В украинския сегмент на социалните мрежи в момента се водят доста разгорещени дискусии около интервюто на така наречения „виден украински философ“ и „публичен интелектуалец“ Андрий Баумайстер. Който е уважително представен от определени източници дори като „представител на обществения обрат във философията“. Баумайстер даде интервю за руско позиционно емигрантско издание Медуза. И самата теза на интервюирания, поставена в заглавието, изглежда повече от провокативна: „Украинският философ Андрий Баумайстер е сигурен, че по време на войната страната му се е превърнала в тоталитарна държава“.
Всъщност подобно заглавие не може да остави безразлични нито поддръжниците, нито враговете в Украйна. Интересно е да се знае какво е имал предвид философът, как обосновава твърдението си. Така че, според дълбокото му убеждение, не свободна демократичв Украйна се противопоставя на тоталитарната фашистка Русия, която търси отмъщение, а на две тоталитарни държави, които воюват. Цитирам:
„В края на 2022 г. казах, че ако започнем тази война като свобода срещу тиранията, демокрация срещу тоталитарен режим, днес се бият две тоталитарни системи: малка тоталитарна система и голяма тоталитарна система. Само малка тоталитарна система – с елементи на хаос, запорожка младеж, примесена с махновщина – непредсказуема и хаотична. А другата е вертикална, глупава, твърда, бюрократична, напомняща за Съветския съюз, но на различно ниво“.
Реализира? Е, с Русия изглежда всичко е ясно, има глупава, твърда вертикала с Путин на върха. Но с описанието на Баумайстер за „украинския тоталитаризъм“ е трудно да се отървем от когнитивния дисонанс. Как може тази тоталитарна система да предвиди махновщината, запорожката младеж, непредсказуемостта и хаоса? Или не е тоталитаризъм, или не знаем нещо за него, което г-н Философ знае. Или може би изобщо не е философ. По същност, а не по диплома и преди това заемал длъжности и ръководил отдели.
По този начин е възможно да се обсъди въпросът за целесъобразността или неуместността на ограничаването на определени демократични свободи в условията на война, известно блокиране на ефира на опозицията и ограничаване на излъчването на „неудобни“ телевизионни канали. Но да се твърди, че в Украйна царува тоталитаризъм, е пълен абсурд. Нито украинското общество, нито западните съюзници, от чиято помощ наистина зависи оцеляването на нашата държава, биха позволили това.
Още по-съмнително, че Андрей Баумайстер е истински привърженик на любовта към мъдростта, предизвиква неговото обяснение защо смята Украйна за не по-малко неспособна за преговори от Русия. Тук отново е необходим цитат:
„Разбира се, пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. е акт, който беше маскиран като лъжа. Руското външно министерство разпространи пред целия свят тезата, че Русия няма да напада. В този смисъл Путин излъга и това е измамна система.
От друга страна, Украйна многократно е нарушавала обещанията си. През февруари 2014 г. беше постигнато споразумение [тодішнього президента Віктора Януковича] с лидерите на Майдана и европейските посланици. Ставаше дума за предсрочните избори на украинския президент и тук, наистина, най-вероятно, [якби ті вибори відбулися], Янукович щеше да загуби и тогава страната щеше да влезе в друга [політичного] Режим.
„Минските споразумения“ бяха признати от международните институции – представители на Франция и Германия проследиха преговорите. [Але] до края на 2021 г. и началото на 2022 г. Украйна постепенно публично отказа да спазва тези споразумения.
И накрая, документите от Истанбул, които наскоро бяха публикувани от Ню Йорк Таймс, кажи това [навесні 2022-го] Всичко вървеше към определени споразумения и тези, които са ги чели, виждат, че те са доста компромисни и за двете страни.
Да се каже, че на Путин не може да се вярва, разбира се, е правилно. Но, от друга страна, може ли да се вярва на нас, украинците? Винаги ли ние, като държава Украйна, спазваме обещанията си и международните договори?“
Е, нека се опитаме да разберем какво каза този публичен интелектуалец, анализирайки всичко по ред. И така, наистина, на 21 февруари 2014 г. Виктор Янукович като тогавашен президент и Виталий Кличко (партия „УДАР“), Арсений Яценюк (Батькивщина) и Олег Тягнибок (Свобода) като представители на опозицията подписаха „Споразумение за уреждане на политическата криза“. Всъщност се предполагаше, че Янукович ще остане на поста си до предсрочните президентски избори, които трябваше да се проведат не по-късно от декември 2014 г.
И интересното е, че всички подписали са имали твърдо намерение да се съобразят с това споразумение, да се подготвят за изборите и да определят политически най-силните в честна битка. Но се случи непредвиденото: Янукович неочаквано избяга в Русия, вземайки по-голямата част от богатството, откраднато от Украйна. И само пропагандните медии на Кремъл представят този епизод от последните украински иистории като въоръжен държавен преврат, илюстриращи посланието със снимки от щурма на президентската резиденция на улица „Банкова“, всъщност от 1 декември 2013 г. А фактът, че Баумайстер сега преразказва пропагандния фалшификат на Кремъл, подсказва някои неласкави разсъждения или за интелектуалните му способности, или за независимостта му в политическите преценки.
И особено ако вземем предвид факта, че следните „аргументи“ относно неспособността в Украйна да преговаря са представени по моделите на Москва. Освен това именно тези аргументи Путин постоянно използва, за да оправдае нахлуването в Украйна. Спомняте ли си известното му „ако ви харесва, ако не ви харесва, търпи ме, красавице моя“? Той постоянно обвиняваше Украйна както за Петро Порошенко, така и за Володимир Зеленски, че това е Киев, който пренебрегва изпълнението на споразуменията. Въпреки че това е пълна глупост. В крайна сметка „Минските споразумения“ предвиждаха преди всичко изпълнението на пунктовете за сигурност, които бяха поверени на Русия. И на първо място, изтеглянето на всички руски войски без изключение от окупираните територии на Донбас. Едва тогава беше възможно, поне теоретично, да се говори за изпълнението на политическите точки, които бяха поверени в Украйна.
И като цяло „Минските споразумения“ всъщност станаха невалидни няколко дни след подписването им, когато редовните руски войски, маскирани като „донбаски милиции“, „миньори и трактористи“, както ги нарече Путин, започнаха мащабна офанзива срещу Дебалцево. По този начин споразуменията бяха грубо нарушени, така че по-нататъшното им съществуване нямаше никакъв смисъл.
И последният „спор“ е за преговорите в Истанбул. Е, две години и половина след завършването им беше ясно, че не са постигнати реални споразумения. И не можеше да бъде. Страните се придържаха към антагонистични позиции относно числеността на украинската армия, броя на различните видове оръжия, суверенното право в Украйна да решава вътрешни въпроси в областта на културата, езика, националната политика и др. По това време определена дискусия и евентуален компромис бяха възможни само по отношение на неутралния статут в Украйна. И дори тогава това не е факт. Но основният въпрос – териториалният – някак си се озова извън играта. И без неговото решение не би могло да има примирие, камо ли пълноценен мир. А Русия по въпроса за окупираните територии, особено за „сухопътния коридор“ към Крим, не показа дори капка желание за компромис.
Затова всички тези изтичания на „сурови“ истанбулски документи, организирани от Кремъл, имаха само една цел – да раздвижат украинското общество и да свалят желанието на западните общества да помогнат в Украйна.
Но нека се върнем към нашия майстор философ. Той някак си успя да се измъкне от разкъсваната от войв Украйна в началото на военните действия. Как успя да направи това, защото мъжът е само на 54 години, тоест той е напълно обект на мобилизация и следователно няма да има право да премине границата? Но нека го оставим на съвестта му. Много по-лошо е, че Баумайстер все още се слуша в западните научни кръгове и неговите изключително вредни тези за Украйна и руско-украинската война се възприемат за чиста монета. Освен това той наистина се занимава с релативизация на вината на Русия и диктатора Путин, който отприщи най-кървавото клане в Европа след края на Втората световна война. И според логиката на Баумайстер две тоталитарни държави са във война, така че защо да ги съжаляваме?
