На 27 август по време на форума „Украйна 2024“ президентът в Украйна Володимир Зеленски разговаря с журналисти. Държавният глава не радва често украинското общество с откровен разговор с пресата. Което е частично разбираемо предвид сегашните обстоятелства. Но беше достатъчно да гледаме няколко минути от форума, за да се убедим отново в тъжната истина: нашият президент е изключително чувствителен дори към най-малките намеци на критика, не обича неудобните въпроси и има специфично разбиране за основната функция на медиите.
Това не означава, че журналистите и обществото не са получили интересна информация при общуването с Володимир Зеленски. Президентът в Украйна обяви успешните изпитания на украинската балистична ракета собствено производство. Той спомена чуждестранни инициативи и намерения за запознаване на чуждестранни съюзници и екипи от кандидати за президент на САЩ с украинския план за принуждаване на Русия към мир. Имаше информация за използването на F-16 за отблъскване на руски ракетни удари. Но не с това ще се помни тази пресконференция на президента.
Атмосферата в залата стана наелектризираща, когато журналист от „Украинска правда“ помоли Зеленски да оцени ефективността на работата на висшите служители на кабинета на президента. Журналистът се интересуваше от принципа, по който държавният глава избира членовете на екипа си: лична лоялност или ефективност в работата. Всъщност въпросът не изглеждаше твърде остър или критичен. Но по някаква причина Володимир Зеленски реагира изключително остро на това и, изглежда, беше много обиден. Държавният глава дори си припомни темниците и времената на Янукович. И когато журналистът не разбра за какви опорни точки говори, президентът каза: „Трябва да имаш светлина в очите си, за да видиш какво ти се казва“.
Тогава Володимир Зеленски упрекна журналиста. Като, той, неблагодарен, не вижда цялото количество работа и постижения, които върши екипът му. Той не оценява правилно положителните и постиженията в сътрудничеството с Европейския съюз.
Като цяло стана ясно, че Володимир Зеленски се гордее с постиженията на своя екип, не вижда слабости в него и определено не планира да уволнява никого. Напротив, той смята, че именно ръководните служители на кабинета на президента са успели да осигурят доставките на различни оръжия за Украйна. Те също така проведоха успешни преговори със Запада.
Президентът добави, че по-рано на закрито заседание вече е обяснил пред журналисти стойността на такива кадри като Олег Татаров, заместник-началник на кабинета на президента. „Съединените щати и всички знаят това. Олег Татаров, заедно с Васил Малюк (сега шеф на СБУ), убиваха чеченци в Украйна в Киев, докато вие не бяхте тук. Не е достатъчно? Да го изгонят, за да може да бъде убит от руснаците?“, отговори Зеленски на изненадан и леко озадачен журналист.
Веднага след края на пресконференцията видеото от комуникацията на Зеленски с пресата стана обект на активни дискусии сред украинците. А в центъра беше Олег Татаров и легендата за него като смел, мистериозен „убиец на чеченци в Киев“. В социалните мрежи този факт от биографията на Татаров, непознат на широката общественост, започна открито да се подиграва и бяха създадени много мемета. Очевидно обществеността не повярва, че сивият кардинал на правоохранителните органи от кабинета на президента, който освен това има скандално минало, лично е убил някого в Киев. И няма надеждни факти, че кадировците са успели да пробият до украинската столица през февруари-март 2022 г. Легендата за Татаров като унищожител на „лошите чеченци“ можеше да се приеме добре от западния естаблишмънт, но не и от украинците.
Това не е първият път, когато Володимир Зеленски реагира необичайно остро на неудобните въпроси от медиите. През февруари 2023 г. възникна подобна ситуация. Тогава президентът първо озадачи китайски журналист, на когото започна да задава риторични въпроси. И тогава бурната реакция на държавния глава беше провокирана от въпрос на журналист от Канал 5. Представителят на медиите попита дали съжалява, че през януари-февруари миналата година е отхвърлил предупрежденията за заплахата от руска инвазия и по този начин е лишил населението от възможността да се подготви предварително. Във втория въпрос медийната жена попита Зеленски дали извършителите на обкръжението на президента, включително бившият шеф на Службата за сигурност в Украйна Иван Баканов, ще бъдат наказани. По това време обществото не получи никакви отговори.
Изглежда, че украинското правителство не разбира някои фундаментални неща за социалната функция на журналистиката. Следователно тези, които задават неудобни въпроси, автоматично стават почти врагове. Но професионалните журналисти съществуват, за да задават различни въпроси. И не всички от тях ще бъдат за страхотно време, успехи и постижения. Ако журналистите избягват всякакви трудни въпроси в комуникацията с властите, те се превръщат в съдебни журналисти.
За справедливост си струва да добавим: всички политици не обичат острите въпроси. По-специално в Америка и Европа. Не им харесваДоналд Тръмп и Камала Харис успяха да го направят. И дори Джо Байдън. Затова политиците се опитват да избягват да говорят с пресата от време на време. Или предпочитат журналисти от приятелски медии.
Предшествениците на Зеленски като президент също не харесваха, когато медиите им задаваха остри въпроси. И това се отнася за всички президенти без изключение. Но да се обиждаш от журналист, защото се интересува от важни и актуални проблеми на функционирането на държавата и отделните й служители, е погрешно и вредно за собствения рейтинг и репутация.
Журналистите също са хора и не са перфектни. Всеки има свой собствен мироглед, ценностна система, политически предпочитания и симпатии. Това е нормално. Но мъдрият политик ще използва комуникацията с пресата за свое добро, за да опровергае съмненията. Или поне да демонстрират способността си да намират психологически контакт с медиите. Понякога се шегува или се опитва да установи емоционален контакт. Понякога той признава грешките и грешките си и ги обръща в своя полза. В крайна сметка не всеки политик може да каже публично: Сгреших, благодаря ви, че обърнахте внимание на този въпрос.
Но на пресконференция на 27 август сегашното правителство потвърди вече формираното от мнозина мнение: не обича критиката и дори намека за критика. Той вярва, че не прави грешки и винаги взема правилните решения. Това обикновено е лошо. Защото журналистите изобщо не са врагове на властите. Напротив, те са заинтересовани държавата и служителите да работят по-добре, по-ефективно, по-прозрачно и по-отговорно. Критиката поддържа политика в добра форма, не му позволява да се отпусне. Принуждава ви да бъдете по-отговорни за думите и действията си. Насърчава самоусъвършенстването. Знаем много добре в какво се превръща страна, в която няма свободна преса и където медиите съществуват само за да боготворят владетеля или винаги да се съгласяват с властите.
Вероятно в бъдеще ще станем свидетели на нова поредица от недоразумения между украинските власти и журналистите. Ще има нови трудни въпроси и нови обиди. Това обаче не е основното. Основното е, че украинската журналистика запазва способността да задава неудобни критични въпроси на всяко правителство. Това е важен знак за свобода и добра ваксина срещу авторитаризма.
