверена по дефиниция. В ситуация, в която една от най-коварните специални служби в света води ожесточена борба срещу нас, това „трябва“ нараства експоненциално.
И изобщо, по време на фестивала на спорта, празнуването на украинските победи на Олимпиадата в Париж, трябва ли да сме на страната на Кремъл (и в резултат на това на Кремъл?..
