Въпросът за ядреното изнудване на Кремъл минава като червена нишка през цялата настояща руско-украинска война. И не само през последните две години, от мащабната инвазия. Дори анексирането на Крим беше придружено от заплахите на Путин да използва ядрено оръжие, ако някой на Запад се осмели да се намеси в окупационните планове на Русия. Спомняте ли си руския пропаганден филм „Крим“. Пътят към родината“ за събитията на полуострова в началото на 2014 г.? В него Путин откровено призна, че е готов да използва ядрено оръжие по време на „кримската кампания“. „Бяхме готови да го направим“, заяви уверено шефът на Кремъл.
Чудя се срещу кого? Самият Путин не уточнява в документалния филм. Е, логично е да се предположи, че срещу страните от НАТО, които биха се осмелили да предоставят пряка военна помощ в Украйна. Защото бомбардирането в Украйна с нейната армия, рухнала по това време, е някак напълно нелогично. Особено онези украински части, които бяха разположени в Крим и имаха поне някакъв шанс да предотвратят окупацията.
Руската ядрена триада беше един от основните възпиращи фактори за усилията в Украйна да се защити срещу руската агресия през първите осем години на войната. В крайна сметка през последните две години този фактор не е изчезнал никъде, а напротив, само е натрупал тегло. Путин обаче не е отправял директни ядрени заплахи нито срещу Украйна, нито срещу Запада. За този случай Кремъл използва своите пропагандни верижни кучета. И от време на време бившият президент Дмитрий Медведев обичаше да блъфира по тази тема.
Въпреки че от време на време имаше намеци от самия руски диктатор. Понякога са доста завоалирани, понякога са по-прозрачни.
В същото време имаше процес на обезценяване на руските ядрени заплахи. Защото говорителят, който ги изразяваше, винаги чертаеше някакви червени линии, пресичането на които от Украйна или Запада би довело до „ядрен апокалипсис“. Но щом опонентите на Кремъл прекрачиха тази граница, той начерта следващата без излишни обиди (или може би с обиди, на които малко хора обърнаха внимание) и заплашително обеща: „Този път.“.
И тъй като не е имало ядрен отговор всеки път, логично е, че ефективността на заплахата намалява всеки път.
Темата за ядрения блъф на Кремъл беше повдигната отново от пресконференцията на Путин на 5 юни за редакторите на водещи западни информационни агенции. Събитието се състоя в новопостроената 81-етажна кула „Газпром“ в навечерието на ежегодния Международен икономически форум в Санкт Петербург и продължи повече от три часа.
И така, какво каза ръководителят на Кремъл в контекста на скандалната „ядрена пепел“? Отначало Путин се опита да се оправдае: „Знаете ли, винаги се опитват да ни обвинят, че размахваме някакъв ядрен чук. Но повдигнах ли сега въпроса за възможността за използване на ядрено оръжие? Това и направи. Извеждате ме на тази тема, а после ще кажете, че съм размахвал ядрен чук. Нека не го довеждаме не само до употреба, но дори и до заплахата от употреба“.
Е, добре, „нека не доказваме“, би казал всеки трезвомислещ човек, тълкувайки думите на Путин като уверения, че Русия вече няма намерение да използва ядрено изнудване срещу Запада или когото и да било по света. И щях да сбъркам, защото още в следващото изречение руският диктатор напълно отрече предишната теза и веднага сам прибегна до ядрени заплахи.
„По някаква причина Западът вярва, че Русия никога няма да използва[ядрено оръжие – бел. ред.]. Имаме ядрена доктрина, вижте какво казва. Ако действията на някого застрашават нашия суверенитет и териториална цялост, считаме за възможно да използваме всички средства, с които разполагаме. Това не трябва да се приема леко, повърхностно. Към това трябва да се подходи професионално. Надявам се, че всички по света ще се отнасят към решаването на такива въпроси по този начин“, каза Путин.
Това е риторична шизофрения. И не свършва с горните фрази. По-скоро тя само започва и ескалира, когато става въпрос за западна военна помощ за Украйна. И най-вече на разрешението за използване на тези оръжия за удари по „каноничната“ територия на Русия.
По някаква причина Путин е сигурен, че украинските военни не са способни сами да нанасят удари по западни високоточни оръжия на територията на Русия. За да се направи това, според него е необходимо да се въведе полетна задача за ракета в система, която изисква участието на страните, които са доставили огневите системи: ако говорим за ракети Буря сянка — Великобритания, ако за АТАКМС — САЩ и др. Тоест, според Путин, зад ударите на руска територия стоят военните на САЩ, Великобритания, както и Швеция, Норвегия и всички останали страни, които предоставят ракети в Украйна.
И в този контекст Путин заплашва: „Москва обмисля възможността за разполагане на такива високотехнологични ракети на голяма обхват достатъчно близо, за да удари държавите, които позволиха в Украйна да удари руска територия с такива ракети“.
И тогава германски журналист от агенцията ДПА се опитва да изясни дали Путин все още заплашва с ракетни удари, по-специално на Германия и канцлера Олаф Шолц. Той веднага отстъпва: „Защо си помислихте, че заплашваме някого? Ние не заплашваме никого, особено ръководителя на друга държава. Това са лоши маниери, това е лоша форма.“
Тонът, разбира се, е лош, грях е да не си съгласен с Путин, както и да не признаеш, че той вече ни най-малко е объркал всички. И за да разгадаят това, различни експерти на Кремъл трябва да дешифрират посланията на Кремъл поне за месец.
Изглежда, че има много повече от това объркване, но Путин провъзгласява фраза, която вече напълно обърква всички: „Ако някой смята, че е възможно да достави такова оръжие, за да нанесе удар по нашата територия, защо нямаме право да доставяме оръжията си от същия клас в онези региони, където ще се извършват удари по чувствителни цели на страни, които правят това срещу Русия? Ако видим, че[западните]страни са въвлечени във война срещу нас, ние си запазваме правото да действаме по същия начин, това е пътят към много сериозни проблеми“.
Нека се опитаме да рационализираме този геополитически разказ на Путин, който, както биха казали разбиращите културата руснаци, е „изтъкан от антибойци“. Така че, първо, има призив да не се прибягва до ядрени заплахи. След това от устните му веднага се чува следната заплаха. След това уверението, че Русия никога не е заплашвала никого, защото заплахата е „лоши маниери“. В същото време той заплашва да докара руски ракети с голям обсег на територията на европейските държави, за да удари тези държави за военна помощ в Украйна. Но по-късно се оказва, според Путин, че самата Русия няма да изстрелва ракети по никого, ще прибегне до „асиметричен отговор“ и ще прехвърли мощните си оръжия на онези държави, които са враждебни на Запада, за да могат да стрелят по западни страни или западни войници, кораби и т.н. Искам да подчертая, че с такава доста лека половинчата мярка Путин заплашва страните, които (внимание!) „Те са въвлечени във война срещу нас (руснаците – бел. ред.)“. Тоест, страните, според руския лидер, вече са във война срещу Русия, а самата Русия само се осмелява да предаде оръжието си на някого, за да може някой да отмъсти на руските врагове.
Читателят може да има логичен въпрос: защо изобщо да слуша и да се опитва да анализира тази глупост на кремълския диктатор? И това е необходимо. Защото анализът на това бърборене ни позволява да разберем, че Путин няма да използва никакво ядрено оръжие, че неговите ядрени заплахи са чист блъф.
Представете си, че съседът ви се обиди за нещо и заплаши, че ще ви убие по най-бруталния начин. На следващия ден той продължава да заплашва, но не толкова кръвожаден, например, обещава да сложи купчина под портата ви. Ще приемете ли сериозно смъртните му заплахи след това? Едва. Но това, което може да ви напомни, изглежда много по-реалистично. Но какъв е смисълът да правиш фекални мръсни трикове на някого, ако вече възнамеряваш да го убиеш? Очевидно никакви. Но заплахата за налагане на куп е доста правдоподобна.
Всяването на паника от страна на Путин, което започва с ядрено изнудване и завършва със заплахи да предостави на различни „Хамас“, „Хизбула“ или талибаните и „Ислямска държава“ руско оръжие, трябва да се възприема в този дух. На последното може да се вярва, особено след като Кремъл отдавна го прави.
