Преди две години светът вярваше в победата на украинците над „втората армия на света“ на бойното поле. Въоръжените сили в Украйна успяха да спрат мощното настъпление на агресора, да унищожат елитните му части, да превърнат най-новата руска военна техника в скрап и да започнат да си връщат загубените територии. Това убеждение принуди западните страни бързо да увеличат военната помощ за Украйна. И доста бързо, за да заменим старата съветска техника, имахме 777 оръдия, Panzerhaubitze 2000, самоходни зенитни оръдия Gepard, легендарните множество ракетни установки HIMARS, самото споменаване на които хвърли окупаторите в студена пот…
Но вярата е доста ефимерно нещо. Нашите победи естествено допринесоха за нарастването на вярата в нас на Запад. Това е особено забележимо след блестящата харковска офанзива и почти безкръвното освобождение на Херсон, което вече е предсказано да бъде съдбата на новия Сталинград.
По същия начин, липсата на успех доведе до спад във вярата. В края на миналата година, когато стана очевидно, че украинската офанзива е затънала, западните аналитични платформи, политически форуми и авторитетни издания все повече започнаха да обявяват тезата: Украйна е изчерпала атакуващия си потенциал, така че е време да се върнем към преговорите. И вече не е нужно да давате оръжие на украинците. В краен случай тя трябва да бъде дадена само за защита на териториите, които все още не са окупирани.
Имаше, разбира се, държави-членки на НАТО, които не споделяха капитулаторното мнение, че уж трябва да се сложи край на военните перспективи в Украйна. Най-големите противници на тази теза бяха, разбира се, балтийските държави – Литва, Латвия и Естония, за които военните успехи в Украйна не са просто радост за фен, а просто победа за демокрацията, а всъщност фактор за оцеляване.
Латвийците, литовците и естонците са напълно наясно, че могат да станат следващите жертви на руската агресия. Затова те активно укрепваха границите с Русия, изграждайки там пълноценни отбранителни линии (което не искаха да правят украинците пред лицето на непосредствена заплаха). Сигурността на тези страни обаче зависи най-пряко от изхода на войната в Украйна. Те се опитаха да дадат на украинците колкото се може повече от собствените си оръжия, осъзнавайки, че поражението на Русия в Украйна е най-добрата гаранция за тяхната сигурност. Когато руските войски осуетиха контраофанзивата на Киев миналата есен и си върнаха инициативата на бойното поле, страховете им за собствената им безопасност скочиха до небето.
Забавянето на военната помощ, първо от Европейския съюз, после от САЩ, на фона на активното говорене на Запад, че Москва може да спечели конфликта, не добави оптимизъм. Разбира се, че може, ако политическите игри причинят такива фатални прекъсвания в доставките на оръжия и боеприпаси.
„Сега Украйна се превърна в екзистенциален фактор за нас“, откровено призна той в коментар за британски вестник Файненшъл таймс Председателят на Комисията по външни работи на парламента на Литва Жигимантас Павилионис. Сънародниците му изобщо не са обезпокоени от евентуална руска атака. Експертите виждат трите балтийски държави като регион, в който Владимир Путин може да се опита да тества единството на Северноатлантическия алианс чрез дестабилизиращи провокации или дори пряка военна атака. Тези страхове се изострят от перспективата Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом след президентските избори този ноември. Бившият президент на САЩ от години публично критикува НАТО, а през февруари дори заяви, че няма да защитава страни, които не дават достатъчно пари за отбрана, и дори „насърчава Русия да прави каквото си иска“.
Литва се опасява, че руските войски ще се опитат да завземат коридора Сувалки, който води до ексклава Калининград. За да направи това, Русия трябва да използва територията на Беларус като предмостие. В края на краищата тя вече го беше направила, когато атакуваше Украйна от север. А пробивът на сухопътния коридор към Калининград има и украинска аналогия – сухопътен коридор към Крим.
Още по-застрашени са териториите на Естония и Латвия, които имат пряка граница с „велика“ Русия (Литва граничи само с руския ексклав Калининград). „Ужасяващият сценарий би бил, ако Русия постигне военни успехи в Украйна в бъдеще и използва президентството на Тръмп, за да покаже, че НАТО е напълно разделена. Идеалното място за това са балтийските държави“, коментира Файненшъл таймс Янис Кажочиниш, бивш съветник по националната сигурност на Латвия и бивш ръководител на Службата за външно разузнаване.
Затова балтийските държави интензивно изграждат своя отбранителен потенциал. В края на краищата те са страни от НАТО, така че, въпреки изявленията на Тръмп, те могат да се надяват на подкрепата на съюзниците. „Наред с нарастващото безпокойство има усещане, че балтийските държави са по-сигурни от всякога заради членството си в НАТО. Това е парадокс“, признава литовската премиерка Ингрида Шимоните. УсещанеСигурността скочи рязко след присъединяването миналата година към Алианса на съседните държави – Финландия и Швеция. Така Балтийско море се превърна във „вътрешно езеро на НАТО“. И Русия беше притисната там от всички страни.
През последните месеци руският диктатор Путин многократно заявява, че няма намерение да атакува страни от НАТО (въпреки че веднъж даде такива уверения за Украйна). А във встъпителната си реч на 7 май дори призова Запада да бъдат приятели, забравяйки старите недоволства. Но подобни изявления не обезкуражават бдителността на граничещите страни от Алианса.
Служителите по сигурността на балтийските държави следят отблизо всички руски движения. Те използват стандартен модел за оценка на руската заплаха – дали тя има намерение, военни способности и способности. Балтийските държави знаят, че желанието за нападение и „възвръщане на контрола над историческите територии“ винаги е било тачено от Москва след разпадането на СССР. Разбира се, поради концентрацията на всички военни ресурси в Украйна, Русия няма да има военния капацитет да атакува НАТО в близко бъдеще. Но Кремъл определено чака подходящия момент.
Плановете на Русия за военна реформа, представени миналата година, призовават за удвояване на броя на войските, създаване на Ленинградски военен окръг, разположен близо до Балтийския регион, близо 40 000 войници до 2026 г., със значително увеличение на танковете и бронираните машини.
С разходи за отбрана около 6-7% от БВП, руската отбранителна промишленост се ускорява, като вече е в състояние да произвежда до четири милиона артилерийски снаряда годишно, както и стотици танкове и бронирани машини. Да, това е предимно нискотехнологично оборудване за нискотехнологична война и въпреки това сега руските заводи са значително по-напред от западните по обеми. И преминавайки към военна икономика, за Кремъл ще бъде доста трудно да се върне назад.
Затова през последните месеци аларми за възможна руска атака през следващото десетилетие дойдоха не само от балтийските, но и от западноевропейските столици – от Берлин, Париж, Лондон. Ето защо страните от НАТО, както поиска Тръмп (но не толкова заради него, а заради руската агресивност), възнамеряват значително да увеличат разходите за отбрана, до поне 3% от БВП през следващите няколко години, което е значително по-високо от изискването на Алианса за два процента.
В крайна сметка Русия, въпреки някои успехи на фронта тази година, е дълбоко затънала в Украйна. Въоръжените сили в Украйна най-накрая получиха мощна помощ с оръжие и боеприпаси от САЩ, което ще даде възможност за изравняване на военния баланс. И с пристигането на многоцелеви изтребители F-16 в Украйна дори ще има възможност да се получи въздушно превъзходство и следователно контраатака.
Въпреки това, дори ако Украйна, с по-силната подкрепа на западните съюзници, успее да възпре руската агресия и дори контраатака, балтийските държави не трябва да се отпускат. Вече стана ясно на всички за способността на Москва да води хибридни войни, тя може да използва различни дестабилизиращи атаки, от кибератаки до агитация на местните рускоезични общности. Тези малцинства съставляват една четвърт от населението на Естония и Латвия. И най-важното е, че те са много податливи на пропагандата на Кремъл. Човек трябва само да посети форумите на рускоезичните жители на Естония и Латвия, за да разбере желанието им за руски реванш.
А Путин, въпреки че в момента не е в състояние да се справи с Украйна, вече таи в главата си мечти да стане руски лидер, който може да предизвика Северноатлантическия алианс, да го разруши и да завладее Запада.
