На 26 юли в Париж ще започнат 33-ите летни олимпийски игри. Игри, в които за първи път в историята няма да има нито националния отбор на Руската федерация, нито дори „спортисти на Руския олимпийски комитет“ (какъвто беше случаят в Токио 2021).
Да, за съжаление, спортисти от Русия бяха допуснати до участие в тази олимпиада – но в много ограничен брой (21, ще има дори повече беларуси, 24) и без да се споменава тяхната националност. Заедно с беларуските спортисти руснаците ще бъдат наречени „индивидуални неутрални спортисти“, знамето и химнът са специално създадени за тези състезания, те няма да бъдат на церемонията по откриването (само си представете ситуация, в която всички участници на Олимпиадата преминават през главния стадион на Игрите, а вие сте принудени да седите в хотел и да гледате всичко това по телевизията), а евентуалните спечелени медали няма да бъдат отразени в общото класиране на медалите на Олимпийските игри.
Изглежда, че няма по-голям срам за „голямата спортна държава“. Но Русия успя да се опозори още повече, и то със собствените си ръце. Чрез организиране и провеждане на така наречените „Игри на БРИКС“ в столицата на Татарстан, Казан.
Това спортно събитие не е изобретение на Кремъл – от 2016 г. се провеждат определени неофициални състезания за срещите на върха на тази организация. Например, първото беше футболно състезание между младежките отбори на участващите страни. А петите неофициални игри на БРИКС, проведени през октомври 2023 г. в Дърбан, Южна Африка, вече се състояха от пет спорта.
Русия обаче реши да използва това фоново събитие за собствените си геополитически нужди – и организира първите официални игри на БРИКС на своя територия, без да се позовава на среща на върха. Причината за това е съвсем очевидна, но за да я разберем по-добре, си струва да си припомним събитията от първата половина на 80-те години на миналия век.
През 1980 г. Олимпиадата се провежда в столицата на Съветския съюз, Москва. (Не само, че се проведоха няколко мача от футболния турнир, например в Киев.) 65 страни не дойдоха на тези игри наведнъж – те бойкотираха игрите в Москва поради съветската инвазия в Афганистан, която започна в края на декември 1979 г. Кремъл, разбира се, беше обиден от подобна стъпка от демократичния Запад – и се подготви за отговор, защото следващите олимпийски игри, през 1984 г., бяха насрочени в Лос Анджелис, САЩ.
Бойкотът на Олимпиадата през 1984 г. се оказва много по-скромен – само 14 държави „подкрепят“ СССР и не летят до Лос Анджелис. Кавичките тук са по очевидни причини – разбира се, това беше решение на Кремъл, а страните, върху които Съветският съюз имаше влияние (преди всичко страните от Варшавския договор, както и няколко азиатски, африкански отбора, като Ангола и Етиопия, и единственият американски, Куба) не дойдоха в САЩ.
Но съветските лидери отидоха по-далеч и организираха алтернативни игри, които нарекоха „Дружба-84“. Формално те не бяха алтернатива на олимпиадата в Лос Анджелис, това беше специално подчертано, дори времето беше избрано, за да не се пресича с игрите в САЩ. Но всички разбираха всичко.
Резултатите на „Дружба-84“, разбира се, бяха предвидими. И още по-лошо. За да разберем кой се нуждаеше от това състезание, нека си припомним класирането по медали на Олимпийските игри в Монреал през 1976 г., където участваха както капиталистическите, така и социалистическите страни. СССР печели тогава с 46 златни медала, друга „червена“ страна е на второ място, ГДР с 40 комплекта олимпийско „злато“, а САЩ същата година става едва трета (34 златни медала).
Както виждате, разликата между двете основни спортни държави от Варшавския договор беше доста малка. А ето и резултатите от Олимпиадата-80 в Москва, Олимпиадата, където нямаше най-силни западни спортисти. И тук, както и в Монреал, отборите на СССР и ГДР спечелиха (съвсем предвидимо), но каква фрапираща разлика в златните медали беше – 80 срещу 47! А на „Дружба-84“ ситуацията се повтаря – 126 (от общо 242) златни медала взимат съветски спортисти, които публично се заклеват в решението на комунистическите власти да бойкотират игрите в Лос Анджелис, а източногерманските спортисти печелят само 50 победи.
Третият, между другото, и двата пъти, беше България. И обърнете внимание на следните числа – 8 и 21. Това са златните медали на българите от Олимпиада-80 и Дружба-84. 8 срещу 80, 21 срещу 126. Това е третият отбор на турнира. Твърди се, че като значим, представителен, а в случая с Олимпиадата в Москва, също планетарен (в края на краищата, повече от 50% от страните дойдоха на тези игри). Чудесен показател за това колко мащабни и сериозни бяха тези състезания в действителност.
Между другото, още по време на игрите на БРИКС – които, за разлика от „Дружба-84“, се проведоха само в една страна (алтернативата на Олимпиада-84 беше разпръсната в различни страни от Източния блок) – главният редактор на руския вестник „Советски спорт“ Евгений Слюсаренко Написал в канала си в Telegram, вестникът му тогава, по време на Олимпиадата-80, така и не публикува генералното класиране по медали. Защо? TИ за да не се обезценява успехът на съветските спортисти в очите на съветския народ. За четвърт век от участието на СССР в Олимпиадата всички вече са свикнали с ожесточена, не винаги успешна, но ярка, мащабна, жалка борба от наистина планетарен мащаб. И тогава отваряш нов вестник и виждаш, че третата страна на Олимпийските игри изостава от първата по брой златни медали ДЕСЕТОКРАТНО. Реакцията, както можете да си представите, би била подходяща.
Неслучайно Слюсаренко си спомни тази история. Защото игрите на БРИКС, които Русия се опита да представи като алтернатива на 24-те олимпийски игри, прибягнаха до напълно измамни методи – като обявиха 90 страни-участнички, половината от които не знаеха за това; изоставяне на класическата церемония по откриването и ограничаване до извършване на знамена (по същата причина); Включвайки такива „страни“ като Абхазия, Южна Осетия и дори Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина) сред участниците в игрите, те демонстрираха още по-голям срам за организаторите.
От 382 златни медала Русия запазва 262. 69%, повече от 2/3 от всички състезания са спечелени от организаторите. (За сравнение, тази цифра беше 39% при Ой-80 и 52% при Дружба-84.) И това се случи, защото в някои дисциплини на руския участник се противопостави само един противник. А в синхронното плуване при мъжете имаше само един участник руснакът Александър Малцев. Помислете за това – един участник в конкурса. Кой гарантирано ще получи – и ще получи – златен медал. Стоейки на подиум (ако можете да го наречете така) сам.
Русия, както и по време на Студената война, по време на следващото изостряне на отношенията със Запада (показателно е, че идеята за бойкот на Олимпиадата-84 и провеждането на „Приятелство-84“ се появи по време на царуването на идола на сегашния руски диктатор Юрий Андропов, идол – и колеги, в КГБ на СССР) се опита да демонстрира своето значение. Отново използване на спорта за политически цели. Да, да, това са същите хора, които обичаха да повтарят за „спорт извън политиката“.
Но основното в тази история не е дори това политизиране на спорта от страна на Кремъл. И фактът, че идеята за алтернатива на Олимпиадата, идеята за най-новото „Приятелство-84“ се провали, опозори целия свят. И вместо триумфа на Кремъл, светът видя псевдо-игрите „Немих-24“. Вероятно не можете да кажете по-точно.
