На 20 август Върховната рада прие на второ четене закон, който беше наречен закон за забрана на московската църква в Украйна. Самият законопроект е малък и съдържа само няколко члена. Също така звучи скромно и доста непретенциозно: „За изменения на някои закони в Украйна относно дейността на религиозните организации“. Според неговите автори той трябва най-накрая да реши въпроса за дейността на духовния и религиозен клон на „руския свят“ у нас. Но дали ще бъде възможно тази стратегическа цел да се превърне в реалност, остава неясно.
Законът забранява функционирането на територията в Украйна на религиозни организации, които са свързани с центровете на влияние на религиозна организация, чийто управляващ център се намира в държава, която извършва въоръжена агресия срещу Украйна. Такива религиозни структури имат 9 месеца, за да прекъснат каквато и да е връзка с московската църква. В случай, че бъдат разкрити случаи, предвидени в този закон, дейността на религиозна организация може да бъде прекратена в съда по искане на централния изпълнителен орган, който осъществява държавната политика в областта на религията, или прокурора. За да се проучи дали религиозна институция наистина е свързана с центъра, който се намира на територията на агресора, се предвижда провеждането на религиозна експертиза. За целта Държавната служба в Украйна за етническа политика и свобода на съвестта ще създаде специална комисия. На пръв поглед изглежда, че всичко е доста кратко и просто. Но дяволът е в детайлите.
Първо, юридически УПЦ МП не съществува като отделна правна единица. Въпреки това има почти 12 000 законно регистрирани енории на тази църква. Следователно, ако бъде взето решение за забраната, ще трябва да съдите всяка от тези енории поотделно. Ясно е, че ако делото стигне до съда, то може допълнително да се превърне в истински правен хаос. Ще има оплакване за нарушаването на свободата на религията. Ще има многобройни обжалвания. А Москва ще се опита на световно ниво да дискредитира всякакви решения за забрана на църквата, която беше нейният важен стълб и пета колона в Украйна.
Съдейки по реакцията на йерарсите на УПЦ МП, те все още не бързат да се паникьосват. Напротив, те се преструват, че приетият закон няма нищо общо с тях. Твърди се, че църквата вече няма никакви канонични или духовни връзки с Москва. Това означава, че те не виждат причина да се страхуват от Закон No 8371.
Така ръководителят на отдела за информация и образование на УПЦ МП митрополит Климент в коментар пред журналисти от „Громадське“ Отбележиче „Украинската православна църква ще продължи да живее като истинска църква и всякакви опити за нейната забрана могат да доведат до дискредитиране на тези, които я търсят“. Според него законопроект No 8371 „може да забрани УПЦ МП“, но Украинската православна църква няма представка МП. Йерархът твърди, че УПЦ МП няма административни връзки с чужди центрове и ако някой я обвини в това, тя ще бъде „изключително манипулативна“, защото няма нито един украински документ, който да потвърди това. Тоест УПЦ МП зае предсказуема позиция, която очевидно ще се опита да защити в бъдеще. И той просто няма да се откаже.
Законът, забраняващ дейността на религиозни организации, които имат канонични връзки с Русия, трябваше да бъде приет много по-рано. Например, още преди УПЦ МП, под натиска на обстоятелствата, да направи официални изменения в устава си по време на Съвета на 27 май 2022 г. Но дълго време властите и народните депутати нямаха политическа воля и желание за това. Именно на този събор всички формулировки за пряката връзка и подчинение на УПЦ МП на Руската православна църква бяха изчистени от Устава. Но фактът, че споменаването на Московската патриаршия е премахнато от името на религиозната организация, не означава, че УПЦ е загубила подчинението си на Руската православна църква. И РПЦ продължава да смята УПЦ МП за неразделна част от нея.
Интересното е, че религиозната експертиза на Устава на Украинската православна църква на Московската патриаршия, която беше проведена в началото на 2023 г., вече доказа съществуването на църковно-канонична връзка с Руската православна църква. Тогава експертната група стигна до извода, че приемането на новата редакция на Устава за управление на УПЦ МП от 27 май 2022 г. и резолюцията на Събора на УПЦ МП не доведе до прекъсване на църковно-каноничната връзка на УПЦ с Руската православна църква, а самият Устав на УПЦ МП като структурно подразделение на Руската православна църква, който се ползва с определени права на независимост, но не създава автокефална църква, остава непроменен.
Според експерти отношенията между УПЦ МП и РПЦ не са отношения между една независима (автокефална) църква и друга независима автокефална църква. „УПЦ също няма статут на автономна Църква, която би била призната от други църкви, и следователно от гледна точка на еклесиологията и каноничното право тя е структурно подразделение на Руската православна църква, който има отделни права на самостоятелно формиране без собствена канонична субективност. Тя не действа като независима (автокефална) Църква и не провъзгласява собствената си независимост (автокефалия). Членовете на експертната група не откриха никакви документи или действия, които да свидетелстват за превръщането на УПЦ в независима религиозна организация по отношение на Руската православна църква“, подчертаха от Държавната служба за етническа политика. Оттогава измина повече от година и половина. И едва сега украинските власти решиха да действат.
След приемането на закона, забраняващ дейността на религиозни институции, свързани с центрове в държавата, която извършва агресия срещу Украйна, УПЦ МП ще подражава още по-ревностно на украинската църква, за която се твърди, че няма нищо общо с Руската православна църква. Що се отнася до по-нататъшното развитие на събитията, са вероятни няколко варианта. Може би, ако йерарсите на УПЦ МП видят, че властите са решили сериозно да сложат край на въпроса, те ще променят тактиката си на отричане на връзки с Москва и ще започнат да търсят алтернативи. Например, те публично ще обявят окончателно скъсване с Руската православна църква и ще поискат да бъдат подчинени на Вселенския патриарх в Константинопол. Разбира се, някои енории и епископи могат да решат да се присъединят към редиците на ПЦУ. Но не всеки ще го направи. За съжаление, има твърде много препятствия по пътя към обединението на Православната църква в Украйна. Не само идеологически или идеологически, но и организационни и дори календарни по природа.
След няколко години религиозният пейзаж в Украйна има шанс да се трансформира. И до голяма степен да се отървете от религиозно-колониалното влияние на Кремъл. Но този процес няма да бъде лесен. И не съвсем линейно. И сложни, криволичещи и сложни.
Историята със забраната на московската църква в Украйна продължава повече от година. Изглежда, че сега, след много колебания или дори откровен саботаж, властите най-накрая са решили: това време е дошло. Но изглежда, че е твърде рано да се постави крайната точка в този епос. За да може законът да работи изцяло, е необходимо да се координира работата на редица органи. Както и компетентна информационна и идеологическа политика и откровен разговор между длъжностни лица и собственото им население. И винаги има големи проблеми с това в Украйна.
