„Русия може да използва контактите си в европейските крайнодесни кръгове, за да извърши актове на саботаж и саботаж“, заяви д-р Каспер Ренкауек от Международния център за борба с тероризма в интервю за Nowa Europa Wschodnia.
Как Русия използва крайнодесните организации в Европа?
Преди повече от 10 години, след публичните протести, предизвикани от връщането на Путин на власт, руското правителство реши, че либералите са основният им вътрешен враг и затова трябва да бъдат атакувани в чужбина. Този съюз на мнения, съвест и подобен възглед за света се формира неофициално от 90-те години на миналия век между Русия и крайнодесни антисистемни партии. Този процес е дълъг и много често в него участват частни лица, като Александър Дугин или Владимир Жириновски, а не руската държава. Едва по-късно Кремъл реши да включи всички ресурси в този процес на различни нива, тъй като го видя като възможност за постигане на собствените си цели. Така получихме политическата война, която руснаците отприщиха срещу Запада. Те решиха преди повече от десетилетие, че ще използват крайнодесни кръгове, за да подбуждат социален и политически ред.
– Защо бяха избрани крайнодесните? Това ли е единствената подобна среда, или този проблем се отнася и за крайната левица?
До 1989 г. Кремъл работеше основно с ултралевите. За СССР това беше естествен съюз. Сега Русия залага на крайната десница, тъй като тя осигурява най-големите политически и социални придобивки. Десният радикализъм сега е във възходяща траектория в Европа. Холандският политолог Кас Муде смята, че днес сме свидетели на поредната вълна на крайната десница. Доскоро тя беше маргинална, но сега е в абсолютния мейнстрийм и това е и причината руснаците да се интересуват от тази тема.
Крайната десница мрази Европа такава, каквато е и е готова да се съюзи с всеки, за да я дестабилизира политически и да я промени. Тук се намесват руснаците и те могат да бъдат ценен съюзник. Трябва ясно да се разбере, че крайната десница не е средата, която се събужда сутрин и се моли на Владимир Путин. Но Русия и крайната десница имат някои общи интереси. В момента крайната десница печели 20-30% на избори в различни европейски страни, формирайки и съсформирайки правителства, докато крайнолевите отстъпват и не могат да разчитат на значителна подкрепа, така че не са толкова привлекателни за Кремъл.
Защо крайната десница е във възход?
Най-популярната теза, която обяснява този феномен, е, че традиционните партии не слушат какво мислят, чувстват и казват гражданите. Те не споделят проблемите и трудностите си и в резултат на това популистите отнемат гласове от традиционните партии, включително десноцентристите и християндемократите.
Мисля, че има още нещо, което си струва да се отбележи. Крайнодесните мразят Европа такава, каквато е, виждат я като своеобразна фасада, откъсната от реалността, наложена от глобалните елити. Вместо това те биха искали европейските общности да имат изкривено разбиране за Европа на родините. Техният европейски патриотизъм се проявява във факта, че всеки ще може да бъде европеецът, който иска да бъде у дома, а в същото време всички ще бъдем заедно и никой няма да налага визията си на никого.
Когато говорим за подкрепа за крайната десница, бих посочил също, че не сме анализирали политическите кризи, които са настъпили досега. Тя започна с войните на Балканите през 90-те години на миналия век и ефектите от това все още са видими и осезаеми. Нито НАТО, нито ЕС, нито Западът като цяло са работили през тази криза. Подобна ситуация се разви и с глобалната война срещу тероризма. Какво направихме? Срещу кого? Защо? Какъв ефект имаше и беше ли необходимо изобщо? Никой не отговори на тези въпроси. Още по-лоша е интервенцията в Ирак през 2003 г. и изтеглянето на войските от Афганистан през 2021 г. Междувременно все още имаме икономическата криза от 2008 г., която доведе световната икономика до ръба. Днес вярваме, че това беше естествено събитие и всичко, което трябваше да направим, беше да добавим малко пари. Но последствията от това все още се усещат. В крайна сметка никой дори не е арестуван за тези гигантски загуби за световната икономика. Друг пример е миграционната криза от 2015 г., едва сега ЕС гласува за миграционния пакет, а държавите вече обявяват вето. Добавете към това COVID-19, руската инвазия в Украйна или войната на Израел в Газа. И точно тук крайната десница се намесва с наратива си, че елитите са лицемери, които мамят обикновените хора. Налагат им определени решения и очакват хората да ги приемат с усмивка. Крайната десница твърди обратното и се опитва да убеди обществото, че би управлявала по-добре. Те твърдят, че светът на властимащите вече се е отдалечил толкова много от реалността, че трябва да бъде върнат на земята. Необходимо е само да се поддадем на определени политически импулси, често националниалистичен, ксенофобски, хомофобски или расистки. Тези партии казват: ние знаем как се чувствате, ние се чувстваме по същия начин и говорим за това, когато другите мълчат. Те се опитват да се покажат отворени към идеи и проекти, за които другите се страхуват да говорят.
Как се класифицират крайнодесните партии?
– Има класификация, предложена от гореспоменатия Cas Mudde. Той смята, че крайната десница е разделена на екстремистка и радикална. Екстремистите прибягват до недемократични средства и често използват насилие, като скинхедс, паравоенни организации или активистки групи за улични боеве.
Радикалната десница са де факто политическите партии, които участват в политическия процес и приемат резултатите от изборите. Има обаче опасения, че ако спечелят изборите, ще бъде същото като при „Мюсюлмански братя“ в Египет, които заявиха, че един човек е един глас, но само веднъж, защото след победата им избори вече няма да се провеждат. Познавайки историята на крайната десница, се опасявам, че ако някоя от тези партии спечели изборите, това ще бъдат последните истински избори и всички следващи избори, ако изобщо се проведат, ще се превърнат във фарс.
Радикалната десница днес най-често се свързва с Марин льо Пен във Франция, Партията на свободата на Австрия или различни партии в Италия.
– Как изглежда подкрепата на Русия за подобни групировки?
– Говорим както за пряка, така и за непряка подкрепа. Тук имаме набиране на персонал, набиране на персонал, парични преводи и т.н.
Заслужава да се отбележи, че в Русия има много куратори: частни и публични. Някои от тях си сътрудничат помежду си, някои се мразят и се бият помежду си. В резултат на това има ситуация, в която подкрепата за крайната десница има много лица и действа на различни нива. Това може да се случи чрез правителството, местните власти, различни видове политически движения и организации, или чрез асоциацията на феновете на определена тема. Отличен пример тук е Руското имперско движение, което е неправителствена организация, а руското правителство официално се разграничава от тях. Те търсят подобни организации на Запад, отворени и готови да си сътрудничат. По същия начин културата или икономиката могат да се използват за сътрудничество. Това може да стане например чрез ММА клуб.
Не всичко обаче е толкова добре координирано, колкото някои хора си мислят. Вярно е, че през последните години се наблюдава подобрение в координацията на тази дейност на ниво отделни страни, но това все още се прави, както според Мао: нека цъфтят стотици цветя и ще видим какво ще се роди от тях. Разбира се, най-голямата печалба, на която руснаците разчитат, е влиянието върху политическите процеси чрез насърчаване на определена политическа партия на избори на национално, европейско или регионално ниво.
Руснаците, разбира се, също се стремят да поляризират обществото колкото е възможно повече. Ако не могат да насочат някого директно да работи с нас, те се опитват да дестабилизират политическата и социалната сцена колкото е възможно повече, за да я направят нефункционална. Ярък пример за това е покушението срещу живота на министър-председателя на Словакия. Не вярвам в никакви теории под фалшив флаг или руска конспирация, но Москва със сигурност ще използва тази ситуация, за да дестабилизира словашката политическа сцена и общество в тази страна. Взаимните обвинения са естествено гориво за Русия, не само в Словакия, но и в други европейски страни.
– Какви прилики и разлики виждате в анализираните от вас страни, където Русия подкрепя крайнодесни организации?
„Заедно с нашия екип проучихме 10 държави, в които подобни връзки са очевидни. Мога да кажа, че много неща ни изненадаха. Например в Швеция имаме „Шведски демократи“, една от партиите, без които сегашното правителство не би имало мнозинство. Русия многократно е преглеждала списъка с контакти на партията. Изглежда, че за Русия е трудно да проникне в Швеция, защото шведите традиционно имат негативно отношение към Русия от векове. В този случай обаче открихме широк спектър от контакти и сътрудничества. И в същото време в Швеция имаме странен пример за Северното съпротивително движение, дясна екстремистка организация, която руснаците искат да подкупят, за да се превърнат от антируска в проруска. Вътре в организацията има търкания, оказва се, че върхът на организацията е проруски, а дъното е проукраинско.
Във Франция има Жоел Самбоа, който е един от пионерите на руската дезинформация в страната. Друг пример е опитът за държавен преврат от страна на крайната десница. Тук най-популярен е германският принц Хайнрих XIII Ройс. В Италия крайната десница не е свързана с Русия с антиамериканизъм или антиевропеизъм, а с към ЛГБТ+ хората. В Австрия партията, която вероятно ще спечели изборите, Партията на свободата на Австрия, също има интересна „бизнес“ история с Русия, което доведе до падането на един от лидерите на групата. Тук наистина има много интересни примери и изненади.
– Как пълномащабната руска инвазия в Украйна се отрази на сътрудничеството между Русия и екстремистките организации?
Разбира се, тези организации не станаха изведнъж проукраински, проамерикански и пронатовски. Не забелязваме такива обрати. Движението на хора и пари между Русия и тези организации сега е сериозно затруднено, но има начини да се заобиколят тези бариери и за това се използват Турция или Сърбия. За разлика от това, посещението на Червения площад и почитането на Путин сега е много по-силно заклеймено от преди.
Някои обаче изглежда променят реториката си, а Марин льо Пен например започна да заема по-проукраинска позиция. Това истински пробив ли е или просто пиар трик?
– Според мен Русия винаги ще бъде по-голям приятел на кръговете около Марин льо Пен, отколкото Брюксел и Вашингтон. Льо Пен обаче не се бори за 10% от електората, а за френското президентство, а социологическите проучвания показват как французите възприемат руската война в Украйна и вероятно оттам идва промяната. Снимки и видеоклипове, показващи руското насилие срещу цивилни в Украйна, също вършат своята работа и принуждават политиците да реагират, тъй като избирателите очакват от тях да предприемат решителни действия. Такъв е и случаят с „Шведски демократи“, които може и да са искали да бъдат проруски, но са осъзнали, че обществото е антируско, затова са били принудени да се адаптират към избирателите си. Оставам с впечатлението, че след 2022 г. тази инерция се е засилила, но не вярвам в искреността на тази промяна. От друга страна, трябва да се надяваме, че може би след известно време ще настъпи истинско и искрено преориентиране, а сега сме едва в началото на този път и не знаем в каква посока ще тръгне всичко. Ето защо мисля, че това е почти изключително прагматична игра за обществеността. Ако Льо Пен иска да победи Макрон, тя се нуждае от десен електорат, както и от ляв електорат, който може да се умори от начина му на управление.
– Специалните служби на западните страни съобщават за възможността за саботажни дейности от страна на Русия. Според вас могат ли тези крайнодесни групи да бъдат използвани за подобни операции?
След 2014 г. Русия смяташе, че тези групи трябва да бъдат използвани за разпространение на дезинформация, задълбочаване на поляризацията и разпалване на политическата сцена. Оставам обаче с впечатлението, че от известно време наблюдаваме промяна в реториката и начина, по който се изпълняват поръчките. Идеалната среда бяха хората, които след 2014 г. отидоха да се бият на страната на Русия в Донбас. След завръщането си в Европа те започват да действат като дезинформатори, което е особено успешно за тях в страни като Франция, Италия и Словакия. В Полша това явление беше невидимо, тъй като хората, решили да станат „сепаратисти“, можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Но вече в Чехия такива хора бяха хвърлени в затвора. Мисля, че в тази група има хора, които могат да преминат от ролята на дезинформатори към ролята на саботьори и саботьори. Но бих искал да подчертая, че трябва да се отдалечим от разглеждането на тероризма и политическото насилие като нещо, което идва отдолу нагоре. Държавите също правят това и е важно да сме наясно с това.
Как можем да се противопоставим на подкрепата на Русия за крайнодесни групи?
– На първо място, трябва да се върнем в 2014 г. и да видим кой е отишъл в Донбас, кой ги е изпратил там, кой ги е закачил за „руския свят“. Може би тогава ще разберем, че има и хора от диаспората, евразийските кръгове или други алтернативни политически проекти, които съчетават крайната левица и десницата. Проблемът е, че част от хората, воювали в Донбас, са се завърнали в Европа и са тук за постоянно. Кои са те? Какво правят сега? Добра идея е да започнете, като отговорите на тези въпроси. Бих започнал и с разглеждане на мрежите, които се появиха около 2014 г. и бяха подкрепени от Русия в страни като Сърбия, Грузия и други страни кандидатки за Европейския съюз. Правим се, че това не е проблем, че трябва да продължим да работим с тях, независимо от всичко.
– Изглежда ли Сърбия от особено значение в тази процедура?
Сърбия е най-голямата от страните-кандидатки, но в момента изглежда по-отдалечена от Европейския съюз, отколкото близо до него. Там активно се развива панславянското движение. Голяма част от проруското сътрудничество се осъществява по междуправителствени канали. В същото време има уникален политически данс макабре. От една страна са правителството в Белград и сръбските националисти, които са извън това правителство. От друга страна, има правителство в Москва и руски националисти, които също са извън режима на Путин. Странна игра се играе в този четириъгълник. Сръбският президент Александър Вучич казва на ЕС, че е проевропеец, а Москва, че е проруски. Той си сътрудничи с руснаците, екстрадирайки руски либерални опозиционери, които са на сръбска земя. Руснаците го харесват, но в същото време, от време на време теАко той не прави точно това, което Москва иска, има и други сръбски националисти, които са дори по-близо до Русия от него.
Това са например паравоенното движение „Народна гвардия“, което се позиционира като още по-панславянско от правителството и се обръща към Русия, заявявайки, че Москва трябва да дисциплинира правителството на Вучич повече, за да не се носи по проевропейска територия. Руснаците са хитри, не го правят официално, но изпращат националистите си при сръбските националисти и чрез тях се опитват да повлияят на сръбския президент, за да не отиде твърде далеч в посока Европейския съюз. Президентът Вучич пък манипулира крайната десница, използвайки я в отношенията си със Запада. Той ги посочва, твърдейки, че ако не той, тогава страната ще бъде управлявана от хора като тях.
Ако държавните служби наблюдават десните радикални кръгове заради връзките им с Русия, те все пак могат да бъдат изправени пред обвинения в политически репресии.
„Не можем да кажем, че крайнодесни организации участват в политиката, така че наблюдението на дейността им също е част от политиката. Не става въпрос за политика, а за насилие, а в случая с организациите, за които говорим, връзката между политиката и насилието е много тясна. Разбира се, всяко действие срещу дясна радикална организация ще провокира обвинения в репресии, този проблем, по-специално, е изправен пред Германия с наблюдението на дейността на „Алтернатива за Германия“, защото тя е политическа партия. Но отговорът ми е еднозначен. Такива партии и организации трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
Просто трябва да осъзнаем, че ако защитаваме европейския проект в сегашния му формат, имаме работа не просто с политически опонент, защото този опонент иска да натисне бутона „рестартиране“ и да унищожи този проект.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Rosja wykorzystuje prawicowe organizacje
