На 6 юни френският президент Еманюел Макрон направи сравнително сензационно изявление. В интервю за телевизионни канали ТФ1 и Франция 2 Той заяви, че възнамерява да предостави в Украйна определен брой модернизирани многоцелеви изтребители Мираж 2000-5. „Те ще позволят в Украйна да защити своята територия и въздушно пространство“, каза той. В същото време президентът заяви, че Франция скоро ще покани украински пилоти за обучение. Освен това в страната ще бъдат обучени 4500 украински военнослужещи. А преди това френски инструктори ще дойдат в Украйна, за да обучат хиляди украински новобранци на място.
Защо сензационализмът на тази новина е „относителен“. През последните няколко месеца светът свикна с неочакваните изявления на френския президент, започвайки с изявлението му през февруари за целесъобразността от изпращане на западни войски в Украйна. За нас тези изненади от Макрон са приятни, за руснаците – разбира се, напротив, за много западни партньори – шокиращи. Или по-скоро бяха шокиращи, но с течение на времето все повече свикват както с изявленията, така и със самата идея за необходимостта от по-широко и по-задълбочено участие в руско-украинската война.
В крайна сметка каква беше причината за всички тези изявления на Еманюел Макрон? Голяма любов към Украйна, загриженост за нейните интереси и за живота на гражданите? Едва. Желание да угоди на Володимир Зеленски в навечерието на посещението му във Франция? До известна степен, но дори не е близо до основната причина. Основен двигател беше ясното осъзнаване на френския президент, че руско-украинската война не е чужда на него, на страната му и на Европа като цяло.
Русия става все по-опасна. Тя поставя производството си на военна основа, което означава, че милитаризацията й няма да спре след година, две или пет. Досега Европа можеше да се надява на военната защита на САЩ, но никой не може да предвиди доколко тези надежди ще се оправдаят след победата на изолациониста Доналд Тръмп на изборите през ноември. Европа, от друга страна, все още е бавна и инерциална, когато става въпрос за глобална сигурност. Правят се определени опити по някакъв начин да се излезе от ситуацията на тотален пацифизъм, но те очевидно са недостатъчни.
Това е суровата реалност в началото на третата година от пълномащабното нахлуване на Владимир Путин в Украйна. Нещо повече, господарят на Кремъл и неговите приближени от самото начало обявиха, че са във война с „колективния Запад“. Този „колективен Запад“ обаче отдавна третира подобни изказвания като глупави шеги. И точно сега започна да разбира, че тук няма миризма на шеги.
Преди няколко дни, по време на среща с редакторите на западните информационни агенции, Путин се разпени от устата, за да твърди, че Русия никога няма да започне война срещу Запада. „Те си измислиха, че Русия иска да атакува НАТО. Напълно ли си луд или какво? Тъпа като тази маса? Кой го е измислил? Това са глупости, глупости“, емоционално увери Запада в изключително мирните си намерения.
Но вместо да го успокои, той само ме направи още по-напрегната. Защото защо кипва толкова много, ако съвестта е чиста. Е, колко „чисто“, откъде Путин получава чиста съвест? Но във всеки случай уверенията на Путин традиционно показват, че всичко ще бъде точно обратното. Нека си спомним колко страстно той някога уверяваше, че Крим е украински и Русия никога няма да посегне на него. И тогава, че „малките зелени човечета“ не са руските военни. Или че в Донбас – „тях ги няма“. И колко упорито Путин убеждаваше Запада, че няма да има пълномащабна инвазия в Украйна – до края на февруари той увери, че няма ни най-малка причина за безпокойство.
И сега има уверения, че Русия няма да атакува „колективния Запад“. Но преди всичко трябва да признаем, че Русия вече го нападна. Тя атакува Украйна, която беше в процес на интензивна интеграция със Запада. И всички разбират, че това не е просто „специална военна операция“ с предполагаемата цел да се гарантира сигурността на Русия. Всъщност Путин се опитва да унищожи съвременната проевропейска украинска нация, нейната държава, която, макар и не твърде тромаво, все още се движи по пътя на европейската и евроатлантическата интеграция. Затова Кремъл вече започна да руши геополитическите основи на Стария континент. Мащабът и последиците от този геостратегически разрив все още са трудни за разбиране.
Ясно е обаче, че се случва нещо изключително опасно, което застрашава мира и просперитета на континента, продължили от края на Втората световна война. Затова Европа ще трябва бързо и радикално да преоцени европейската концепция за „мека сила“ и да я допълни с много по-твърди компоненти. Защото без това вече няма да е възможно да се избегне още по-голяма война. Планът на Европейския съюз е да разшири максимално търговските отношения и икономическото сътрудничество с Русия, за да я привлече в европейското правно поле, а там и в полето на западното право.Например, в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и Съединените американски щати, Съединените американски щати,
Бруталната война в Украйна и все по-агресивното поведение на Москва вече променят отношението към концепцията за отбрана и сигурност на Стария континент. Водещи европейски политици спешно започват да променят приоритетите. Сега основното е военната подкрепа за Украйна, която е авангарден борец срещу разрушителното влияние на Кремъл. В същото време Европа трябва да модернизира собствените си армии и служби за сигурност с ускорени темпове. Това естествено ще доведе до трансформация на европейските икономики и бум в отбранителната индустрия.
В същото време европейските лидери трябва да се откажат веднъж завинаги от идеята, че времето преди руската инвазия в Украйна може да се върне. Това е, забравете, няма да има повече бизнес както обикновено с Русия, поне до смъртта на Путин и пълната трансформация на цялата система на власт в Кремъл. Затова европейските страни ще трябва да преминат към бързи разходи за отбрана. Увеличаването им до ниво, невиждано от десетилетия след падането на Берлинската стена. Забравените и занемарени военни традиции ще трябва да бъдат възстановени. Очевидно ще бъде необходимо да се върне военната повинност. Съответните мерки вече се подготвят поне в Германия, Франция и Обединеното кралство.
Sivis pacem, para bellum – ако искате мир, подгответе се за война – този древен лозунг на Римската империя става все по-актуален от всякога за съвременна Европа.
