„Подкрепата на Запада за несправедлив мир не вещае нищо добро за стабилността в Източна Европа, тъй като насърчава Москва да повтаря същия трик в бъдеще“, каза видният германски политолог Андреас Умланд в интервю за Йоани Рьоттиг.
– В интервю за френски журналисти украинският президент заяви, че Киев е готов за преговори с Москва. Колко сериозно може да се приеме това ново изявление на Зеленски?
– Неотдавнашната демонстрация на готовността в Украйна да преговаря с Русия е, наред с други неща, опит да се промени самопредставянето на Киев пред чуждестранни партньори. Това е сигнал, изпратен предимно към западните страни, защото не само от Глобалния Юг, но и от Запада има обвинения, че Украйна се противопоставя на преговорите за прекратяване на войната. Сега ясно е заявено, че Киев е готов за преговори. Това не означава, че същността на украинската позиция ще се промени.
Киев ще бъде готов да преговаря с Москва за условията и етапите на пълното изтегляне на руските войски от Украйна. В този контекст си струва да припомним една стара идея, която се обсъжда от 2014 г.: миротворците на ООН могат да бъдат разположени за преходен период в окупираните от Русия територии на Източна и Южв Украйна. Киев също може да спре усилията си за присъединяване към НАТО, тъй като Украйна е малко вероятно да се присъедини към алианса в скоро време. Нещо подобно беше обсъдено в Истанбул през пролетта на 2022 г. По това време Киев търсеше алтернативни гаранции за сигурност за Украйна от Запада, временна алтернатива на членството в НАТО. Липсата на желание от страна на Запада да предостави такива твърди уверения беше една от многото причини за провала на преговорите.
– Наскоро Зеленски каза: „Не е нужно да се връщаме [військовим шляхом, – ред.] всички територии. Мисля, че това може да бъде постигнато по дипломатически път.“ Какво означава това?
„Дори и да има повече украинци, които са готови да жертват територии, по-голямата част от украинското общество все още е против. Следователно изявлението на Зеленски най-вероятно означава, че той иска да използва дипломация, за да върне окупираните територии, без да прибягва до тяхното освобождение с военни средства. В миналото Киев понякога отхвърляше всякакви преговори с Москва твърде остро. Това доведе до неоснователни обвинения от страна на Запада в неконструктивна войнственост от страна в Украйна. Това, което се случва сега, е промяна в тона на публичното формулиране на официалната позиция на Киев за Русия. Но не и промяна в съдържанието.
– Украинските страхове от възможна победа на Тръмп влияят ли на стила на комуникация и готовността за преговори?
– Промяната в реториката на украинските лидери може да е свързана с евентуално бъдещо преориентиране на политиката на САЩ по време на второто президентство на Тръмп. Това може да е опит да се доближим до републиканския лагер. Отношенията между Зеленски и 45-ия президент на САЩ бяха напрегнати. По-специално чрез процедурата по импийчмънт на Тръмп, инициирана от телефонен разговор между него и Зеленски. „Ако бъдещият президент Тръмп иска да разреши конфликта с Русия чрез преговори, ние сме готови за тях“, може би това Киев иска да предаде на републиканците. Разбира се, украинската готовност за преговори по принцип винаги е съществувала, просто не е била подчертавана публично толкова често.
– Защо досега имаше такава празна стена между украинския и руския президент?
„Преговорите са абсурдни и за двамата в момента. Крим и четирите югоизточни региона в Украйна, които Русия частично окупира, вече са залегнали в руската конституция като нови територии на псевдофедерацията. Според Конституцията в Украйна, разбира се, границите остават в сила до 2014 г. Анексираните територии са законно и законно украинска държавна територия. На този фон нито Зеленски, нито Путин могат да водят никакви съществени преговори. Никой от тях не може да направи компромис с нещо, което противоречи на конституциите на техните страни. В противен случай те ще бъдат считани за нелоялни към народите си у дома.
Като оставим настрана всички морални преценки, и двамата президенти са затворници на основните си права. В крайна сметка те са гаранти на конституцията в своите страни. Ако не успеят да изпълнят тази роля и да защитят официалната територия на своите страни, те ще се сблъскат с вътрешнополитически сътресения. Съществува риск те да бъдат обвинени в измяна и патриотичната част на обществото да се обърне срещу тях. Следователно хипотетичните преговори между двама президенти или външни министри няма да доведат до нищо в момента.
– Обявената от украинския президент готовност за преговори също вътрешнополитически сигнал ли е?
– Предполага се, че Зеленски реагира по същия начин на промяната на настроенията сред обикновените украинци. Хората са уморени, а някои дори са толкова изтощени, че биха искали да се върнат към ситуацията от февруари 2022 г. – преди началото на пълномащабна инвазия. По това време някои вече са се примирили с FAC.Загубата на източен Донбас и Крим. Това, разбира се, не беше приветствано, но по това време това състояние на нещата – тоест анексирането на тези територии от Русия – съществуваше почти осем години. Сега изглежда, че някои искат връщане към статуквото от 2021 г. Но все още има голяма част от украинското общество, която не иска никакви отстъпки.
Подклаждането на напрежение между различни групи украинци – ястреби и гълъби – е част от стратегията на Русия. Москва се опитва – макар и никога да не успява – да провокира гражданска война в Украйна от 2014 г. насам. Целта му е да настрои украинските „ястреби“ и „гълъби“ един срещу друг, като обсъжда украинските териториални отстъпки. Ако Москва успее да разпали истинска гражданска война между украинците (а не псевдогражданска война, както през 2014-2021 г. между украинци и руски агенти от различен вид), Русия може бързо да завземе цяла Украйна.
– Не е ли повратна точка изявлението на Зеленски за готовността му за преговори?
– За комуникацията на Киев със Запада смекчаването на сегашната му твърда позиция спрямо Москва, поне публично, може да бъде от полза. Това би могло например да премахне вятъра от платната на германските пацифисти. Такива доброжелатели, които не разбират руския империализъм, обичат да се позовават на цитати, в които украинските политици отхвърлят всякакви преговори с Путин.
Нарастващата готовност на обикновените украинци да преговарят е израз на умора. В известен смисъл Украйна се връща към 2014-2015 г. По време на преговорите в Минск Украйна не призна официално самопровъзгласилите се „ЛНР“ и „ДНР“, но ги прие като партньори в преговорите от страх от Русия. В същото време Киев спокойно се примири с факта, че Крим е напълно изключен от споразуменията.
Скоро може да възникне същият въпрос, както тогава: как трябва да се държи Западът в такава ситуация? В края на краищата Западът не трябва да се съгласява дори на частично изгоден мир за Русия. Ако Западът подкрепи отстъпките в Украйна спрямо Русия днес, това би било равносилно на ратифициране на примитивно нарушение на международното право. Точно както когато Западът подкрепи Минските споразумения и преговори. Споразуменията от 2014 и 2015 г., подписани от Киев под дулото на оръжие, сами по себе си бяха скандални изкривявания на международното право.
Ако Украйна отново се съгласи на съмнителни споразумения под натиска на войната, както направи през 2014 и 2015 г., това може да бъде разбрано в някои аспекти, например в контекста на ядрените заплахи на Кремъл. Както и през 2014 и 2015 г., мнозина на Запад днес може да си помислят, че това би било добре, тъй като може да има примирие за известно време.
Но такова принудително примирие отново ще бъде постигнато с цената на обезценяване на международното право и насърчаване на експанзионистичните амбиции на Русия. Поддържането на друг принудителен мир би било неразумно както от регионална, така и от геостратегическа гледна точка. Подкрепата на Запада за несправедлив мир не вещае нищо добро за стабилността в Източна Европа, тъй като ще насърчи Москва да повтори същия трик в бъдеще. Нещо повече, това ще накара други ревизионистки държави по света да възпроизведат стратегията на Русия в своя регион. Това също така ще превърне Запада в поддръжник на геноцидния руски окупационен режим с неговите убийства, отвличания, изтезания, лишаване от собственост, депортиране на деца и т.н.
В същото време въпросът е колко стабилен ще бъде такъв нов мир. След първото споразумение от Минск през септември 2014 г. и временното изоставяне на Крим и Донбас от Украйна, Русия не загуби желанието си да продължи конфликта. В началото на 2015 г. тя организира друга мащабна ескалация, а няколко години по-късно започна още по-дълбока инвазия в Украйна. Нов мир, който ще бъде победоносен за Русия, най-вероятно няма да бъде краят на антиукраинската кампания на Москва, а само период на прегрупиране за нова, още по-голяма атака. При такъв сценарий мирът не е времето след войната, а времето преди войната.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Zełenski zmienia ton
