През 2022 г. украинците изненадаха света с доста ефективната си съпротива срещу руския агресор. Това се случи още по-неочаквано на фона на като цяло слабата и недостатъчна подготовка на властите за евентуална руска инвазия през предходните години. Защо ефективността на различните украински институции беше много по-висока през първите месеци на пълномащабната война, отколкото сега?
Успехът на началния етап на руско-украинската война се обяснява не само със значителното подценяване от страна на московския агресор на потенциала в Украйна и нейните въоръжени сили. Но и от факта, че в онези напрегнати дни на 2022 г. намесата на държавните органи във всички процеси беше сведена до необходимия минимум. Някои институции и длъжностни лица са спрели изцяло работата си. Някои просто избягаха и напуснаха столицата. Корупцията през пролетта на 2022 г. беше почти забравена. Колкото и странно да изглежда, значителното намаляване на броя на активните служители и служители на правоприлагащите и регулаторните структури не отслаби украинската съпротива. Напротив, това го направи по-ефективен и рационален. В украинските реалности по-малкото държавно регулиране по правило дава по-добър резултат. Когато предприемчивите граждани се самоорганизират, те са по-склонни да вземат правилните решения в трудни условия. За разлика от държавния апарат, засегнат от корупция и други системни заболявания. Това се случи и през 2022 година.
В началото на руската инвазия украинската държава позволи на украинците да демонстрират най-добрите черти на своя характер. Длъжностните лица не се намесват в гражданите. Бюрократичните пречки бяха сведени до минимум. Контролните структури не бяха на висотата на бизнес проверките и увеличаването на данъците. А за така наречената „бусификация“ дори не се беше чувало по онова време. Държавата несъзнателно делегира част от правомощията си на активни граждани. Резултатът не закъсня.
Същото правило работеше и в армията, когато по-голямата свобода на действие на командирите на терен и творческата инициатива успяха да надиграят руската военна машина. Политиците почти не се намесваха в работата на военните. А генералите от Генералния щаб се доверяваха много повече на бойните командири. Това даде възможност да се постигнат изключителни резултати, като се има предвид значителното превъзходство на врага в броя и качеството на оръжията. Но много неща се промениха оттогава. Държавата се върна във всички сфери. И с него се върнаха онези черти, които след възстановяването на независимостта през 1991 г. обрекоха Украйна на неефективно управление.
От една страна, Украйна сега разполага с мощни оръжия, за които дори не е мечтала в началото на голямата война с Русия. Имаме ракети с обсег от няколкостотин километра, дронове, които могат да летят дълбоко в тила на агресора, западни танкове и бойни машини на пехотата. Руският Черноморски флот страхливо се крие в заливи заради атаки на украински военноморски дронове. Нашето небе е защитено от най-новите системи за противовъздушна отбрана. И скоро F-16 ще се присъединят към този списък. Но, за съжаление, ситуацията отпред и отзад, както и обществените настроения, не изглеждат много оптимистични.
Вместо това Русия демонстрира способността да поправя грешките от 2022 година. В Руската федерация няма активно гражданско общество, гражданската инициатива никога не е била силната страна на агресора, а Кремъл знае как да постигне резултати благодарение на по-добрата си способност да мащабира полезен опит. Големите ресурси, съчетани с авторитарен стил на управление, имат ефект. Путин заложи на мащаба, на факта, че повече ресурси ще му помогнат да реализира престъпните си планове. Дори и на фона на високите до небето загуби и пренебрежението към живота на техните войници. Логиката на руския диктатор е проста: при условия, в които и двете системи са негъвкави, монополизирани и доста корумпирани, тази с повече ресурси ще спечели. А обществото има повече опит с авторитарната принуда, за която авторитарният стил на управление е естествено състояние.
Украйна има исторически предимства пред Русия, когато става въпрос за гражданска инициатива отдолу. Но изглежда, че не е в състояние ефективно и бързо да мащабира полезните разработки, напредналия опит на военните, развитието на предприемачите, производителите на оръжие и инженерите. Разбира се, нещо се прави, има определени постижения и смени. Но те не са достатъчни за такъв исторически период и на фона на подобни заплашителни предизвикателства.
Смъртната заплаха трябва да бъде достатъчна, за да осигури вътрешен стимул за подобряване и премахване на вредните практики в областта на публичната администрация. Назначавайте хора на базата на професионализъм и патриотизъм, а не на непотизъм. Не крадете и не правете пари от покупки. Насърчаване на способни, талантливи командири. Установяване на нормално набиране на персонал и мобилизация на труда. Бързо се отървете от съветските методи на управление. За съжаление, не и в случая с Украйна.
Изглежда, че украинските власти са решили, че Русия може да бъде победена, без да променят нищо в структурата и принципите на управление. Но проблемите не изчезват от само себе си, ако не ги забележите. Украинското общество като цяло е свикнало да не се доверява на властите. За това има обективни исторически причини. Мощност mБи било необходимо да сме наясно със спецификата на украинския манталитет и да използваме много повече методи за личен интерес, отколкото банална принуда. Това, което може да работи в Русия, няма да работи в Украйна. Напротив, ще предизвика обществено възмущение и недоверие. Но изглежда никой не мисли много за това.
При други условия украинците можеха да коригират курса на властите, да ги накарат да работят по-добре, по-бързо, по-прозрачно и по-ефективно. Поради обществения натиск властите биха могли да уволнят и дори да преследват корумпирани или неспособни служители. Уволняване на цялото правителство или висши чиновници. Сега този път е затворен заради войната. В Украйна механизмът за самопречистване на държавния апарат не работи правилно поради неефективни институции. И е невъзможно да се компенсира лошата и бавна работа на институциите, тъй като войната ограничава гражданската активност.
За съжаление, властите като цяло не успяха бързо да натрупат огромния потенциал на гражданското общество. По-скоро тя се оттегли в себе си. Трудно е да се приеме разумна критика. Центърът може дори да не знае какво точно се случва на земята. Регионалните служители могат да дадат изкривена картина на състоянието на нещата на столицата. Това води до най-различни злоупотреби и нарушения. Някои от тях получиха специална публичност, по-специално по отношение на изграждането на укрепления. Залагането на харизматично опустошени, послушни, но контролирани и зависими зъбци в системата дава същия посредствен резултат.
За да се разбере фундаменталната разлика между държавния модел в Украйна и Русия, не е необходимо да се рови в историята. Достатъчно е да си припомним събитията от преди година. Когато Пригожин марширува към Москва преди година, мощната държавна машина на Русия моментално се парализира. И нямаше кой да я подкрепи. Не сме видели никакви признаци на вътрешна самоорганизация на гражданите в Русия. Руснаците просто пасивно наблюдаваха какво ще се случи по-нататък и кой ще вземе властта в страната. В Русия отслабването на държавата и загубата на контрол над ситуацията винаги се превръща в пълна парализа на системата и нейния крах. В Украйна е възможен и друг сценарий, когато съзнателно мотивирани граждани поемат някои от нейните функции. Украинците са в състояние да компенсират до известна степен ограничената ефективност на собствената си държава. Накарайте го да се събуди и да работи по-добре. Те са доказали това повече от веднъж. Тази национална черта на характера трябва да се използва колкото е възможно повече, защото тя е наше предимство в конфронтацията с руския империализъм.
