Тази седмица в Брюксел украинският президент Володимир Зеленски направи изявление, което много експерти вече нарекоха „сензационно“. По време на съвместен брифинг с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел той увери, че Украйна се стреми да сложи край на войната с Русия възможно най-скоро.
„Нямаме много време, защото имаме много ранени и убити на бойното поле. Затова не искаме тази война да продължи с години. Сега трябва да разработим подробен план от подробни стъпки по отношение на всички кризи, които войната на Путин донесе на нашата земя. В рамките на месеци трябва да направим този план, нямаме много време. Имаме много ранени и убити, както военни, така и цивилни. Така че не искаме тази война да продължи с години. Затова трябва да подготвим този план и да го поставим на масата за преговори на втората среща на върха за мир“, каза Зеленски.
Какво е предателство? Противниците от джингоисткия лагер вече обвиниха украинския президент в това. Досега Зеленски твърдеше, че няма да има мирни преговори, докато окупационните сили не излязат извън границите от 1991 г. (а това, според последното проучване, се изисква от 74% от украинците). Но защо това изискване не се вижда в речта на президента сега? „Зеленски губи позиции и се готви да капитулира“, потриват ръце редовните членове на Кремъл.
Всъщност не е нито едното, нито другото. На първо място, от опита от петгодишното президентство на Володимир Зеленски вече знаем със сигурност, че той никога няма да тръгне срещу мнението на мнозинството, колкото и противоречиво да е то. И тогава има същите магически 74%. Затова той ще се придържа към тезата за „граници-91“ като удавник на последната капка. И със сигурност няма да се поддаде на изнудващите „мирни“ предложения на Путин, изискващи по-специално да се предадат Луганската, Донецката, Запорожката и Херсонската области без бой. Нито историята, нито сегашната украинска общност биха му простили за това. И Зеленски е добре запознат с това.
И така, каква беше целта на изявлението му в Брюксел? С определено косвено изчисление. Необходимо е да се осъзнае, че Зеленски е под натиска на западните политици (както американски, така и европейски), макар и невидим за широката общественост, но изключително мощен. Да, въпреки изявленията на западните лидери, че ще помагаме в Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, и Брюксел, и Вашингтон призовават Киев за по-бързо помирение с Москва. За Запада войната става все по-значим фактор за икономическа и политическа дестабилизация, а подкрепата за воюващата Украйна спада все повече сред американските и европейските граждани. И на тази вълна набират популярност различни крайнодесни и ултралеви движения, които допълнително разтърсват ситуацията.
Може би преди година на Запад имаше надежда, че Украйна ще може, ако не да достигне желаните граници-91, то поне сериозно да се доближи до тази цел. Но сега, след провала на контраофанзивата през 2023 г., тази надежда почти напълно се разсея. Затова Украйна бавно, но сигурно се стреми към „възприемане на реалностите на земята“.
Затова формулата на Доналд Тръмп за бърз край на войната, въпреки цялото й несъвършенство и дори карикатура, е по един или друг начин в глобалния дневен ред. Нищо чудно, че съветниците на американския бивш президент отново напомниха за това. Нещо повече, тези съветници не са някакви начинаещи във военните дела, а опитни стратези – генерал-лейтенантът от резерва Кийт Келог и бившият анализатор на ЦРУ Фред Флайц. Накратко, този план може да бъде описан по следния начин: Киев ще може да продължи да получава американска военна помощ само ако започне мирни преговори с Русия, а отказът на Москва да преговаря ще доведе до бързо увеличаване на американската военна подкрепа за Украйна.
Тръмп, както се вижда от последните социологически проучвания (някои за съжаление, някои за щастие), всяка седмица се доближава до победата си на изборите на 5 ноември. Това стана особено ясно след последния телевизионен дебат между него и Джо Байдън. Следователно, независимо дали в Украйна й харесва или не, тя ще трябва по някакъв начин да приеме този план по един или друг начин. И дори Байдън да спечели, нищо няма да ни спаси от необходимостта да решим този проблем рано или късно.
А руският диктатор Владимир Путин застава на негова страна и вика от време на време: „Готови сме да разговаряме! Ами ти?“
Ако Зеленски не беше отговорил в тази ситуация и продължаваше да повтаря за „границите-91“, тогава той щеше да си навлече повече неразбиране, ако не и гняв, от западните общества всеки ден. И това би било тактическа победа за Кремъл. Следователно фразата на Зеленски по-горе трябва да се разглежда в този контекст.
Зеленски изпраща послание към света и Путин: „Преговори, поне вече. Г-н Путин, нека седнем и да си поговорим“. И не е нужно да ходите на гадателка, за да прогнозирате, че в такава ситуация Путин ще бъде издухан. Защото ще се окаже, че цялото му спокойствие е фалшиво. Че дори последният му мирен план не е нищо повече от геополитическа игра. И се придържайте към него вЙи няма никакво намерение. Той също нямаше намерение да се придържа към Минските споразумения и веднага след сключването им организира най-големия щурм срещу Дебалцево по време на войната в Донбас.
Но дори и да приемем невероятната възможност, че Путин все още иска да бъде искрен с неговите „мироопазващи“ предложения, тогава това няма да работи. Защото тяхната незначителност беше ясно разбрана и от Тръмп, и от Байдън. По време на телевизионния дебат те категорично заявиха, че тези предложения са „неприемливи“.
И също така не забравяйте по какъв повод Зеленски се озова в Брюксел тези дни. И той дойде там, първо, да започне преговори с Европейския съюз за членство, и второ, да подпише споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Украйна и ЕС. Освен това Украйна вече е сключила споразумения за сигурност с много големи западни държави, включително САЩ и Обединеното кралство. Не може да се каже, че тези документи са 100% гаранции за сигурност, броня, но все пак те не са празни парчета хартия и осигуряват известна защита в Украйна.
Обобщавайки, може да се каже, че изявлението на украинския президент в никакъв случай не е предателство, а дори победа по определен начин. Победата е тактическа. Зеленски изби „мироопазващите“ козове от ръцете на Путин и сам ги вдигна. И по този начин позицията в Украйна само се засили.
В този контекст не трябва да забравяме, че Украйна наскоро проведе сравнително успешна мироопазваща среща на върха в Швейцария и повечето страни по света ни подкрепиха. Въпреки че Русия не беше официално осъдена на форума, в случая с руско-украинската конфронтация ясно важи принципът: който не е с нас, е против нас. Затова на швейцарската среща на върха беше разработена определена, макар и разклатена, но разбираема проукраинска платформа. И сега Русия, която иска да преговаря за мир на следващата среща на върха, ще трябва да се съобразява с това.
