Приключи Световната мирна среща на върха в Швейцария. Можете да анализирате резултатите от него от различни ъгли. Да разглоби на атоми кой и какво от световните политици присъстват там. Но всички тези за осъждането на руската агресия и необходимостта от спазване на нормите на международното право като цяло са чути и преди, така че те не са много впечатляващи. В Швейцария обаче чухме и нещо ново. А именно за възможността за преговори с Русия и постигането на истински мир през следващите няколко месеца.
Международното събитие, което се проведе сред европейските Алпи, не се превърна в повратна точка в солидарността на целия свят около противодействието на руската агресия. Срещата на върха за мир в Швейцария, напротив, по-ясно очерта глобалното разделение на планетата на условно западния лагер и така наречения Глобален юг. Той свидетелства и за тъжната истина: Кремъл все още запазва значително влияние в света и е в състояние да манипулира политическите лидери на редица страни. Русия, не без помощта на Китай, също успя да ограничи броя на участниците в събитието. Ако погледнете географията на страните, представени в Бюргенщок, можете да видите, че много страни в Африка, Азия и в по-малка степен Латинска Америка решиха просто да игнорират това събитие.
Но дори не всички, които присъстваха на срещата на върха, подписаха окончателния текст на комюникето. Въпреки че вече беше в много балансиран тон и не съдържаше изисквания за наказанието на агресора. Общите фрази за зачитане на териториалната цялост в Украйна, Хартата на ООН, постигането на стабилен и справедлив мир и разрешаването на спорове с мирни средства направиха двусмислено впечатление. Твърди се, че комюникето се отнася до конвенционална война между две държави, в която няма ясно разделение на агресора и жертвата на агресия. И тази война най-накрая трябва да бъде спряна по някакъв начин. Исканията за прехвърляне на ЗНПП под контрола в Украйна, свободата на корабоплаването в Черно и Азовско море и освобождаването на всички военнопленници са своеобразен пояс в посока Москва. И те трябва да привлекат колкото се може повече държави с прекомерната си коректност. Дори и това обаче не се случи.
Сред тези, които не са подписали документа, са такива влиятелни регионални играчи като Саудитска Арабия, Индия, Тайланд, Индонезия, Мексико, Южна Африка, Бразилия и ОАЕ. Ирак, Руанда и Йордания впоследствие необяснимо оттеглиха подписите си върху комюникето, намалявайки общия брой на подписалите се на 77. Китай, който не участва в събитието, отказа да коментира резултатите от срещата на върха. Някои подписали страни не забравиха да добавят в коментарите си пред медиите, че би било добре, ако другата страна – Русия – присъства на срещата на върха. Че без Москва това събитие е безсмислено. По този начин, неформално изравняване на статута на агресора и неговата жертва.
Като цяло повечето експерти са съгласни, че в Бюргенщок не е имало нито изключителни дипломатически постижения, нито осезаеми провали. Не е много ясно обаче защо Украйна се опита да ускори подобно събитие. В крайна сметка срещата на върха за мир в Швейцария се подготвяше точно в момент, когато въоръжените сили в Украйна бяха принудени да се оттеглят бавно или да провеждат глуха отбрана поради забавянето на западната помощ. А Путин, напротив, започна да се чувства много по-уверен и отново фантазира за капитулацията в Украйна. Ако всичко е направено в името на числата или желанието да се спечелят повечето държави от Глобалния юг, тогава няма с какво да се хвалим.
Но най-интересни са изявленията, че в следващите няколко месеца можем да очакваме нова мирна среща на върха с участието на Русия. И че най-накрая ще запише истински мир и начало на преговори с Руската федерация.
„Идеята е следващата среща на върха да бъде краят на войната. И, разбира се, имаме нужда от другата страна на масата за преговори. Очевидно е, че и двете страни трябва да сложат край на войната, моята и нашата работа е да гарантираме, че Украйна е в най-силните позиции в този момент“, каза Дмитро Кулеба на брифинг по време на срещата на върха на 16 юни.
Министърът добави, че в бъдеще прекият диалог с Русия не може да бъде избегнат: „Отлично разбираме, че ще дойде моментът, в който ще трябва да разговаряме с Русия. Но нашата позиция е много ясна: няма да позволим на Русия да говори на езика на ултиматумите“.
Президентът Володимир Зеленски говори в подобен дух. „Намираме се в състояние на война. Нямаме време за дългосрочна работа. Да вървиш към мира означава да действаш бързо. Подготовката за този ден ще отнеме месеци, а не години. И когато планът е готов и всяка стъпка е изработена, тогава ще се отвори пътят за втората среща на върха за мир и следователно за края на войната, както и за справедлив и траен мир“, каза Володимир Зеленски на заключителната пресконференция.
В тези изявления на министъра и президента няма нужда конкретно да се търси какъвто и да е вид предателство. Или се навийте предварително с различни лоши сценарии. Кулеба и Зеленски официално отхвърлиха езика на ултиматумите на Кремъл и предаването на украинските територии. Президентът добави, че Кремъл може да започне преговори дори утре, ако Русия изтегли войските си. Осноа) До степента, позволена от разпоредбите на тази конвенция, Генералният секретар гарантира, че Не е ли нашето правителство твърде оптимистично настроено за бъдещето и колко реалистично оценява готовността на Путин да сложи край на войната до края на годината? И рационално ли е при сегашните условия да се форсира провеждането на втората Среща на върха за мир с участието на Русия?
Разбира се, всеки би искал войната да свърши. Но оттук започват трудните въпроси без отговор. Наистина ли Русия иска справедлив мир сега? Отговорът е недвусмислено не. Путин вече изрази исканията си за така наречения мир в Украйна, които изглеждат като фактическа капитулация. Тогава как да съчетаем различните разбирания за мир между агресора и жертвата на агресията? Няма отговор на този въпрос.
Ако определението за „край на войната“ означава прекратяване на огъня на сегашната фронтова линия и започване на преговори, тогава този вариант може да се осъществи. Но е невъзможно да го наречем път към устойчив мир. Това повече ще напомня на опит за замразяване на конфликта, когато всички окупирани територии остават под руска окупация за неопределено време.
Трудно е да си представим какво може да се случи през следващите няколко месеца, за да се сложи край на войната в Украйна преди изборите в САЩ. Тя беше завършена, а не замразена или взета на кратка пауза. Изтеглянето на руските войски поне до линията от 23 февруари 2022 г. изглежда фантастично сега. Но може би не знаем нещо и сме твърде скептични? Може би светът има таен план да принуди Русия да се оттегли поне от част от украинската територия? И ние не знаем нищо за него. Или може би е малко по-различно. А властите, усещайки обществените настроения, значително засилват пътя на мира, тъй като веднъж много активно обявиха контраофанзива.
Да си спомним зимата на 2022/23. Пролетта все още беше далеч и Украйна започна активно да говори за предстоящата контраофанзива, която ще доведе до поражение на руските войски. Темата за контраофанзивата беше толкова раздута, че дори Генералният щаб категорично да откаже да я извърши, едва ли процесът щеше да бъде спрян. Обществото буквално живееше в очакване на военно чудо. Контраофанзивата през 2023 г. беше неуспешна. И това трябва да научи властите да бъдат по-предпазливи в плановете и прогнозите си. Не давайте излишни обещания и не радвайте обществото с илюзии.
Когато украинските власти на срещата на върха за мир правят изключително оптимистични изявления за края на войната през следващите няколко месеца, най-важното е, че не се получава като при контраофанзивата, която беше раздута миналата година. С бърз мир и края на войната, за съжаление, може да се случи подобна история.
