На 6 август украинските войски неочаквано влязоха на територията на Руската федерация в Курска област. Само за няколко дни украинците превзеха тактически важния град Суджа, седалището на областната управа, а седмица след началото на офанзивата вече имаха в ръцете си 1000 км2 руска територия – повече, отколкото руснаците успяха да заемат тази година. Към днешна дата властите в Киев не са представили конкретни цели на тази операция, но вече можем да говорим и пишем за последиците от нея.
Когато за първи път се появиха съобщения за предислоциране на украински войски, това беше възприето като поредната част от нападенията, организирани от Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната в Украйна. На 6 август обаче стана ясно, че този път войските, които влязоха на територията на Русия, са редовни части на въоръжените сили в Украйна. Освен това те наброяваха не няколкостотин, а хиляди войници. Нито пък беше операция под „фалшив флаг“. Затова за първи път от 1941 г. вражеската армия навлиза на руска земя.
„Невероятна“ операция
Както гореспоменатият факт, така и последиците от украинската офанзива шокираха мнозина на Запад, но и предизвикаха не по-малък ентусиазъм. Последната емоция беше още по-изразена в Украйна. Ударът по Курска област и постигнатите успехи значително подобряват морала на цивилното население и войниците. В същото време се върна увереността, че военното командване, водено от генерал Олександър Сирски, все още има план за действие и е в състояние да наложи бойни условия на врага. Това се отразява и на подобряването на имиджа на командира на въоръжените сили в Украйна, което се изразява например в значително намаляване на случаите, когато цивилното население го нарича в социалните мрежи „месар“, за когото се твърди, че няма живота на подчинените си за нищо.
Какви са военните предимства на Курската операция за Украйна? Първо, ако украинците разширят придобивките си, те ще могат да подредят фронтовата линия, което ще я направи много по-къса от тази, която минава по границата на двете страни. Ако части от въоръжените сили в Украйна също напреднат на територията на съседната Белгородска област, разположена срещу Харков, фронтовата линия може да бъде намалена с повече от 200 км. Това ще позволи някои екипажи да бъдат разтоварени. Второ, украинското командване се надява да изтегли част от подразделенията, които ще се изтеглят от окупираните райони, в Курска област. Това ще помогне за по-бързото потушаване на настъпателните им действия и дори може да ограничи способността им да реагират на украински атаки. Разбира се, украинците се надяват, че с течение на времето руснаците ще „източат“ резервите на тази групировка, която оказва натиск върху Донбас в Покровската агломерация. Засега няма големи промени в това отношение, но руснаците са прехвърлили част от войските, които са били в регионите в Курск от други райони. Няколко дни след началото на Курската операция окупаторите спряха настъпателните операции в Запорожие. Руският натиск върху Часов Яр, Северск и Купянск също отслабна с течение на времето, а близо до Вовчанск украинците започват да възвръщат позициите си.
От друга страна, политическите печалби включват придобиването на територия, която по-късно може да бъде разменена по време на преговори на „бартерна“ основа за окупираните украински земи. Горното всъщност беше потвърдено от Михайло Подоляк, представител на кабинета на президента. Завземането на част от Курска област също засилва преговорната позиция на Киев и подобрява рейтинга в Украйна на Запад.
Има и критики към операцията „Курск“, дори в самата Украйна. Някои анонимни акаунти в социалните медии твърдяха, че би било по-целесъобразно бригадите, участващи в операцията, да бъдат изпратени на фронта в Донбас, за да спрат руските атаки срещу Покровск, Торецк и Часов Яр. Много от тези постове бяха много емоционални, авторите им твърдяха, че генерал Сирски обрича украинската армия на поражение и изпраща подчинените си на сигурна смърт. Този аргумент обаче може лесно да бъде опроверган. Минали случаи на изпращане на бригади, които са били в резерв на фронта в Донбас, доказват, че това в по-голямата си част не е дало положителни резултати. Независимо дали става въпрос за нови бригади или стари и опитни формации, които преди това са се сражавали в други райони, техните войници се нуждаят от време, за да се запознаят с терена и да се ориентират в ситуацията. От друга страна, сега в Донбас няма такава възможност. В резултат на това войските претърпяха загуби, предимно ранени, което след това създаде допълнителна тежест върху логистиката. Подкрепленията и новите единици, изпратени там, просто бяха обезкървени с течение на времето, а онези войници, които не бяха убити или ранени, бяха изтощени от отблъскването на почти денонощни вражески атаки. Определен проблем е, разбира се, намаляването на доставките на артилерийски боеприпаси в посоката Покровски, Торецк или Бахмут-Северски. Това ограничава възможността за водене на контрабатареен огън и отблъскване на вражески атаки, в резултат на което украинците трябва да се оттеглят по-често. СитоЗа украинците става все по-трудно близо до Покровск и е само въпрос на време руснаците да се озоват под града. Командването на въоръжените сили в Украйна обаче изглежда е взло това предвид в плановете си и допуска определени териториални загуби в Донбас. Освен това тази стратегия противоречи на теориите, разпространявани в социалните мрежи (не без участието на руските специални служби) за „касапина“ Сирски.
Царят е гол
Поражението в Курска област веднага разкри редица проблеми за Руската федерация. Стана ясно, че руската армия няма достатъчно войски, за да удържи плътно цялата фронтова линия, включително руско-украинската граница. Те също така не са в състояние да съсредоточат сили, достатъчно големи, за да продължат непрекъснатото настъпление във всички важни направления. Въпреки че курският участък от границата беше укрепен от руснаците преди много месеци, пробивът на демаркационната ивица, а по-късно и на двете основни линии на укрепленията, се случи със светкавична скорост. В рамките на три дни украинците създадоха огромен пробив и де факто поеха контрола над Суджа, под която има и пътни мостове, позволяващи преминаването на река Псел. Гореспоменатите успехи биха били невъзможни или трудни за постигане, ако руснаците бяха изпратили повече войски за задържане на укрепленията, които често попадаха в ръцете на врага без бой и невредими. Руските войски не само са твърде малки, но и им липсват достатъчно превозни средства и друга тежка техника – средно те заемат само около 30% от планираните постове.
Липсата на войски, които да спрат настъплението на украинците, принуди руското командване да прехвърли няколко хиляди наборници и военнослужещи по договор от дълбините на Русия в Курска област, които се обучаваха да заменят групировките, воюващи на окупираната територия. Тези сили обаче не са достатъчни дори за спиране на врага, като се има предвид липсата на боен опит и оскъдния брой тежко въоръжение. Руснаците също трябваше да изчерпят резервите на оперативните части, които се бият в Херсонска, Запорожка и Харковска области. 810-а бригада на морската пехота беше изтеглена от посоката на Покровск, което сега е приоритет за Кремъл (интересното е, че преди това беше разположена на Днепър в Херсонска област). Въпреки че резервите на руската армия все още не са значително отслабени, очевидно е, че те няма да са достатъчни за радикално подобряване на ситуацията в Курска област. Освен това командването не спира настъпателните операции в най-скъпите офанзивни райони. Това означава, че загубите на руските войски ще се увеличат. Така че скоро може да се окаже, че „одеялото ще стане твърде късо“, тоест руските войски ще започнат да нямат войници, които да укомплектуват цялата фронтова линия, съчетани с по-амбициозни настъпателни операции.
Шансът за използване на ядрени оръжия остава под въпрос. Руснаците многократно са предупреждавали, че са готови да го използват, ако някой посегне на тяхна територия. Операцията „Курск“ показа, че ядреното отмъщение е под въпрос. Русия ще трябва да се изправи пред последиците от решението за използване на ядрено оръжие и си струва да се подчертае, че критиките към Кремъл ще дойдат и от Китай. Освен това руският елит вероятно никога не е възнамерявал да го използва и третира ядреното изнудване като история на ужасите, насочена срещу Запада и украинците. Проблемът на Кремъл обаче е, че заплахите от „радиоактивна пепел“ се оказват кухи. Путин и обкръжението му се притиснаха в ъгъла и днес им липсват аргументи, които биха могли ефективно да възпрат опонента им да действа на руска територия.
Операцията „Курск“ оказа отрицателно въздействие върху обществените настроения в Русия, особено в граничните с Украйна региони. Жителите, които са избягали от райони, подложени на украинска окупация и военни действия, търсят отговорните. Те критикуват служителите на администрацията, „лошите боляри“ (т.е. елита от обкръжението на Путин) или началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов. Руските военни блогъри дори се опитаха да прехвърлят част от отговорността към… Александър Лукашенко. Вината на беларуския диктатор, казват те, се крие във факта, че преди това е наредил изтеглянето на част от войските си от границата с Украйна. Под влияние на украинските успехи руснаците също започнаха да използват доста съмнителна информационна стратегия. Те омаловажават сериозността на ситуацията в Курска област, като посочват, че украинците са окупирали само 1% от територията на Руската федерация.
Краят на „червените линии“
Нахлуването в Украйна в международно признатата територия на Руската федерация също подкопа така наречените „червени линии“, които Западът начерта за себе си и за Украйна. Говорим за многобройни ограничения на украинската отбранителна политика и действия. Освен това те бяха формулирани под влиянието на самия Кремъл и не без участието на многобройни руски симпатизанти в западните страни. Тяхното проявление често е ограничен и неоптимален отговор на дипломатическите мерки и мерките за сигурност.Например в случая с Кремъл е важно да се отбележи В случая с Украйна бяха положени усилия да се забрани на Киев да нанася удари по територията на Руската федерация – не само с оръжия, получени от Запада, но дори и с дронове-камикадзе местно производство. От какво се страхуват държавите много по-богати и по-силни от Русия? Най-често срещаното твърдение беше, че те не искат неконтролираната ескалация да доведе до използване на ядрени оръжия от Москва или война между НАТО и Русия. И това също неизбежно ще доведе до размяна на ядрени оръжия. Не може обаче напълно да се отхвърли фактът, че мисленето на много западни елити към Централна и Източна Европа все още е москоцентрично. Точно както те не биха могли да си представят разпадането на СССР и самата визия за разпадането на де факто вражеска държава предизвика страх поради непредсказуемите последици, те също се опасяват, че загубата на войната срещу Украйна ще доведе до нов колапс на руската „империя“.
Украинците постепенно тестваха и преминаха тези „червени линии“. Първоначално различни диверсионни действия са извършвани от украински специални служби и агенти. През май 2023 г. първото нападение се състоя в Белгородска област, но в него взеха участие само формирования, състоящи се от руски противници на режима на Владимир Путин. Няколко месеца по-късно украински дронове-камикадзе започнаха да нанасят удари по руски фабрики, летища и петролни рафинерии. През цялото това време Киев се преструваше, че официално няма нищо общо с гореспоменатите събития, в което, разбира се, никой не вярваше. Имаше обаче опити за оказване на натиск върху украинците, както например в случая с бомбардировките на петролната инфраструктура. Киев съвсем правилно пренебрегна твърденията на САЩ и други страни, които очакваха Украйна да води самоубийствена борба „с вързани ръце“.
6 август 2024 г. може да остане в историята като специална дата. За първи път територията на държава, която притежава един от най-големите арсенали от ядрени оръжия, беше превзета и окупирана от военните на неядрена държава. А „суперсилата“ не отговори с „ядрен“ удар, въпреки че многократно заплашваше да го направи, ако поне един вражески войник влезе на нейна територия. Различни анализатори и геополитици от години сплашват Запада с руската „деескалация чрез ескалация“. В резултат на украинската „инспекция“ ядреният страх, който внимателно се натрупваше през годините, беше напълно унищожен.
Украинците сега имат възможност да убедят западните елити, че е възможна по-смела и решителна политика спрямо Москва и изобщо не е свързана с риска ракета с ядрена бойна глава да удари западните градове. Всякакви извинения за предаването на оръжие на украинците и ограничаването на използването им само до цели в окупираната територия също губят смисъла си. Политиките за управление на „ескалацията“ на Джейк Съливан, съветник по сигурността на президента Байдън, също се оказаха погрешни, прекалено предпазливи към Русия и (много по-важно) контрапродуктивни.
Вече се чуват гласове, че Украйна трябва да бъде подкрепена по-силно и дори да й бъде позволено да използва ракети с голям обсег срещу цели на руска територия, като военни летища. В момента Украйна е въоръжена с балистични ракети ATACMS с различни модификации (те се различават както по бойни глави, така и по обхват на полета – от 165 до 300 км), както и крилати ракети Storm Shadow/SCALP, получени от Великобритания и Франция (обхват на полета – до 250 км). Това означава, че още преди операцията „Курск“ много вражески военни обекти са били в обсега на украинските пускови установки HIMARS и самолети, пригодени за използване на западни ракети.
Броят на потенциалните цели сега се е увеличил още повече благодарение на успеха на операциите на въоръжените сили в Украйна в Курска област. Всичко, което е необходимо, е съгласието на западните партньори. Украинската офанзива в Курска област е рискована операция, но такава, която може да донесе много военни и политически предимства на Киев. Някои от тях вече са постигнати. Много важно е също, че решителните действия на територията на Руската федерация допринесоха за промяна на наратива за Украйна и нейните шансове в западната преса и в политическите салони. Оказва се, че украинците все още са способни на амбициозни операции, което възстановява увереността във възможния успех на Киев в продължаващата война.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Uderzenie na terytorium Rosji poprawiło sytuację Kijowa
