След многоседмични боеве, първо в Камарата на представителите, а след това и в Сената, беше одобрен пакет от помощи, лъвският пай от който – почти 61 милиарда долара – ще отиде в Украйна. Документът отдавна е блокиран от републикански политици, които все повече се противопоставят на харченето на пари за подкрепа на тази източноевропейска страна.
Киев се оказа в изключително трудна ситуация поради факта, че му свършваше оръжието. Не само, че контраофанзивата, която трябваше да прекъсне логистичната линия към Крим, се провали миналата година, но през последните няколко месеца украинската армия е в отбранителна позиция, губейки все повече територия в източната част на страната. Междувременно, поради изчерпания зенитен арсенал, необичайно голям брой ракети започнаха да падат върху украинските градове, които, наред с други неща, причиниха значителни щети на електроцентралите в различни части на страната. Президентът Джо Байдън обяви, че САЩ незабавно ще започнат да изпращат оръжие в Украйна.
Въпреки че размерът на подкрепата е огромен, той няма да реши проблемите и няма да доближи Украйна до победата. Най-много да задържи фронтовата линия за известно време. Проблемът е структурен: страната е зависима от външна подкрепа и докато това не се промени, тя ще бъде заложник на вътрешната ситуация в трети страни.
„Ще продължим да се борим. Нямаме избор. Искаме да живеем. Но резултатът от войната […] зависи не само от нас“, каза той наскоро в интервю за британския вестник Икономистът Вадим Скибицки, заместник-началник на военното разузнаване в Украйна.
Артилерийски дуели
Както обяви Байдън, първата партида помощи пристигна в Украйна в последните дни на април. Това бяха противотанкови ракети и така необходимите 155-мм артилерийски снаряди, поради липсата на които украинските оръдия останаха неактивни.
Руската армия винаги е имала предимство в този аспект, дори в първите месеци на пълномащабната война, когато резервите на Киев все още не бяха изчерпани. През последните месеци обаче ситуацията стана критична. Малко преди Конгресът да реши да окаже помощ, генерал от американската армия предупреди, че украинците ще изстрелят десет пъти по-малко снаряди от руснаците. По времето, когато той каза това, съотношението беше едно към пет. Колкото по-голяма е разликата в артилерийската мощ, толкова по-трудно е за Киев да задържи териториите под свой контрол, камо ли да си върне окупираните от руснаците. Често на източноевропейското бойно поле има сблъсъци почти изключително с участието на оръдия (разговорно наричани артилерийски дуели) и именно по техен изход фронтът ще се движи. Те са отговорни и за най-големия брой жертви сред армиите.
Вторият неотложен въпрос са ракетите за системите за противовъздушна отбрана, по-специално американските зенитно-ракетни системи Патриот. Недостигът им се усеща не само на фронта, но и извън него. През последните седмици украинските градове бяха подложени на интензивен обстрел. От втората половина на март имаше четири масови ракетни атаки срещу електроцентрали, които доведоха до прекъсване на електрозахранването в няколко региона. В резултат на една от атаките ТЕЦ „Трипилска“, разположена близо до столицата, която беше ключов доставчик на електроенергия за Киевска, Черкаска и Житомирска област, беше напълно унищожена. „Ако наоколо имаше патриоти, днес нямаше да загубим всичко това“, заяви външният министър Дмитро Кулеба в интервю за информационната агенцияУкринформ„Малко след нападението.
Като част от одобрения пакет от помощи в Украйна бяха изпратени и ракети за системи Патриот.
Бърз край на войната
На изпращането на помощ за Украйна се противопоставиха преди всичко републиканците, привърженици на бившия президент Доналд Тръмп. Той ще се кандидатира отново на изборите (ако не бъде спрян от някое от съдебните дела), а социологическите проучвания му дават леко предимство пред Байдън, който се стреми към преизбиране. Ако тази тенденция продължи, Украйна ще бъде изправена пред допълнителни предизвикателства и е възможно това да бъде последният пакет от помощи.
Наскоро Тръмп каза на американец на две седмици Списание „Тайм“, че най-голямата грешка на първия му мандат е, че е прекалено добър. Сигналите, които изпраща, вече са притеснителни. Те засягат, наред с други неща, НАТО.
Тръмп отдавна твърди, че Европа не финансира алианса. През февруари той заяви, че ще позволи на Русия да прави „каквото си иска“ със страни, които не спазват насоките за разходите за отбрана. Същото казва и в контекста в Украйна – ако ЕС не даде толкова, колкото му трябва, няма да прехвърли пари на Киев. „Разделени сме от океана. Няма такива“, пише списание „Тайм“, въпреки че ЕС и САЩ предоставиха същото ниво на подкрепа.
Преди година Тръмп каза Си Ен Енче ако стане президент, ще сложи край на войната на Русия с Украйна в рамките на 24 часа. Той обаче не пожела да разкрие подробности. Напоследък журналистите „Вашингтон пост“ научили от хора, близки до бившия президент, как може да изглежда версията на Тръмп за мирния план. А именно, конфликтът ще бъде прекъснат, ако Киев се откаже от Крим и Донбас в полза на Русия. В официални коментари представителите на Тръмп отрекоха подобни споразумения.
Грешки в Сирия
След първото президентство на Тръмп обаче е трудно да се мисли, че всичко това са само празни приказки. Във външната политика изолационисткият подход на бившия американски лидер, който се състоеше в постепенно оттегляне от определени региони, както и в предприемането на по-радикални мерки, се усети в много части на света.
Отличен пример е Сирия, където Вашингтон провежда хаотична политика от години, което често води до още по-голямо объркване. Дори по време на президентството на Барак Обама САЩ подкрепяха създадените от тях кюрдски милиции и Сирийските демократични сили. Това беше единствената групировка в Сирия, която оказа значителна съпротива срещу „Ислямска държава“. Благодарение на превъоръжаването на кюрдите и подкрепата на САЩ (главно от въздуха, но и от ограничен контингент, провеждащ сухопътни операции), триумфалният марш на джихадистите беше успешно прекъснат и в крайна сметка големи участъци земя в североизточната част на страната бяха прогонени от ръцете им.
Американският контингент намаляваше, но защитният чадър, разпрострян върху териториите, контролирани от Сирийските демократични сили, даде усещане за сигурност в тази прокси война. Зад всяка група, която държеше определена територия, стоеше държава защитник. Напускането му означаваше, че групировката веднага загуби земя от друга група, която окупира част от разделена Сирия.
На 6 октомври 2019 г. Вашингтон обяви, че войските им се изтеглят от част от граничните райони. Три дни по-късно започна офанзивата на Турция и съюзническите й милиции. В резултат на това Сирийските демократични сили загубиха част от териториите си, а празнотата, оставена от американците, беше запълнена от Русия и съюзническата армия на президента Башар Асад. Кюрдите нямаха шанс срещу турската армия, затова трябваше да търсят съюзник, който да гарантира сигурността им. Бъдещето на региона обаче не зависеше от тях, а от външни сили.
Падането на Кабул
Афганистан също усети последиците от упоритостта на Тръмп. Въпреки че няколко президенти вече потърсиха изход от най-дългата война на Америка, именно той поведе пътя към окончателното постигане на тази цел.
Подкрепяното от САЩ правителство в Кабул се влошаваше. Талибаните постепенно завземат все повече територии, а политиците в постоянни битки за власт, влияние и държавни ресурси не се интересуват много от ситуацията в страната. Афганистанското правителство остава финансово и военно зависимо от чужди сили, които все по-неохотно се намесват в делата на страната, но и дума не може да става за изтегляне на войските.
Предложението на Тръмп за пореден път надхвърли предишната визия за ситуацията. Напълно заобикаляйки правителството в Кабул, Вашингтон постигна споразумение с талибаните. Групата обеща да се противопостави на организации, считани за терористични и биха могли да представляват заплаха за Съединените щати и да не атакуват чуждестранни войски, а в замяна американските и други съюзнически сили трябваше постепенно да намалят числеността си, като най-накрая се оттеглиха от страната през май 2021 г.
Джо Байдън встъпи в длъжност през януари и реши да продължи политиката на предшественика си по отношение на Афганистан, въпреки че отложи изтеглянето на войските с няколко месеца, за да го направи преди 20-ата годишнина от атаките срещу Световния търговски център. Правителството в Кабул беше лишено от подкрепа. В крайна сметка деморализираната афганистанска армия се предаде провинция след провинция почти без бой. Целият ред, установен от американците след инвазията в началото на 21 век, се разпадна като къща от карти. Това се случи по-бързо, отколкото последните американски войници излетяха от страната.
Кратък момент на солидарност
За САЩ скоростта, с която талибаните превзеха Кабул, дойде като шок. Първоначално американското разузнаване прецени, че ще им отнеме до една година, след това няколко месеца, след това не повече от три месеца и два дни преди бойците да превземат столицата, се смяташе, че това е въпрос на седмица. Няколко месеца по-късно това повлия и на песимистичната оценка за това доколко Киев ще може да издържи по време на руската офанзива. На Украйна бяха дадени не повече от десет дни.
Руската атака предизвика уникален момент на солидарност между евроатлантическия свят и атакуваната страна. Подкрепата, особено военната, течеше в широк поток. Това, заедно с високия морал и подготовка на украинската армия, имаше своя ефект. Ранно превъоръжаване, особеноНапример, през 2022 г. Украйна не само се защити, но и постепенно принуди руските войски да се изтеглят от част от окупираните територии през 2022 г.
С течение на времето солидарността постепенно се срина. В рамките на съюзническите страни имаше нарастваща сдържаност и следователно критики към помощта за Украйна и подкрепата за бежанците. Някои политически сили започнаха да използват това за политически игри в навечерието на предстоящите избори. Един от резултатите от това беше ситуацията в Конгреса на САЩ, но това важи и за някои европейски страни. Освен това оръжейните складове бързо бяха изпразнени, тъй като оръжейната промишленост не беше готова за война, в която само Украйна използва няколко хиляди снаряда на ден, но можеше да използва десетки хиляди. И докато фабриките набират скорост и обявяват значително увеличение на производството, те все още не са в състояние да задоволят нуждите на Киев.
Неизвестен
Колкото по-дълго продължава войната без ясно уреждане, толкова повече гласове се чуват за нейния край, независимо от последствията за украинската страна. А Киев, зависим от други държави, има ограничено пространство за маневриране в преговорите. Нещо повече, той вече няколко пъти трябваше да се съобразява с мнението на съюзническите държави – например да не използва западно оръжие за обстрел на руска територия. САЩ също така критикуват Украйна за атаките на собствените й дронове срещу руски петролни рафинерии и съоръжения за съхранение на гориво, тъй като се твърди, че това е засегнало световните цени на петрола.
В крайна сметка държавите, зависими от чуждестранна помощ, винаги стават заложници на вътрешната ситуация в благодетелите страни и колкото по-голяма е зависимостта, толкова по-вероятно е техният вот да бъде пренебрегнат в решителен момент. Ето защо, въпреки обстрела, Киев се опитва да възстанови отбранителната си промишленост, за да стане поне малко независим.
В интервю Икономистът Вадим Скибицки признава, че най-голямата неизвестна в мисленето за това как ще завърши войната е Европа. Ако тя не намери начини да задоволи своите нужди и нуждите на украинската отбранителна промишленост, тя също ще бъде заплашена от Русия. Но Киев има минимално влияние върху това.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Ukraina wpadła w pułapkę pomocy.
