В понеделник, 3 юни, 25-годишната Ирина Цибух, фелдшер от батальона „Хоспиталиери“, беше погребана на Марсово поле в Лвов. Войникът е убит на 29 май в харковско направление, а на 1 юни е щяла да навърши 26 години.
Първо, парастас и сбогуване на семейството и близките с Ирина Цибух Възникна в църквата „Свети Андрей Първозвани“, както е посочено в завещанието й. По време на сбогуването те изпяха украински песни, които Ирина обичаше. По нейно желание всички присъстващи бяха в камуфлаж или бродирани ризи. Ирина Цибух също помоли да не носи цветя на погребението си.
Според свещеника отец Андрий, Ирина Цибух е взела активно участие в живота на енорията от ранна възраст, организирала е различни събития и е играла в театралната група в църквата.
След това погребалният кортеж отиде в гарнизонната църква, където Ирина Цибух се сбогува с братята си, колегите и жителите на града. Изпълнителката на Бандура Марина Крут изпълни последната песен за момичето – „Свобода“. А на площада пред храма бяха поставени транспаранти със снимки на Ирина Цибух и с реплики от прощалното й писмо.
От гарнизонната църква погребалната церемония, съпроводена от оркестър и под звуците на украински песни, отиде на Марсово поле на гробището в Личаков, където сред героите бе погребана Ирина Цибух.
Сбогувахме се с 25-годишната фелдшерка под звуците на оркестъра и украинските песни, които тя обичаше (снимка от Мария Масюк/нас)
Стотици хора придружиха Ирина Цибух в последното й пътуване (снимка от Мария Масюк / нас)
Ирина Цибух ще почива сред героите на Марсово поле (снимка от Мария Масюк/нас)
Ирина Цибух е родена в Лвов, завършва училище No 91 и учи журналистика в Лвовския политехнически национален университет. Преди началото на пълномащабната инвазия тя работи като продуцент и мениджър на реформата „Суспилне“, както и реализира образователни проекти в отдалечени села на Донецка и Луганска област и снима документални филми.
От 2015 г. Ирина Цибух е доброволец. Тя е била обучавана в медицинското подразделение на специалните части на Белите барети, служила е няколко ротации в Донбас като военен фелдшер. По-късно тя се присъединява към батальона „Хоспиталиери“, който се занимава с медицинска евакуация на ранени военнослужещи от горещи точки на фронта.
През 2018 и 2021 г. Ирина Цибух стана победител в националния конкурс „Чест на професията“ съответно в номинациите „Най-добра журналистика в местните медии“ и „Най-добър репортаж в местните медии“.
През февруари 2022 г. тя отново се присъединява към хоспиталиерите, където по-късно ръководи 5-ти екипаж.
Ирина Цибух участва в отбраната на Киевска и Донецка области – от Вухледар до Лиман, Авдеевка, Мариинка, Бахмут и Серебрянска гора. Наскоро момичето е работило в харковското направление, където е починало на 29 май.
Ирина Цибух от Лвов е завинаги на 25
На 16 ноември 2023 г., в Деня на телевизията, радиото и съобщенията, президентът в Украйна Володимир Зеленски лично връчи на Ирина Цибух орден за заслуги III степен. През март 2024 г. тя спечели UP 100. Силата на жените“.
На 1 юни 2024 г. Ирина Цибух щеше да навърши 26 години.
