Изминаха три месеца, откакто САЩ отблокираха подкрепата за Украйна. През това време руските нашественици се провалиха в офанзивата си срещу Харков, но продължават да бомбардират украински градове и критична инфраструктура. Перспективите за следващите седмици на фронта са пълни както с безпокойство, така и с надежда за защитниците в Украйна.
На 10 май 2024 г. руската групировка нанесе удар в посока град Вовчанск и тактически важното село Липци. Повечето експерти посочиха демонстрацията на сила като цел на тази офанзива, която трябваше да отклони украинските резерви от Донбас. Също така беше важно да се премести фронтовата линия от границата и да се приближи до Харков, за да се застраши този град с артилерийски огън и в същото време да се засили сигурността на руския Белгород. И накрая, като последна причина, беше разгледано желанието да се създаде заплаха за украинците в посока Слобожански и главно в северната му част, тоест в района на Купянск, разположен на река Оскил. За целта беше необходимо да се превземе Вовчанск, както и да се превземат или унищожат прелезите над река Донец южно от този град. Малко хора приеха сериозно предположението за желание за превземане на самия Харков.
Неуспешният гамбит на руснаците
Руснаците не успяха по нито една от горните точки, въпреки че трябва да се отбележи, че продължават атаките си. Нашествениците постигат най-голям напредък през първите няколко дни, като окупират цялата територия по границата и навлизат, след 10 дни ожесточени боеве, на повече от 8 км от границата в посока село Липци и на по-малко от 7 км в посока Вовчанск. Ширината на настъплението в посока на споменатите села е повече от 17,5 км, а по река Вовчанск – около 18 км. Това не са впечатляващи резултати за първоначалните планове на руснаците, които концентрираха около 30 000 войници в района. От 20 май в тази област има стагнация и загубите на нападателите станаха много големи. Това се възползва от украинците, които все по-често контраатакуваха или извършваха баражни действия, насочени към обезкървяване на врага. Руснаците не успяват да превземат село Липци и кръстовището близо до него и толкова близо до Харков. Сега те губят нови точки на съпротива на всеки няколко дни. Във Вовчанск те също не се справят добре. Въпреки че окупираха голяма част от северния район на града, през юни украинската контраатака доведе до капан на повече от сто руски войници в един от промишлените предприятия. Вместо да сложат край на въпроса и да превземат руския пункт на съпротива, украинците решиха да създадат огневи точки, за да могат да стрелят по вражески групировки, които биха искали да пробият до своите хванати другари. Вероятно руските командири, от съображения за престиж, не искат да нареждат на подчинените си да се оттеглят. Вместо това те изпращат малки отряди, за да пробият до обект, разположен почти близо до река Вовче. Всичко отговаря на очакванията на украинците.
Руснаците също не успяха да изтеглят украинските войски от Донбас. 82-ра отделна десантно-щурмова бригада, изпратена във Вовчанск, преди това се е сражавала в Запорожие, а 36-а отделна бригада на морската пехота също се е сражавала в Южв Украйна, главно в Херсонска област. От друга страна, 57-а отделна мотопехотна бригада, която беше прехвърлена в същия район, се е сражавала в съседния Слобожански сектор през предходните месеци. Само 42-а отделна механизирана бригада се бие в Донбас край Бахмут. Трудно е да се разглеждат гореспоменатите движения като предислоциране на украински подкрепления. Вместо това самите руснаци започнаха да изтеглят войските си от други райони, за да попълнят кървящите и изтощени групировки, напредващи към Липка и близо до Вовчанск.
Руската офанзива има още един негативен ефект върху Москва. Така благодарение на него Киев и неговите симпатизанти убедиха Белия дом да се съгласи на използването на американско оръжие и боеприпаси за обстрел на територията на Руската федерация. Руснаците вече усещат последствията от това решение. Украинците използват цевна артилерия и реактивна артилерия (т.е. славни инсталации HIMARS), за да обстрелват предните позиции и местата за концентрация на врага още преди да влязат на украинска територия. Ракетите падат и върху складове и летища. Съгласието на САЩ се прилага и за използването на ракети-носители Патриот да стреля по руски самолети, докато те все още са в руското въздушно пространство. Когато украинците преди това са използвали това оръжие срещу вражески самолети над тяхна територия, имаше протести от Вашингтон и Берлин по този въпрос. В момента Белият дом не е готов да използва само ракети ATACMS на руска територия, но не може да се изключи, че с течение на времето той ще промени мнението си и по този въпрос. Решението на САЩ накара други страни да дадат Украинците имат зелена светлина да използват оръжията си на територията на агресора, а Великобритания заяви, че отдавна е дала съгласието си.
В Донбас няма промени
Ситуацията е по-лоша в района на Часов Яр и западно от окупирания Донецк. Руснаците, въпреки загубите, продължават да напредват към канала „Северски Донец“. На 2 юли украинците се оттеглиха от района на изток от това водно препятствие. Сега на окупаторите остава само гореспоменатият канал. Въпреки че в него почти няма вода, руснаците не могат просто да го прекосят с бронирани превозни средства. Вярно е, че те могат да се опитат да пробият там, където каналът минава под земята, но украинците държат този район под обстрел. Няколко опита за пробив на отбраната в този район завършиха с неуспех за руснаците, но има случаи, когато малки диверсионни и разузнавателни групи напредват зад фронтовата линия. След превземането на Часов Яр, по-голямата част от който се намира на запад от това препятствие, руснаците ще могат да застрашат Константиновка, която се намира в равнината. Така че ситуацията е трудна и за двете страни, но инициативата там сега принадлежи на руските войски. А в Донецки сектор окупаторите се опитват да надградят майския успех при превземането на село Очеретине и постепенно разширяват контрола си над този район. И тук те понасят тежки загуби, а украинската съпротива в някои села е много скъпа за руснаците. След превземането на село Новоалександровка обаче те се оказват на по-малко от 7 км от кръстовището, през което минава пътят от Покровск до Константиновка. В средата на юни окупаторите стигнаха и до бреговете на язовир Карловка, разположен на малко повече от 14 км западно от Авдеевка, който беше превзет през февруари. Вместо това продължават боевете за селата Красногоровка, Невелске и Георгиевка, разположени близо до Донецк.
Положението на украинските войски в района на Торецката агломерация и близо до Ню Йорк се влоши значително. Повече от две години руснаците не успяха да пробият позициите на защитниците на двете населени места. В края на юни обаче окупаторите успяха да се възползват от момента на ротация източно от Торецк, което им позволи да заемат редица отбранителни позиции на украинците в рамките на две седмици. Фронтовата линия сега минава под самите сгради на Торецката агломерация, а на юг руснаците дори успяха да влязат в руините на сгради. В началото на юли окупаторите отново се възползваха от момента на ротация на украинските войски и заеха позиции южно от Ню Йорк. И в двата случая атакуващата страна се възползва от така наречената „мъгла на войната“, възникнала поради масовото използване на разузнавателни дронове.
В района на Слобожански руските опити да превземат Купянск и да изтласкат въоръжените сили в Украйна от Серебрянската гора се провалиха. В последния случай 12-а бригада „Азов“ на Националната гвардия дори успя да си върне някои позиции през юни. Единственият успех на руснаците беше превземането само на няколко разрушени села в низините. Сега те искат да нанесат удар в другата посока – в централната част на дългия Слобожански участък, в посока град Боров. На пътя им стои 3-та отделна щурмова бригада, чиито кадри са ветерани от „Азов“, те помнят началото на войната през 2014 г., когато е сформирано легендарното подразделение. Смята се, че там има около 10 000 руснаци, което означава, че те имат повече от два пъти по-голямо предимство в тази област. Остава обаче под въпрос дали ще могат да го използват.
Ако има боеприпаси, има ефект
В края на април, в отговор на статията ми за „края на най-тъмния час“, един от представителите на полския OSINT-общността заяви, че „най-мрачният час“ в Украйна тепърва предстои, а именно след няколко седмици. Лично аз не съм съгласен с това мнение, както и някои анализатори и наблюдатели, отразяващи украинско-руската война, като известния военен кореспондент Марчин Огдовски. Откъде идва нашият оптимизъм?
Достатъчно е само да погледнем хода на военните действия, руската тактика и загубите, понесени от нашествениците и кои от защитниците. Допреди няколко месеца руснаците се опитваха да се възползват от артилерийската огнева мощ и способността на самолетите да пускат тежки управляеми бомби, както и от факта, че украинците имаха ограничени ресурси да отговорят на тези заплахи. Продължителният обстрел на територии (т.е. обстрел, насочен не към унищожаване на конкретни цели, а „сляп“ обстрел на определен квадрат) в съчетание с пускането на въздушни бомби с огромен експлозивен товар доведе до разрушаване на селища и укрепления, както и нанесе значителни загуби на силите на АТО. Необходимостта да се даде приоритет на използването на малък запас от артилерийски боеприпаси за контрабатарейна война често водеше до факта, че много малко снаряди паднаха върху атакуващата руска пехота, така че те често постигат целите си, макар и с цената на големи загуби. Липсата на зенитни боеприпаси и слабостта на противовъздушната отбрана на въоръжените сили в Украйна от своя страна допринесоха за повишаване на активността на руските самолети, които пускат управляеми бомби, оставайки извън обсега на украинската противовъздушна отбрана.
В същото време руските разузнавателни дронове като Orlan и SuperKam остават сериозна заплаха за украинците. Повечето от тях разпознават района, контролиран от въоръжените сили в Украйна на разстояние до 40-50 км от фронтовата линия, но някои от тях навлизат във въздушното пространство в Украйна на разстояние над 100 км. Използвайки ги в координация с пусковите установки на балистични ракети „Искандер“, руснаците успяха да нанесат няколко тежки удара – например през зимата благодарение на тях унищожиха две пускови установки Патриот в Донбас (на около 40 км от фронтовата линия). В началото на юни руските дронове помогнаха за откриването и точния обстрел по позициите на две постсъветски зенитно-ракетни системи С-300 в Полтавска област (на повече от 100 км от границата). Въпреки че такива успехи са малко, действията на „Орлан“ и „СуперКамс“ са от голямо значение за украинците.
Следователно основните заплахи за украинците бяха руската артилерия и авиация, които подкрепяха действията на сухопътните войски, както и разузнавателните дронове с голям обсег. Киев осъзна, че трябва да неутрализира тези вражески оръжия или да ограничи въздействието им на бойното поле.
Възобновяването на доставките от САЩ през втората половина на април бавно подобри ситуацията на фронта. Украинците успяха да отговорят с контрабатареен огън на артилерийската заплаха на противника, както и да поразят атакуващата пехота с касетъчни боеприпаси. При тези условия интензивността на руския артилерийски огън намалява, а интензивността на украинския обстрел се увеличава. Ако в началото на 2024 г. руснаците използваха (по различни оценки) от 7 до 8 снаряда на украински изстрел, сега говорим за съотношение 5:1 в полза на окупаторите. Руската артилерия е способна на интензивен огън не само благодарение на собственото си производство, но и на доставките от Северна Корея. Боеприпасите, доставяни от режима на Ким, обаче имат сериозен недостатък – те са изключително ненадеждни. Руснаците се оплакват от качеството им. Много снаряди пропускат целта и падат на ничия земя или на руски позиции, което говори много за тяхната точност. Понякога снарядите експлодират в дулата на гаубиците. Местно произведените боеприпаси и много по-малки доставки от Иран са много по-ценени. Междувременно производството на боеприпаси бавно нараства в САЩ и Европа (отчасти благодарение на немската компания Rheinmetall), но си струва да се отбележи, че западните компании все още са изправени пред недостиг на барут. През втората половина на юни първата партида артилерийски боеприпаси, изпратени по чешка инициатива, най-накрая пристигна в Днепър. В този случай натискът на Русия върху страните, от които чехите купуват боеприпаси, се оказа проблем. Забавянето на доставките също е причинено от съображения за предпазливост. Освен това се оказа, че част от 122-милиметровите боеприпаси (т.е. за постсъветски артилерийски системи) са с лошо качество, вероятно поради възрастта на снарядите, и следователно могат да бъдат толкова неефективни, колкото повечето боеприпаси, получени от руснаците от Северна Корея.
Що се отнася до заплахата от руските ВКС, пристигането на самолети F-16 на бойно дежурство в украинските ВВС през лятото трябва да бъде частично средство за защита. И въпреки че те не трябва да се разглеждат като „променящи играта“, също така е неуместно да се казва, че те няма да окажат влияние върху воденето на войната. Първо, западните изтребители ще засилят противовъздушната и противоракетната отбрана в Украйна. Те могат да унищожат дронове „Шахид“ и повечето крилати ракети, използвани от руснаците. Балистичните ракети обаче остават извън техните ракетни възможности, те могат да бъдат прихванати само от зенитно-ракетната система SAMP/T и Патриот. Второ, подходящото въоръжение и радарите F-16 ще им позволят първо да повредят руските самолети, а след това да ги принудят да стоят далеч от фронтовата линия. Въпреки че доминирането в украинското небе едва ли ще бъде обсъждано, изтеглянето на вражеските самолети от фронтовата линия значително ще улесни задачата на сухопътните войски – както в отбраната, така и в настъплението. В същото време трябва да се подчертае, че много зависи от броя на изтребителите, прехвърлени в Украйна, графика на тяхната доставка, обучението на наземния екипаж (което се очаква да отнеме повече време от обучението на пилотите) и безопасността на летищата.
Системите за противовъздушна и противоракетна отбрана също играят много важна роля в борбата с руската въздушна заплаха. През зимата на 2024 г. в Украйна липсваха ракети, което доведе до поредица от успешни атаки срещу украински електроцентрали и топлоелектрически централи. Голяма част от щетите няма да бъдат поправени до есента, което означава, че краят на 2024 г. и началото на 2025 г. ще бъдат много трудни времена за украинците. Вече се извършват аварийни прекъсвания на електрозахранването. Възобновяване на доставките на боеприпаси от Съединените щатии допълнителни пакети за подкрепа от други партньори в Украйна значително повишиха ефективността на украинската противовъздушна и противоракетна отбрана. Украинците са в състояние да неутрализират повечето вражески ракети и дронове, но все още няма достатъчно батерии, за да покрият по-голямата част от страната. В този случай съобщенията за по-нататъшни доставки на ракети-носители са добре дошли Патриот и SAMP/T. Това ще намали последиците от бомбардировките и ще направи ремонта по-целесъобразен, въпреки че, както споменах, ще отнеме години, за да се поправят щетите, нанесени преди няколко месеца. Държавата, местните власти и дори обикновените граждани се опитват да се подготвят за най-критичния сценарий и купуват голям брой генератори. Такива покупки, между другото, се състояха през 2022 г., но времето, когато те ще бъдат масово използвани, вероятно все още наближава.
Война с дронове
Руско-украинската война също доказа за пореден път, че „необходимостта е майка на изобретенията“. Украинците започнаха все по-често да атакуват руски безпилотни системи, известни като „Ланцети“. Проруският колаборационист Александър Харченко заяви в социалните медии, че руснаците се страхуват от подобни атаки срещу разузнавателни дронове, които работят заедно с пускови установки, и дори срещу бойни хеликоптери, които ще трябва да се приближат до фронтовата линия, за да изпълнят задачите си. Разузнавателните дронове, разбира се, не са единственото средство, което украинците искат да използват, ще са необходими по-сложни и мащабни решения, състоящи се от няколко средства за ракетна и електронна борба. Загубата на летящи „очи“ от руснаците отново може да доведе до ситуация, в която окупаторите ще бъдат допълнително ограничени от „мъглата на войната“.
В същото време украинците продължават атаките срещу руски петролни рафинерии и петролни складове. Въпреки че до колапса на производството им все още е далеч, щетите, причинени от украинските дронове, стават все по-забележими. Дроновете обаче атакуват не само петролни рафинерии и складове за гориво. Руснаците са дълбоко обезпокоени от увеличаването на броя на ударите по руските военни позиции и съоръжения, разположени на територията на Руската федерация. Украинците непрекъснато подобряват своите ударни дронове с голям обсег и ефективно се възползват от факта, че руснаците не са в състояние да защитят огромни части от територията си и често дори откриват дронове, летящи към целите им. Напоследък въоръжените сили в Украйна използват за обстрел не само ударни дронове собствено производство, но и ракети и артилерийски боеприпаси, доставяни от западните партньори.
Положението в Украйна все още е трудно, но не толкова тежко, колкото преди няколко месеца. В момента руснаците плащат за всяка офанзива с много по-големи загуби. Част от резервите, които са натрупали за отдавна обявената офанзива, са загубени в Донбас и Харковска област. Лятото вероятно ще бъде последното удобно време тази година за по-амбициозни операции. Бързането обаче може да доведе до грешки. Възможно е украинците да разчитат на това, искайки да подготвят най-добрите преговорни позиции за себе си за есента. И говорим не само за преговори с агресора, но и със западните партньори.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Na rosyjsko-ukraińskim froncie nie ma wakacji
