Тази година западните медии разработиха общ наратив за ситуацията на фронтовете на руско-украинската война. Звучи така: Русия печели войната и бавно, но сигурно върви напред, докато Украйна търпи тежки загуби, съпротивлява се с всички сили, но не може да устои на мощна руска инвазия. Заключение: необходимо е незабавно да се прекратят военните действия, да се спре на сегашната демаркационна линия и да се поставят воюващите страни на масата за преговори. Тази позиция приблизително се споделя от международните наблюдатели на повечето вестници, списания и модератори на политически токшоута по телевизията. Разбира се, има изключения, някои публицисти и политически експерти изразяват съвсем различна позиция, но те не правят информацията времето в момента.
Унгарският премиер Виктор Орбан започна да прави изявления в приблизително същия дух, след като направи „мироопазваща“ обиколка в Украйна, Русия, Китай и САЩ в началото на юли. „Времето не е на страната в Украйна, а на страната на руските сили… Путин не спомена руските загуби по никакъв начин. Що се отнася до украинските загуби, руската страна оценява месечните загуби на украинските сили на 40-50 хиляди войници, които се засилиха допълнително през последните седмици. Затова Путин беше изненадан, че президентът в Украйна отхвърли предложението за временно прекратяване на огъня“, пише Орбан в писмо до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителите на страните-членки на ЕС.
Изключително странна позиция е да се оценява позицията на фронта по думите на руския диктатор Путин, чиято „правдивост“ отдавна е известна на всички. Но Орбан си е Орбан, какво можеш да вземеш от него. А ние само говорихме за записване на факта, че общият тон на писмото съвпада с гореспоменатия преобладаващ медийни наратив на западната преса за „непобедимата Русия“.
Този „победоносен“ мит започна да се оформя много преди началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и дори преди анексирането на Крим. Преди около 15 години в западната преса можеше да се срещнат статии за бързия растеж на боеспособността на руската армия, че въоръжените сили на Европа нямат шанс срещу нея в случай на хипотетична конфронтация.
Този мит беше подсилен от успешната операция на руснаците за окупиране на Крим. Ето защо, както вече знаем, в западните политически кръгове имаше убеждение, че ако Русия започне война открито срещу Украйна, тя няма да има шанс да се съпротивлява. Тоест тези прочути „три дни“, през които Киев трябва да падне. Реалните събития обаче (т.е. провалът на руския „блицкриг“) подкопаха мита за неуязвимостта на Русия. След това имаше офанзива в Харков и освобождението на Херсон, което почти напълно разсея този мит.
Какво липсваше, за да се премахне това „почти“? Според бившия командир на армията на САЩ в Европа Бен Ходжис, в Украйна липсват дори не самолети F-16, а поне няколкостотин ракети ATACMS. Самолетите, разбира се, също няма да навредят, поне ще помогнат за установяване на контрол над украинското небе. Но сега е ясно, че не всичко е толкова просто с тях: те се нуждаят от обучени пилоти, обучен технически персонал, перфектна инфраструктура, защитени летища, подземни хангари и др. А с ракетите ATACMS всичко би било много по-лесно, защото платформите за тяхното изстрелване са MLRS HIMARS – въоръжените сили в Украйна бяха в правилния брой.
„Някак си все още има мнение, че казват, че Русия печели, а Украйна не може да победи, а те (украинците – бел. ред.) необходимо е да се преговаря с Москва. И бих казал, че това е абсолютна лъжа, която не се основава на никакви факти. Тази война започна преди 10 години. А 10 години по-късно, след много от офанзивите си, Русия все още контролира само около 18% от територията в Украйна. Те (руснаците – бел. ред.) загубиха повече от 300 хиляди души. войници убити и ранени“, правилно отбелязва генерал Ходжис.
С американски ракети с голям обсег украинската армия ще може да унищожи цялата военна инфраструктура на Русия в Азовския регион – складове с оръжие и боеприпаси, летища, логистични и командни центрове, мостове и др. И най-важното е, че наличието на тези ракети няма да позволи на руснаците да изградят мощна многостепенна линия на отбрана, така наречената „линия на Суровикин“. А това от своя страна ще позволи на Силите за отбрана в Украйна да извършат успешна контраофанзива през 2023 г. и поне да пробият до бреговете на Азовско море. И германците също щяха да ни дадат ракети ТЕЛЕЦ, а победата щеше да бъде само на един хвърлей разстояние…
Това обаче не се случи. ТЕЛЕЦ Никога не сме го виждали и най-вероятно няма да го видим. И първите ракети ATACMS Украинските войници го получиха едва през октомври 2023 г., когато контраофанзивата всъщност се провали. Освен това получихме оскъден брой от тях, освен това те са остарели. Въпреки че сме благодарни за това. Защото дори с такива ракети украинските войници успяха да нанесат опустошителен удар по летищата и военните бази на врага в окупираните Бердянск и ЛугНапример в случая на Съединените американски щати,
Да, най-накрая тази година ситуацията с ракетите излезе от задънената улица. Многострадалният пакет от 60 милиарда долара най-накрая включва модерни дългосрочни ATACMS… Въпреки това, без разрешение за удар по руска територия.
Позицията на Вашингтон по този въпрос беше донякъде коригирана от настъплението на руските окупатори в Харковска област. Когато стана ясно, че руснаците се възползват добре от абсурдната забрана и формират цялата логистика в граничната си зона, която не може да бъде ударена от западни оръжия. В крайна сметка беше дадено разрешение за удар по граничния район с американски ракети. Въпреки това, ударите дълбоко на руска територия, където са били разположени вражески летища, складове, техника и т.н., все още са забранени.
Затова един от важните моменти в речта на президента Володимир Зеленски на срещата на върха на Европейската политическа общност в Уудсток, Великобритания, беше „ракетният въпрос“. На първо място, той за пореден път призова западните съюзници да свалят руски ракети и дронове над територията в Украйна. Освен това той още веднъж поиска от Запада да разшири способността в Украйна да нанася удари по военни обекти дълбоко в Русия. „Колкото по-малко ограничения имаме за използването на ефективни оръжия, толкова по-активно Русия ще се стреми към мир. Военни летища, от които руски самолети с бомби излитат срещу нашите градове, и места, където се изстрелват руски ракети – всичко това трябва да бъде унищожено“, обоснова искането си Зеленски.
Изглежда съвсем разумно. Западът обаче и особено Съединените щати отлагат решението. Защо? В крайна сметка на всички е ясно, че подобно разрешение значително би отслабило способността на руските окупатори да провеждат настъпателни операции на фронта? Това е вярно и западните политици са съгласни с тази теза, но все още са измъчвани от други съмнения. „Няма ли това да принуди притиснатия в ъгъла Путин да прибегне до последния си аргумент – ядрените оръжия?“, питат те.
Като цяло ситуацията с този „ядрен аргумент“ е много смешна (колкото и цинично да звучи думата „смешен“ в този контекст). Заплахите за използване на атомно оръжие излизат от устата на Путин от (не, не две и половина) десет години. Те бяха чути за първи път по време на Кримската операция през пролетта на 2014 г. Тези, които са забравили, могат да гледат пропагандния документален филм на Кремъл „Крим. Пътят към родината“. В него Путин откровено признава, че е бил готов да използва ядрено оръжие по време на „Кримската кампания“, ако Западът се намеси. „Бяхме готови да го направим“, каза Путин уверено.
Е, тогава Западът не се намеси, който пожелае, може дори да твърди, че е бил уплашен от ядрените заплахи на Путин. Но именно по време на пълномащабното нашествие имаше толкова много такива заплахи, че е невъзможно да се преброи. Освен това всяка заплаха беше придружена от очертаване на друга „червена линия“: предоставяне на тежко въоръжение на въоръжените сили в Украйна, удари по Крим, осигуряване на танкове, предоставяне на ракети и т.н. И ето, пресичането на всяка линия по някаква причина не предизвика руски ядрен ответен удар нито срещу Украйна, нито срещу нейните западни съюзници. Така че не е ли време най-накрая да заключим, че всички тези заплахи не си струват изядените яйца?
