Измина много време от момента, в който „католико-буржоазната реакция“, водена от Ватикана, престана да бъде заплаха за жителите на украинските територии. Сега е възможно да се търсят безсмислени идеологически конструкции като този по-горе в безполезните книги на измамната съветска епоха и да се смеят на тяхната абсурдност. Преди няколко десетилетия обаче се вярваше в тези „марксизъм-ленинизми“, които бяха несъвместими от гледна точка на логиката и историческия опит. Те бяха напътствани и напътствани. Ехо от това беше открито и в независима Украйна. На някои места това все още се случва. Макар и по-рядко.
Безполезните партийни дядовци, които тихо умираха на събранията на комунистическите „ковени“, си отидоха. Те бяха „сплашени“ от тях. Един от тях е изолационизмът, който се опитаха да внушат на лековерните украинци. Например твърдението на имперската пропаганда, че всички около нас ни желаят зло и представляват заплаха, а единственото спасение е в съюз с руснаците. Сякаш всички контакти на жителите на нашите територии с други култури и народи са изключително завоевания и окупация, претенции да ни унищожат. В резултат на това независима Украйна отдавна е подозрителна към цивилизования свят и маневрира между Европа и Русия. Украйна не е работила по стратегия за устойчиво и надеждно партньорство, съюзи или ясен външнополитически курс. В крайна сметка Русия ни нападна.
Граници на съдържанието и пропасти
Освен света и въпреки него, движейки се по собствената си задънена улица – това е същността на хората, живели на територията на съвременна Русия. Същото не може да се каже за жителите на територията в Украйна. Докато чакаха Петър I да отвори дупка в Европа, имаше хора, които станаха професори и ректори на най-старите университети. През дванадесети век византийският император (1183-1185) Андроник Комнин „посещава“ галисийския княз Ярослав Осмомисл, чиито дела не се развиват у дома. През 1429 г. императорът на Свещената Римска империя Сигизмунд идва в Луцк за конгреса на монарсите. Контактите между хората, живели на територията на съвременв Украйна, и жителите на други земи, винаги са били интензивни и ползотворни.
Славяно-гръцко-латинските училища, открити в земите на бивша Рус, но не пуснали корени в Московия, са типичен пример за хуманистична наука. Впоследствие украинските земи на Жечпосполита бяха покрити от мрежа от образователни центрове на Обществото на Исус. Такива институции съществуваха в цялото пространство, което сега се нарича Европа. Моделът на йезуитското образование оказва влияние върху митрополита на Киев, Галиция и цяла Рус (1633-1647) Петро Могила, когато основава училище в Киев. От друга страна, контактите на представители на Обществото на Исус с Московия бяха изолирани. Можем да споменем мисията на Антонио Посевичо (Антонио Посевичо) През 1580-те години те не се разбират с Иван Грозни. Посевичо съставя труда „Московия“ (Вилно, 1586), в който описва всичките си ужаси от това, в което християнството е превърнато в Москва. Той пише, че пътят към Московия минава през Русия и е в контакт с руски магнати. Острох по-специално. Наистина ли е вярвал в диалога с владетелите на Московия? Най-вероятно не! Това е като да преговаряте с Путин.
Ще минат години и в Лвов, в семейство Боим, се роди момче, което ще се кръсти Михайло. Той ще получи блестящо образование, ще овладее няколко езика и ще стане член на Обществото на Исус. В навечерието на Хмелницка област той ще отиде в земите на съвременна Индия и Китай. Принос на Михаил Бойм (Майкъл Бойм, 1614-1659) в ориентализма светът все още не е оценил. Въпреки че беше човек на нивото на Марко Поло (Марко Поло, 1254-1324) и Матео Ричи (Матео Ричи, 1552-1610). По-малко известен, но неговото наследство не отстъпва на творбите на гореспоменатите фигури: творбите на Боим, неговите описания на флората и фауната, културни и лингвистични изследвания и др. Приживе на Боим, известен интелектуалец от онова време, Атанасий Кирхер (Атанасий Кирхер, 1602-1680), и все още не сме стигнали до пълно „откритие“ на тази фигура.
Собствени „непознати“ и чужди „приятели“
Има много подобни примери. По-важното е, че те свидетелстват за близостта и разбирателството между хората, които са живели на земите в Украйна, и жителите на всяко друго кътче на това, което наричаме Европа. Това пространство се характеризираше с относително идентична образователна система и ценностите не се различаваха твърде много. Образованите хора четат едни и същи текстове и вниманието им е приковано към същия кръг от авторитетни мислители. Те строят в подобен стил, обличат се по същия начин и се придържат към подобен етикет и норми. Дишахме градския въздух, което го правеше свободен. Въпреки местните специфики, общите тенденции не се различаваха твърде много и хората се разбираха помежду си. Обикновено имаше едно културно пространство.
От друга страна, жителите, които са живели по земите на днешв Украйна дълго време, са били разделени от „стена“ с пространство, наречено Московия. „Стената“ е културна, защото в Московия не са познавали Магдебургското право, хуманизма, Реформацията и т.н. Също така, „стената“ е лингвистична и дипломатична. Хетман Богдан Хмелницки се нуждаеше от преводач, за да разбере московчаните. Във визията за държавното устройство и в политическите традиции има пропаст между елитите в тези области. Естествено, контактите между, да речем, Рус и Московия са били мудни до средата на 17 век. Това са различни светове. Очевидни разлики се виждат от „нас“ и „тях“.
През първата половина на седемнадесети век Гийом дьо Боплан (Гийом дьо Боплан, 1600-1673/1685). Френски инженер, построил тук укрепления и дворци. Боплан се запозна и с живота на местните хора, историята и географията на региона. След това той остави ценни описания и карти на украинските територии от онова време. Особено ценна е информацията за маркировката на пространството в творбите му. Дори заглавието на творбата „Описание в Украйна…“. Украйна на Боплан, т.е. няколко войводства на Жечпосполита, се простира „от границите на Московия до границите на Трансилвания“.
Още по-интересно е с отец Ян (Зухович) (Ян Зухович) от Обществото на Исус. Заемал е високи позиции в структурата на йезуитския орден и е автор на емблематични произведения. Най-ценната „Връзка…“ (Relatio de caedibus patrum ac fratrum S.I. in provincia Poloniae, 1665). Това е описание на йезуитските центрове през годините на Хмелницки: загуби, убийства, оценка на усилията, необходими за възобновяване на дейността и др. Има информация за отношенията между представители на различни вероизповедания, интересен подход за маркиране на пространството и разказване на историята. Отец Зухович пише за „Роксолания“/“Рус“ като част от Кралство Полша. Този регион се състои от Подолия, Подляшко, Полеско, Волинско и други територии, както и Украйна като част от Киевското, Брацлавското и Черниговското войводства. Йезуитът локализира тази „Рус“ между река Сан и границите на Московия, между границите на Унгария и Литва.
Тази извадка не е представителна. В текстовете обаче има модел на чужд инженер, дошъл по нашите земи, както и на монах, прекарал тук по-голямата част от живота си. И двамата пишат за границата, границата, която разделя Русия и Московия през седемнадесети век. Очевидно към тази географска и политическа граница трябва да се добави и метафоричната „стена“, която съществуваше между жителите на тези територии – в културен и идеологически смисъл.
Картината на света на руския пропагандист
Без значение какво са измислили съветските и руските пропагандисти за обща люлка и братски народи, хората, които са живели на територията на съвременв Украйна и Русия, преди да станат в рамките на една империя, са имали повече различия. Живот при различни управници, в различни държавни образувания и културна и идеологическа среда. За единство или общо пространство не може да става и дума. Нямаше постоянно желание и героична борба за обединението на тези територии и не можеше да бъде. Това е изкуствено наложено. Идеята, че никой не се нуждае от украинци, светът ни е чужд и всички наоколо мислят за разделяне на нашите земи и анексирането им, също противоречи на историческия контекст. Този подход е насърчаване на вредния изолационизъм.
Това е от полза за Русия и нейните пропагандисти, но не и за Украйна. Оказва се, че през цялата история поляците и унгарците, последвани от Ватикана, „искаха“ да ни пленят. В навечерието на събитията от Революцията на достойнството и руската инвазия в Украйна през 2014 г. преобладаваше усещането, че врагът е НАТО, подкрепян от Америка. Нито Ватикана, нито Съединените щати нападнаха Украйна. Русия, която в объркващата картина на света на имперските и съветските пропагандисти е едва ли не единственият ни приятел и съюзник, сега хищнически и лицемерно, съвсем безнаказано, убива украинци и опустошава страната ни. Е, какви други доказателства липсват, за да се разбере кой има полза от подхранването на вярата на украинците в изолационизма? Изолационизъм, който на практика се оказа не само вреден, но и убийствен.
