Темата за възможните преговори между Украйна и Руската федерация беше педалирана по един или друг начин по време на пълномащабната война, която продължава от две години и половина, и от представители на различни геополитически лагери. Целта на тези изявления, хвърляния и дискусии е различна – в зависимост, разбира се, от това кой, кога и в каква ситуация прави тези изявления. Един от тези герои е „президентът“ на Беларус Александър Лукашенко. Миналата седмица той отново се върна към тази тема – и то на възможно най-високо ниво, в интервю за един от пропагандните стълбове на путинския режим – телевизионния канал „Россия1“.
Всъщност самият факт на кого и къде Лукашенко е казал казаното е определено обяснение. Подобни медийни събития в света на Владимир Путин (а няма съмнение, че Лукашенко и още повече „Русия 1“ са светът на Путин) обикновено са ясно планирани и подготвени. Следователно това не е импровизация, не е импровизация на беларуския диктатор, не е „желание да се помогне“, както някои представят участието на Александър Лукашенко в историята на бунта на Евгений Пригожин. Импровизациите, импровизациите, „жестовете на добра воля“ в тази координатна система са невъзможни по дефиниция. Ето защо е необходимо да се вслушаме в думите на Лукашенко, в посланията, които той изпрати в интервюто си.
Основното послание, както вече споменахме, бяха думите за преговорите. Разбира се, Лукашенко го представи по такъв начин, че Украйна се нуждае преди всичко от преговори и мир. За съжаление (и за двамата източноевропейски диктатори) вече не е възможно да се измислят специални аргументи за това – поне „президентът“ на Беларус някак срамежливо забрави да спомене възможността за нов ракетен удар по енергийната система, използвайки само фактора ядрено оръжие. На което, нека бъдем честни, нито Украйна, нито Западът реагират на това.
Но задачата на Лукашенко беше да представи необходимостта от преговори през призмата в Украйна. Ето защо трябваше да използваме ядрена паника, защото просто няма какво друго да се притиска. Украинският енергиен сектор, с всичките си проблеми, все още демонстрира способността си да оцелява, а началото на използването на севернокорейската балистика от руснаците е доказателство за обратния процес. Първо, ако имахме достатъчно ракети, нямаше да се унижаваме пред Ким Чен-ун. Второ, всички в Украйна са забелязали това – балистиката не представлява заплаха за голяма част от Украйна, западно от Житомир. И това е поне Бурщинското ТЕЦ, за чието състояние сега практически не се говори – и го правят много добре, защото колкото по-малко внимание, толкова по-голяма е безопасността. Когато децата започнаха да се връщат в училищата в западната част в Украйна, имаше и притеснения за възможни ракетни удари, а един такъв удар е трагедия с колосални размери. Но, както виждаме, нищо подобно не се случи. По различни причини, но това не се случи. Предполага се, че това се дължи на липсата на обществен отговор, тоест „смисълът да се харчат скъпи ракети за нещо, което е отишло в периферията на обществото“.
Връщайки се към преговорите, ние признаваме, че Украйна също се нуждае от мир. Като нормално, логично и основно условие за живота и развитието на държавата и обществото. Но Украйна показа, че дори по време на пълномащабна война, ако не на цялата територия (което е логично), то в много региони, тя може да установи повече или по-малко нормален живот. В западните регионални центрове през 2023 г. започнаха да се отварят различни заведения, до търговски центрове. А в Русия, между другото, търговските центрове започнаха да се затварят, след като някои западни компании напуснаха пазара под заплаха от санкции.
Но, разбира се, на Путин не му пука. Едва ли го е грижа дори за опашките за хляб някъде в Екатеринбург или дори Липецк, тоест много близо до Москва. В района на Курск няма опашки за хляб, а истинска война. От Курск до Москва е много по-близо, отколкото от Урал. И какво? И нищо. И Кремъл, и пропагандистите се преструват, че нищо страшно не се е случило. Освен това героите на руската „телевизия на хиляда хълмове“ вече започнаха да казват, че няма нищо ужасно във временната загуба на техните територии. (Тук трябва да се отбележи, че в съветско-постсъветското пространство няма нищо по-постоянно от временното. Идолът на руснаците Леонид Брежнев, който беше смятан за временна фигура от почти всички в Кремъл през 1964 г., би могъл да потвърди това, ако доживее до днес.)
И това, моля ви, господа, в страна, която на думи беше готова да тръгне направо на свещена война за няколко тихоокеански острова, чиито имена едва ли ще бъдат запомнени от някой от руските жители без намек. Но Курската област не е Курилските острови, тя е истинска, а не полумитологична земя, тя е тук, наблизо. И все пак идеята за „временна загуба“ вече се прокарва от кремълските пропагандисти. Защото това не е толкова критично за Путин, колкото това, което наистина го плаши.
А джуджето на Кремъл е уплашено от невъзможността да продължи войната в Украйна. Това е единственото нещо, за което живее засега, единственото нещо, което удължава политическия му и може би дори физическия му живот. И с това, в oПоследните месеци също бяха проблеми. Инфлацията чупи рекорди, все по-малко хора се записват за войната (ето защо „входящите“ пари за военнослужещи на договор в някои региони са нараснали до фантастично ниво от 2 милиона . А именно, хората са основният актив на Путин – и тези военни, които сега са в Донбас, знаят това много добре. Има и въздушни бомби, но с този ресурс ситуацията вероятно е по-добра – и КАБ, за разлика от руснаците, могат да бъдат подготвени за употреба много по-бързо, отколкото след 18 години и 9 месеца.
Така че, обобщавайки поредния опит на Александър Лукашенко, Русия се нуждае от преговори и мир не по-малко, а по-скоро дори повече от Украйна. Въпреки че, повтаряме, Украйна също се нуждае от мир по очевидни причини. Следователно теоретично думите на беларуския диктатор могат да бъдат взети за истина. Ако не беше едно „но“, по същия начин, по който Лукашенко се издаде.
Това са думи за „легитимността“ на Володимир Зеленски. Факт е, че – колкото и да се опитва Александър Лукашенко да издърпа бухал на кремълското глобус – проблемът с легитимността на Зеленски не съществува в украинското и още повече в западното обществено-политическо пространство. Тоест изобщо не съществува. Дори онези украинци, които не са доволни от факта, че Зеленски все още е президент в Украйна, са наясно, че тук нищо не може да се промени до първите следвоенни избори. Следователно, въпреки всички възможни правни нюанси (ние не сме Конституционният съд, така че няма да навлизаме в подробности по този случай; освен това самият Конституционен съд някак скромно мълчеше по тази тема), легитимността на Володимир Зеленски е съвсем реално явление. Поне, повтаряме, до края или спирането на войната.
А кой има проблем с легитимността? И това е Александър Лукашенко, който след 2020 г. ще бъде признат за президент на Беларус само от същите одиозни авторитарни режими като него. А след това идва и Владимир Путин, който уж „нулира“ президентските си мандати, но всъщност самият той едва ли вярва сериозно в това, да не говорим за всички останали. И тук е ключът към разбирането на всички думи на Лукашенко. Тук той предаде себе си и господаря си с главата си.
В момента, в който Александър Лукашенко започна да говори за легитимността на Зеленски, стана ясно, че не само тези негови думи, но и всички останали от интервюто за Россия 1 са фалшиви и манипулативни. Това означава, че преговорите и мирът не са необходими в Украйна и Запада, както той казва (поне самият Лукашенко не се притеснява за Украйна), а на Русия и Путин. Това означава, че ситуацията в руската икономика – единствената сила, която позволява войната да продължи (и съответно може да я спре) – неуклонно и необратимо се влошава.
И остава последният въпрос – защо беларуският васал на Кремъл излезе с идеята за преговори точно сега, през второто десетилетие на август? И защото тогава има есен. И президентските избори в САЩ. След което, независимо от резултатите от гласуването, ситуацията за Русия само ще се влоши. Да, дори и след евентуалната победа на Тръмп – защото, въпреки желанието си да преговаря с Кремъл, той няма да се съгласи с условията на Путин, а Путин няма да се съгласи с предложението на Белия дом. След победата на Харис изобщо няма да има преговори. А руската икономика ще продължи да пада. И дори ще ускори този процес, защото санкциите срещу самата Русия и заплахата от вторични санкции срещу руските контрагенти (главно Китай) няма да отидат никъде, а само ще се засилят.
Мирните преговори наистина трябва да започнат незабавно. И тук Лукашенко е прав. И с нелепата си фраза от гледна точка на общия тон на интервюто за легитимността на Зеленски той призна кой точно веднага се нуждае от преговори за примирие.
