В тоталитарна Русия политическият живот не би съществувал без Карта сайта и руска услуга за незабавни съобщения Телеграма. Опозицията срещу Путин, още преди да бъде окончателно изгонена от страната, на практика нямаше достъп до традиционните медии, с изключение може би на лицензираното квазилиберално радио „Ехото на Москва“. На фона на все по-честите разговори за това, че Телеграма контролирани от службите на Кремъл, Карта сайта остава почти единствената платформа за ефективна комуникация с гражданите. На практика това принуждава членовете на руската опозиция да трансформират своите организации във фирми, специализирани в медийното и филмовото производство.
Лидер в тази област от много години е Фондацията за борба с корупцията (ФБК) на Алексей Навални, която оформя политиката около разследващи документални филми като „Той не е Даймън за теб“ за корупцията на бившия президент Дмитрий Медведев или известния „Дворец на Путин“, който се излъчи след задържането на Навални и който, считано от днес, е гледан на Карта сайта 132 милиона потребители.
Последният им хит на Карта сайта „Това вече дори не е поток или филм. Този път става дума за сериал от три епизода „Предатели“ („Предатели“). Мария Певчих, началник на отдел „Разследвания“ на ФБК и канала Карта сайта „Популярната политика“, която притежават, е сценарист и модератор на поредицата. Тя скромно го описва като нов жанр без име. Според нея това е кръстоска между журналистическо разследване, документален филм, и истинско престъпление. Това е жанрово откровение, публикувано на Карта сайта в епизодите от 16 април до 1 май 2024 г., чийто общ брой гледания наближава 20 милиона, шокира руснаците повече от събитията на фронта или оставката на Сергей Шойгу.
Сериалът „Предатели“ разказва историята на 90-те години в Русия и, показвайки еволюцията на политическата система, реконструира пътя на Путин към върха на властта. Филмът за събитията отпреди повече от две десетилетия предизвика мощна вълна от възмущение и коментари в Русия и сред руснаците извън страната, която сега е в състояние на война и нарастваща икономическа и социална криза. Нещо в този документален кадър и добре познатите факти от 90-те години, разказани от самотна жена в тъмна стая, се оказаха толкова навременни, че само мързелив руски публицист не сметна за необходимо да коментира поредицата филми. Въпросът е, какво е това?
Волята на Навални
От самото начало сериалът се промотира като изпълнение на политическата воля на Алексей Навални. В поредица от интервюта Певчих говори за това колко време тя и Алексей са прекарали заедно, обсъждайки значението на 90-те години за съвременна Русия и путинизма. Според Навални въпросът за възмездието с най-новата история е бил централен за политическата програма, която антуражът му изграждаше за „Красивата Русия на бъдещето“, която трябваше да дойде след падането на Путин. Това беше идеята зад публикуването на известния текст на Навални, озаглавен „Моят страх и“ миналия август. Навални го е написал от затвора, по време на безкрайни системни изтезания от страна на администрацията на колонията. Той признава, че омразата е неразделна част от живота му в затвора, но тя не е към надзиратели, съдии, агенти на ФСБ или дори Путин. По това време омразата на Навални, която той призна публично, приличаше на омразата на дете, което в пристъп на гняв казва на майка си, че я мрази. Защото Навални в затвора мрази онези, които някога е обичал, за които е стоял и се е борил. Той също така мрази себе си за това, че веднъж е обичал всички тези хора.
Да, Навални мрази онези, които продадоха или пропиляха шанса на 90-те години: Елцин и семейството му и Анатолий Чубайс, отговорните за появата на Путин, авторите на Конституцията и тези, които не успяха да реформират съдебната система. Той мрази „свободните медии“ и „демократичното общество“, които откраднаха изборите през 1996 г., и олигарсите, водени от Владимир Гусински. Навални заключава: „Това, което съм писал за деветдесетте години, не са исторически упражнения, не са размисъл и не са безсмислено хленчене. Това е най-важният и неотложен въпрос от политическата стратегия на всички привърженици на европейския път и демократичното развитие“. Тази омразна литания от руските 90-те години е почти готов сценарий за поредицата, която Мария Певчих написа след смъртта му.
Атака срещу Елцин, откраднати избори и Путин от коноп
Политическото разследване на сериала започва в началото на 90-те години, когато Борис Елцин, шофирайки в правителствена лимузина, забелязва празна сграда на улица „Есен“ и нарежда тя да бъде възстановена. Зрителят научава, че освен собственото семейство на Елцин, хората от най-близкото му семейство се нанасят в сградата един по един.Сред тях е и неизвестният журналист Валентин Юмашев. Тази привидно невинна последователност от поредицата отваря разсъждения, съсредоточени върху ранните източници на корупция на новото правителство, капсулирани в неясни връзки, транзакции, медийни манипулации и други сенчести практики. Тези нишки са неизбежни без фигури като Борис Березовски, Михаил Ходорковски, Роман Абрамович или Петър Авен. Благодарение на тях си спомняме за задкулисната приватизация, която беше гигантска измама от близки до Елцин хора. Виждаме също, че Березовски, чрез тайно споразумение с Кремъл, изгражда медийна империя около канала ОРТ, а след това помага на Абрамович да поеме контрола над Сибнефт, за да рекапитализира канала. Всичко това се случва под надзора на Елцин и е мотивирано от подготовката на почвата за изборите през 1996 година.
Тези избори бележат повратна точка в руската история. Елцин вече е имал редица гафове, като например, когато е дирижирал военна група в Берлин, докато е бил пиян. Той е болен и на практика не може да бъде избран. Чеченската война продължава, а икономиката е в криза. На този фон Генадий Зюганов и неговата Комунистическа партия на Руската федерация, наследник на Комунистическата партия на Съветския съюз, набират сила. По това време се ражда друга конспирация на олигарси, водена от Березовски, но този път с цел да изтласка Елцин на изборите и да приватизира бижутата в короната на западащата постсъветска икономика. Появи се идеята за схема „заеми в замяна на акции“ (търг за обезпечение), която беше инициирана от Чубайс. Така през 1995 г. мощни предприятия, включително „Лукойл“, „Юкос“, „Норилск никел“, „Сургутнефтегаз“ и др., бяха продадени за почти нищо.
В контекста на „Юкос“ един от основните опозиционери в Кремъл днес се явява като крадец: Михаил Ходорковски. Той купи акциите на компанията на нагласен търг, който впрочем беше организиран от банка, собственост на него. С други думи, според сюжета на телевизионния сериал „Предатели“, Ходорковски е купил държавния петролен гигант от себе си за почти нищо.
Страхувайки се от връщане на власт на комунистите, Березовски, Ходорковски и Гусински се обединяват, за да изберат Елцин за президент на всяка цена и в свой интерес. Те имат пари на разположение и двата най-големи телевизионни канала ORT и NTV. Започва брутална предизборна кампания. Елцин е показан навсякъде, подкрепян е от купени поп звезди начело с Алла Пугачова, а Зюганов е атакуван с масивен черен пиар. Елцин печели втория рунд, получава сърдечен удар и може да говори само 45 секунди. Според Певчих изборите през 1996 г. са фалшифицирани и „откраднати“, което по-късно ще се превърне в норма. Олигарсите печелят, а „Фамилията“ – семейството и обкръжението на Елцин – неофициално идва на власт.
Междувременно в Санкт Петербург Анатолий Собчак губи изборите, а неговото протеже, някой си Путин, е без работа. Благодарение на познати той получава работа в Москва, където се издига през редиците на президентската администрация, докато най-накрая е назначен за ръководител на ФСБ. Годината е 1998, а кризата продължава. Путин се показва като добър мениджър и защитава близки до „Семейството“ хора от дейността на разследващия апарат. Това вероятно е определило факта, че през 1999 г. Елцин обяви, че ще продължи работата си и назначи Путин за премиер. Предизборната кампания всъщност започва с поредица от терористични атаки, на фона на които категоричните фрази на премиера за безпощадната борба с враговете няма как да не се харесат на уплашените хора. Путин е подкрепян и от Березовски. В последните мигове на 1999 г. болният Елцин подаде оставка и оттогава руснаците имат само Путин, от когото да избират.
Какво има предвид авторът
Едва ли може да се твърди, че Певчих обърна знанията от 90-те години в Русия с главата надолу. Корупцията на Елцин и неговото обкръжение, крадливата приватизация, влиянието на олигархията върху правителството и медиите – всичко това е добре известна история, никакви нови факти не се разкриват или представят на широката общественост в „Предатели“. Ето защо поставянето на акценти и оценката на автора, подтекстът, даден на разказа от разказвача, седнал в рамката, може да породи противоречия.
Критиката пада върху автора на поредицата от всички страни. Евгения Албатс, емблематична опозиционна журналистка, която в момента е в изгнание в САЩ, започва с професионални недостатъци. Според нея на „Предателите“ липсват експертни гласове (може би самата Албатс?), които да обяснят как наистина се е случило всичко. Освен това ръбът на критиката е насочен преди всичко към начина, по който е представена ролята на Елцин, което уж създава впечатлението, че ФБК симпатизира на Зюганов и комунистите. Много коментатори обясняват, че манипулирането на изборите е имало за цел именно да предотврати завръщането в СССР и може би затова те трябва да се считат за оправдани в този контекст.
В подобен дух, но отивайки по-далеч, коментаторите обвиняват хората на Навални, че използват реториката на Путин, за да критикуват рока от 90-те годинии Елцин. И тук спорът касае определящите детайли. Може ли да се каже, че Елцин е корумпиран, ако само е дал на себе си и на приятелите си парче земя? Какво означава това на фона на двореца, който Путин е построил за себе си? Ако Елцин е допускал корупцията, то е било в името на справедлива кауза – борбата срещу завръщането на комунистическото зло. Певчих смело се защитава по време на безброй интервюта и го аргументира по свой начин: аз съм обективен, защото не бях там, а вие, уж експерти, бяхте част от тази корупционна сделка. Какво означава, че Елцин не е бил корумпиран? Защо да измисля нови думи, ако действията му са изчерпателно описани с думата корупция? Дебатът около поредицата често се разпада на незначителни подробности, както твърдят страните, като например дали фразата, използвана от разказвача, е цитат или просто интерпретация на него.
Гласът на обидените в процеса на сериала
Разкриващият тон на „Предатели“ предизвика реакция от живите герои на филма, които представляват лагера на антагонистите на истинска демокрация, която не се състоя. Тук основният аргумент е времето, или по-скоро ненавременността. В специална видео полемика Ходорковски казва в прав текст: защо да се говори за корупцията отпреди 25 години, когато има война извън прозореца? Ако хвърлим цялата вина за злото върху Елцин и неговите олигарси, тогава няма да има за какво да обвиняваме екипа на Путин. Той призовава да не се размива отговорността и настоящите цели, т.е. да се сложи край на войната. В този момент кадри от бомбардировките над украински градове се появяват във видеото на Ходорковски. Но тогава Ходорковски се оставя да бъде въвлечен в полемика около събитията, изобразени в поредицата. Той размишлява дали обвинението, че Елцин е присвоил къщата, е вярно и обяснява някои от подробностите за действията на Березовски в ОРТ. Всичко това може да изглежда като нелепи дреболии, но Ходорковски не завършва речта си с усмивка, внушавайки, че дискурсивната битка за „Предателите“ не е само за установяване на историческата истина. Ходорковски споменава приватизацията на „Сибнефт“ (не „Юкос“) и обвинява, че Певчих симпатизира на Абрамович в този контекст, че тя го замазва. В този момент самият той прави атака срещу ФБК. Защото, ако Навални симпатизира на олигарси като Абрамович, това означава, че скандалът с писмото в подкрепа на Михаил Фридман не ги е научил на нищо и те все още разчитат на разцепление вътре в елитите.
Ходорковски има предвид скандала, чийто герой беше колегата на Певчих Леонид Волков. В края на краищата, през пролетта на 2023 г. се оказа, че Волков призова за санкции срещу поддръжниците на Путин с една ръка и подписа писма до органите на Европейския съюз в защита на санкционираните руски олигарси с другата. Ходорковски не допуска самата авторка, когато казва: какво направихте в борбата срещу Путин? Под куршуми ли минахте или влязохте в затвора? Не, ти живееше тихо на грантове и парите на татко. В крайна сметка не е тайна, че самият баща на Мария Певчих смътно приватизира няколко пансиона в Кубан, което позволява на Мария да учи в престижното Лондонско училище по икономика. Затова Ходорковски прибягва до атакуване не на самия разказ за „предателите“, а на достоверността на авторите на филма.
Напрежението, предизвикано от поредицата „Антикорупционна фондация“, е добре илюстрирано от сравнението, използвано от Ходорковски. Бившият олигарх смята, че документалната поредица, в която той, като пряк участник в събитията, не е получил право да говори, напомня на процеса, в който режимът на Путин го осъди на 10 години затвор. Ходорковски завършва коментара си за „предателите“ с политическа заплаха от висок калибър, заявявайки, че ще направи всичко, за да гарантира, че тези, които съдят, без да слушат другата страна, никога няма да имат възможност да съдят в реални процеси.
Серия за бъдещето
Паникьосаната реакция на Ходорковски към сериала, заснет от обкръжението на Навални, доказва, че изобщо не става дума за пренаписване на историята, а за писане на политическото бъдеще на Русия. Евгений Чичваркин, известен руски бизнесмен, който избяга в Лондон и сега събира пари за украинската армия оттам, смята, че „Предатели“ е филм, с който авторите са искали да привлекат подкрепата на бедните хора, които имат право да се чувстват измамени от това, което са преживели в преходната епоха на 90-те години. Определението на Чичваркин, че това е политически филм, е правилно, но той греши за друго.
Певчих и ФБК не разчитат на измамените и обидените, а на всички, които ще избират в бъдеще. Става дума за формата на цялото бъдещо политическо поле на постпутинска Русия. Певчих изобщо не се крие от това. Когато говори за Чубайс, който тихомълком напуска Русия след началото на пълномащабна война и пътува по света, изнасяйки лекции за плановете си за реформи, тя пита публиката в прав текст: трябва ли някога да бъде позволено на този човек да се върне?Трябва ли да отидем в Русия и да започнем отново да реформираме всичко за себе си? Отговорът й е категорично не. С други думи, Певчих твърди, че всички, които са участвали през 90-те години в създаването на системата, от която е израснала ерата на Путин, трябва да бъдат изключени от бъдещата политика в Русия. Може би е вярно, че Дмитрий Биков, известен писател, който също е в изгнание, каза, че всъщност всички елити искат да доведат някой като Путин на власт и в този смисъл той е един вид системна необходимост. Сега ФБК изглежда казва същото: тъй като всички елити от 90-те години всъщност създадоха система за качество, която сега се превърна в тоталитаризъм на Путин, всеки герой от онова време носи незаличимата стигма на съвместната отговорност. Тези, които тогава са били твърде млади или дори още неродени, не искат съсъздателите на путинизма да имат какво да кажат в „Красива Русия на бъдещето“. „Предатели“ е предшественик на лустрацията, извършвана от ФБК, използвайки инструментите, с които разполага, т.е. филмопроизводството и публиката Карта сайта.
Следователно огромният отзвук към предателите не се дължи на исторически неточности, свръхинтерпретация на разказа или лош тайминг. Това е началото на политическа борба за това кой ще има право да прави политика в Русия без Путин/Русия след Путин и кой ще бъде изключен от нея. Фондацията за борба с корупцията и хората, които се обединиха около Юлия Навалная, която пое юздите на делото, започнато от покойния й съпруг, се тестват в ролята на съдии и са готови да влязат в конфликт с опозиционната върхушка, „опетнена“ от путинизма. Затова хора като Ходорковски нямат друг избор, освен да водят ожесточена борба срещу тях.
Най-добрата политическа интерпретация на поредицата и реакцията към нея може да се намери в текста на Навални „Моят страх и“: „Само когато преобладаващото мнозинство в руската опозиция се състои от онези, които при никакви обстоятелства не приемат фалшифицирани избори, грешни процеси и корупция, тогава ще можем правилно да се освободим от шанса, който със сигурност ще дойде отново“.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Rosyjska opozycja kłóci się o historię
