Извънредно събитие се случи в ивицата Газа. Израелските специални части извършиха операция в град Нусейрат и освободиха четирима заложници, които бяха държани в плен от Хамас (и хора, свързани с тях, и тези хора се оказаха не някакви маргинали, а, да речем, лекар и журналист на канала „Ал Джазира“).
Тази тема, разбира се, предизвика отзвук от медийния свят – страхотна новина, топ темата на деня, медийните работници разбират какво имам предвид. Задавайки му въпрос, който, от една страна, може да се разглежда само като показател за нивото на развитие и адекватна оценка на реалността от страна на този журналист. От друга страна, думите й са маркер за много по-дълбоки процеси.
Въпросът беше прост: защо израелската армия, когато планираше операцията си в Нусейрат, не информира цивилното население на Ивицата Газа за това, за да се опита да намали броя на хипотетичните жертви сред това население. Израелският войник, разбира се, остана в границите на ефирното благоприличие и обясни възможно най-дискретно, че подобна стъпка просто ще унищожи всички планове и заложниците ще бъдат незабавно унищожени. И това би бил краят на историята с представителя на Би Би Си, преминавайки в ироничен и саркастичен формат на обсъждане на „стандартите на BBC“. Но всъщност ситуацията, както вече споменахме, е много по-дълбока.
Защото Израел, след като оцеля след ужасната атака на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. (когато бяха убити около 1200 души, над 250 души станаха затворници-заложници) и предприе ответна атака, получи много сериозна реакция в някои части на западния свят. До открито антисемитски изявления на ниво ръководители на американски университети и намеци от президентската администрация на САЩ, че Израел може да остане без помощ, ако продължи операцията си в Ивицата Газа.
И тук възниква въпросът – защо в почти идентични ситуации (напълно немотивирано нападение на варвари с масови кланета и нечовешки престъпления) Украйна получава много по-малко от западния свят от Израел? Разбира се, тук, както винаги в такива трудни ситуации, има цяла гама от причини. По-специално, в Русия се появи банален антисемитизъм, който оживя по същата причина, поради която лозунгът „Можем да го направим отново“ – поколенията, преживели онези ужасни събития, за които Холокостът, Гладоморът и световната война бяха реалността на техния живот, отминаха, а за сегашните това са само страници от учебниците по история. Арабското лоби също играе роля в това, включително петролното лоби и извън него. Но има и причина, която е пряко свързана с настоящата ни история.
Факт е, че Израел е силен. Израел е по-силен от Хамас. Да, разбира се, израелските сили за отбрана пропуснаха момента на подготовка и атака, това е факт, само отявлени поддръжници на премиера Бенямин Нетаняху могат да спорят с това – за всички останали е ясно, че израелското разузнаване се е провалило катастрофално в този момент. Но ако вземем ситуацията като цяло, тогава, разбира се, израелската армия е по-силна, по-мощна, по-модерна от Хамас.
И затова сега води войната си на територията на ивицата Газа – в района на град Рафах, коридора Филаделфия (и това вече е на границата на Ивицата с Египет). А Украйна не води военни действия на територията на Русия – има само атаки с дронове, а през последните седмици, след разрешение на западните страни, ракетни атаки по граничните райони. Ето защо Израел, в очите на голяма част от западния свят, част, погълната от леви идеи (където палестинските терористи са борци за независимост), е страна агресор. И не страна, която се е борила през цялата си съвременна история дори не за независимост, а просто за оцеляване. Оцеляването както на страната, така и на хората, които живеят в нея.
Ето защо има всички тези студентски протести (тези хора, които никога не са били в Ивицата Газа през живота си и никога няма да бъдат там, защото не са, за да разменят удобния си американски свят за страна от третия или осемнадесетия свят), всички тези санкции или опити за санкции, до опит да се постави израелското ръководство в международния списък за издирване.
Украйна не е застрашена (все още) от това по една проста причина. Ние сме по-слаби от Русия. Ние отвръщаме на удара – или най-много освобождаваме собствената си територия. Но ако имахме достатъчно сили, за да влезем на територията на Русия и да извършим размах на всички тези крепости, бази и други обекти на окупационната армия в близост до Белгород, Курск, Ростов или дори във Волгоградска област (където на летището в Ахтубинск украинските дронове успешно атакуваха най-съвременния самолет Су-57, който изглежда е летял до украинската граница само няколко пъти и е нанасял ракетни удари), „Тогава щяхме да видим съвсем различно отношение към себе си, към нашата армия.
Всъщност, защо „тогава“? Чухме призиви за че „мирните руски граждани не трябва да страдат“ – когато тъкмо се говореше за западни оръжия с достатъчна мощ за въоръжените сили в Украйна. В същото време мирните граждани в Украйна – те не просто страдаха. Те бяха убити на глутници. Като израелци на 7 октомври 2023г. И Западът знае това, само сляпо-глух привърженик на приятелството с Русия не е чувал или виждал името „Буча“.
Но въпреки Буча, Ирпин, Изюм, Херсон, Мариупол и други градове, със сигурност ще чуем това, което чува Израел. И това е нещо добро. Браво на Израел. Защото това означава, че е силен. Той е достатъчно силен, за да се справи с враговете си – въпреки опитите да бъде спрян от предполагаемите му партньори в западния, демократичен, цивилизован свят. В това трябва да се превърне Украйна. Силен, което може да не отчита факта, че някой на Запад е толкова притеснен за цивилното население на Белгородска област, че е готов да ни нарече „агресор“.
Както показва примерът на Израел, който е бил заобиколен от тези варвари през всичките години на своето съществуване, само такава собствена позиция ще му позволи да оцелее. И не само да оцеляват, но и да се развиват добре между войните. Да се развият по такъв начин, че Германия и Финландия, при всичките си показни опасения за цивилното население на Ивицата Газа, да пренебрегнат санкциите срещу Израел, защото си сътрудничат с Ерусалим в области, в които просто няма алтернатива на това сътрудничество. И когато икономиката е замесена, всички тези огнени лозунги са рязко съкратени и скрити в ъгъла. И в такава ситуация това е само в полза на целия демократичен свят. Както и победата (преди всичко под формата на оцеляване като такава) в Украйна.
