Миналия уикенд швейцарският курортен град Бюргенщок бе домакин на събитие от световно значение – Срещата на върха за мир, на която широк кръг водещи политици от цял свят решиха как да сложат край на руско-украинската война. В предишната статия нашата публикация вече е описала подробно всички постижения и погрешни изчисления на това събитие, така че няма смисъл да се връщаме към този въпрос. По-добре е да се обърне внимание на реакцията на Русия.
Фактът, че представители на руските власти, водещи политици и кремълски пропагандисти разпалено критикуваха срещата на върха, показва, че тя все още има значителен ефект. В крайна сметка това стана ясно от това как Москва се опита с всички сили и средства да наруши швейцарската конференция и когато разбра, че се проваля, се опита да я дискредитира максимално.
Путин изстреля основния си изстрел в деня преди срещата на върха, надявайки се, че тя най-накрая ще обезцени Запада. На среща с ръководството на руското външно министерство в петък, 14 юни, руският диктатор заплашително заяви:
„Днес правим още едно конкретно, истинско предложение за мир. Ако Киев и западните столици продължават да го отхвърлят, тогава в крайна сметка това е тяхна работа, тяхната политическа и морална отговорност за продължаването на кръвопролитията. Очевидно реалностите на място, по линията на съприкосновение ще продължат да се променят не в полза на киевския режим и условията за започване на преговори ще бъдат различни.
Бих искал да подчертая най-важното: същността на нашето предложение не е някакво временно примирие или прекратяване на огъня, както иска Западът, за да възстанови загубите, да превъоръжи киевския режим и да го подготви за нова офанзива. Повтарям: тук не става въпрос за замразяване на конфликта, а за окончателния му край. И ще ви кажа отново: веднага щом Киев се съгласи с такъв ход на събитията, който се предлага днес, съгласи се с пълното изтегляне на войските от „ДНР“ и „ЛНР“, Запорожие и Херсонска област и наистина започне този процес, ние сме готови да започнем преговори, без да ги отлагаме. Нашата принципна позиция е следната: неутрален, необвързан, неядрен статут в Украйна, нейната демилитаризация и денацификация. Нещо повече, всички като цяло се съгласиха с тези параметри по време на преговорите в Истанбул през 2022 година. Всичко беше ясно за демилитаризацията там, всичко беше разписано, броят на танковете, всичко беше договорено.
Разбира се, правата, свободите и интересите на рускоезичните граждани в Украйна трябва да бъдат напълно гарантирани. Признати са новите териториални реалности, статутът на Крим, Севастопол, „Донецката и Луганската народни републики“, Херсонска и Запорожка области като субекти на Руската федерация“.
Путин отбеляза, че украинските войски трябва да бъдат изтеглени „от цялата територия на тези региони, в техните административни граници, съществували по време на влизането им в Украйна“. „Веднага щом Киев обяви, че е готов за такова решение и започне реалното изтегляне на войските от тези региони, както и официално обяви отказа от плановете за присъединяване към НАТО, ние незабавно, буквално в същия момент, ще наредим прекратяване на огъня и ще започнем преговори“, увери руският диктатор.
Защо даваме толкова дълъг цитат от този персонаж? В края на краищата, най-вероятно, самият той не вярва в осъществимостта на такъв „мирен план“. Разбира се, никой в Украйна или на Запад не прие сериозно предложенията на Путин.
Германският канцлер Олаф Шолц заяви: „Това не е сериозно предложение“. В същото време той обвини Путин, че показва това, от което наистина се интересува, а именно „класическото империалистическо завземане на територии“. Италианският премиер Джорджа Мелони нарече предложенията на Путин „пропаганда“. „Това е агресия срещу държавата, а мирът в Украйна не означава, че Украйна трябва да се предаде, както смята Путин. Много е погрешно да се поставят такива условия“, каза г-жа Мелони. Тя заплаши Русия, че напротив, целият цивилизован свят ще я принуди да се предаде. Британският премиер Риши Сунак обвини Путин, че „разпространява фалшиви разкази за готовността си за преговори“. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза, че предложенията на Кремъл „нямат нищо общо с мирните намерения, те са само начин да се продължи агресивната война на Русия“. „Не е работа в Украйна да изтегля силите си от украинска територия. Работа на Русия е да изтегли войските си от окупираните украински земи“, подчерта шефът на НАТО. „Путин незаконно окупира суверенна украинска територия. Той няма право да диктува в Украйна какво трябва да направи, за да постигне мир“, заяви министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин.
В резултат на това Украйна и нейните партньори веднага отхвърлиха предложенията на Путин като безполезни. В крайна сметка самият шеф на Кремъл всъщност не се надяваше на някакъв ефективен ефект от ултиматума си. Това ясно се вижда във видеото, където той обявява своята „мироопазваща стръв“. Руският лидер поглежда встрани несигурен, постоянно гледащ лист хартия, заекващ, повтарящ се.
Но дали това наистина е ултиматум? Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-късно увери на брифинг, че това „не е ултиматум, а мирна инициатива“. И дори частично можем да се съгласим с него. Разбира се, втората част от тезата на Песков е очевидна лъжа, защото предявяването на незаконни териториални претенции не се счита за „мирна инициатива“ във всяка практика на международните отношения. Наистина, под формата на предложението на Путин, това е класически ултиматум, който описва искането и заплахата от неизпълнение. Но каква е тази заплаха? На първо място, няма да има повече такива „добри“ оферти. Сериозно? Това добро предложение ли е? Прекръсти се. Втората заплаха е, че „реалностите на място, на линията на съприкосновение, ще продължат да се променят не в полза на киевския режим“. Наистина? Е, опитайте промяна. Наблюдаваме тези опити повече от две години.
Да, предложенията на Путин са безсмислени и нито Украйна, нито Западът някога ще ги приемат. Но си струва да се отбележи, че те вече нямат претенции към целия така наречен „Новорусия“, „руски град Одеса“, „руски град Харков“. Както интернет троловете риторично питат в такива случаи: „О, какво се случи?“ И това, което се случи, беше, че руското ръководство, водено от Путин, започна постепенно да осъзнава колко провален и безсмислен е планът за пълномащабна инвазия в Украйна и какви последици в крайна сметка ще се окаже за Русия.
Така Кремъл отново реши да блъфира. За целта той дори хвърли в американската преса проект за мирен договор, който беше изработен в Истанбул още през март 2022 година. Например, вижте, ако тогава се бяха съгласили на украинците, условията щяха да са много по-добри за тях, отколкото са сега. И тогава няма да бъде. Въпреки че дори човек с не най-доброто аналитично мислене ще може ясно да види, че истанбулският документ все още далеч не е бил договорен. А предложенията на руската страна, ако Украйна ги беше приела тогава, всъщност щяха да сложат край на суверенитета. Ще припомним също, че преговорите в Истанбул се проведоха в условия, когато окупационните сили бяха близо до Киев, Харков, Суми и Чернигов, когато руснаците притежаваха Херсон, контролираха по-голямата част от Харковска област и заплашваха защитниците на Донбас с казан. Но до края на годината Армията на отбраната успя значително да подобри позициите си, както и да получи западни оръжия, бронирани машини и боеприпаси.
Следователно можем да заявим, че предложенията на Путин не оказаха влияние (а ако го направиха, то беше изключително положително за Украйна) върху западните партньори в Украйна. Очевидно е, че тези страни, които вече са на руска страна, включително Северна Корея, Иран, Сирия и Китай, са останали със своите. Както се казва, те имат собствен интерес от руско-украинската война.
Можем да предположим, че бърборенето на Путин е предназначено за неговите „полезни“. Освен това говорим както за целите на страната, така и за политическите сили. Но и тук Путин доста погрешно изчисли. Защото изявлението му значително подобрява международната позиция в Украйна (която спазва Устава на ООН и действа изключително в нейните рамки) и съответно влошава позицията на Русия (която е заличена от тази харта). Сега всички миротворци – от южноафриканци до бразилци – могат да бъдат мушкани под носа от напълно неоправданите териториални искания на Кремъл, било то де факто или де юре. Африканските страни трябва да демонстрират неоколониализма на Путин с желанието да разширят нови територии. Дори е трудно да си представим на каква основа Пекин сега ще се опита да изгради обявения от него „алтернативен мирен план“.
