Гагаузия е един от най-проруските региони на Молдова. Гагаузите, които живеят там, въпреки че имат свой собствен език (който принадлежи към тюркската езикова група и е свързан със съвременния турски), са склонни да говорят руски в ежедневието. Те също така охотно използват рускоезични медии и, ако портфейлите им позволяват, изпращат децата си в руски университети. Те често емигрират, за да работят в Москва или Санкт Петербург. По-голямата част от гагаузите се смятат за част от „руския свят“, т.е. руското цивилизационно, езиково и културно пространство. Те не харесват Запада и не са склонни да гледат към многогодишния процес на европейска интеграция на Молдова, на която са граждани.
Гагаузите подкрепят Москва
В резултат на това гагаузите традиционно подкрепят – както на национални, така и на местни избори – онези политици, които се застъпват за възможно най-тясно сътрудничество с Москва и имат подкрепата на Кремъл. Така беше и по време на изборите за поста на Башкан през април-май 2023 година. Това е името на най-високата позиция в гагаузката автономия. Тя е придобита от малко известна доскоро фигура – Евения Хутсул. Новият лидер на Гагаузия отиде до урните с подкрепата на популистката, проруска партия „Шор“, кръстена на своя създател и председател, бизнесмена и проруски политик Илан Шор, който избяга от Молдова в Израел през 2019 година. Победата на хутсулите утеши не само самия Шор, но и преди всичко Москва, която поне от втората половина на 2022 г. нататък очевидно разчита на него и на политическите сили под негов контрол като основен инструмент в борбата срещу прозападното правителство на Молдова и дестабилизирането на ситуацията в страната.
Лидер от разстояние
В допълнение към политическата си дейност, Шор е известен в Молдова с участието си в „делото за милиарди долари“ – кражбата на един милиард щатски долара от местни банки през 2014 г., за което Апелативният съд в Кишинев го осъди на 15 години затвор през април 2023 г. (четири години след като избяга от страната). Фактът обаче, че той е извън Молдова и окончателната присъда не му пречат да бъде политически активен на родната арена. Шор продължава да бъде един от най-активните и разпознаваеми политици и най-яростният противник на сегашното управление. Именно политическите кръгове под негов контрол бяха отговорни за вълната от антиправителствени протести, обхванала Кишинев през 2022 и 2023 година. Москва, от друга страна, активно подкрепяше тези действия.
Властите първоначално твърдяха, а разследващите журналисти потвърдиха тези констатации, че протестите са организирани незаконно. Не само на участниците в тях е платено, което вече е незаконно, но и за целта са използвали средства с неизвестен произход. Предположението беше недвусмислено – Шор финансира дейността на свързаните с него политически сили, използвайки пари, откраднати през 2014 г. Твърди се също, че част от парите, използвани за антиправителствени дейности, са дошли в Молдова директно от Русия. Тези обвинения, между другото, по-късно бяха потвърдени от молдовското разузнаване.
Накрая, през юни 2023 г., по-малко от два месеца след победата на хутсула на изборите в Башкан от Гагаузия, Конституционният съд на Молдова обяви партията „Шор“ за противоконституционна и я разпусна. Съдиите заключиха, че групата е антидемократична организация и не бяха сами в това мнение. Наскоро, през октомври 2022 г., САЩ наложиха санкции на своя лидер за „подкрепени от Кремъл опити за намеса в изборите в Молдова“. По-късно Обединеното кралство, ЕС и Полша също му наложиха подобни санкции по същите причини. Въпреки това, Шор не остави оръжието си. Обратно. Предвиждайки такава присъда, той започва предварително да създава мрежа от по-малки групи, които да станат наследници на партията Шор.
Промяна на акцента
Въпреки че създаването на няколко партии вместо една забранена позволи на групата „Шор“ да запази юридическото си представителство на молдовската политическа сцена, трябва да се отбележи, че напоследък активността на групите под неин контрол осезаемо намаля. Причината е проста: липса на ресурси. Изключително динамичната дейност на партиите на Шор стана възможна благодарение на притока на пари в брой от неясни източници, което направи възможно например финансирането на масови демонстрации. Това обаче не е възможно от много месеци. С решението на Конституционния съд е конфискувана значителна част от имуществото на партията. Друг удар по финансите на периферните партии бяха и са редовните набези на специалните служби по партийните офиси, които обикновено завършват с последваща конфискация на големи суми пари в брой.
Значително отслабени, строго контролирани от службите за сигурност и лишени от ресурси, партийните структури на Шор загубиха значението си през последните няколко месеца. Москва вече не можеше да разчита, че ще ги използва за дестабилизиране на ситуацията в Молдова, камо ли да се опита да свали правителството. Дори демонстрации като тези, които се проведоха в 2022 или 2023 г., сега се издават извън възможностите на тези организации. Така че, изглежда, осъзнавайки това, Кремъл реши да използва сравнително нов и обещаващ инструмент, който беше Гагаузия, след като представителят на Шор дойде на власт там. Новият Башкан изглежда се е превърнал в молдовския любимец на Кремъл. През първите четири месеца на тази година тя посети Русия цели три пъти. Тя също така успя да постигне това, за което повечето проруски настроени молдовски политици могат само да мечтаят. По време на престоя си в Сочи през март, където беше гост на Световния младежки фестивал, тя се срещна с Владимир Путин. Разговорът, или по-скоро размяната на реплики, с руския президент не продължи дълго, но снимката, на която Хутсул стои до Путин и му стиска ръката, трябва да е направила впечатление на представители на лявото (т.е. проруското) крило на молдовската политическа сцена. Домакин на срещата бе два пъти и председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко. Накрая Хутсул участва и в програма с водещия руски пропагандист Владимир Соловьов.
Пръчици и меденки
Важно е да се отбележи, че по време на второто от тези посещения, което се проведе през април, беше сключено споразумение между властите на Гагаузия и руската държавна Promsvyazbank. Според споразумението тази банка трябва да открие специални сметки за около 25 000 „социално уязвими“ жители на Гагаузия, предимно пенсионери. От 1 май всеки месец по тези сметки ще се изплащат парични обезщетения в размер на около 100 евро. Парите трябва да дойдат от неуточнени „партньори в Русия“. По време на посещение в Москва през април Хутсул също така поиска от „Газпром“ да доставя газ за Гагаузия на по-ниска цена, отколкото за Молдова като цяло.
Споменатите по-горе посещения, срещи и споразумения позволяват на Кремъл умело да постигне няколко важни цели. Първо, те очевидно укрепват позициите на самите хутсули, както и на Шор и групите зад него. Второ, те са предназначени да създадат впечатлението, че подкрепата за проруските политици е много полезна, тъй като лесно може да се превърне в конкретни ползи за избирателите – като евтин газ или надбавки за по-бедните сегменти от населението. И накрая, трето, те дават възможност да се нанесе удар по правителството в Кишинев по един наистина макиавелиански начин.
Promsvyazbank, която по договор трябва да открие сметки за гагаузите, отговарящи на условията за субсидии, също обслужва оръжейния сектор, поради което беше санкционирана и изключена от международната банкова система. Следователно, дори ако сметката на бенефициента получи пари, той няма да може да ги преведе, например, в сметката си в молдовска банка. Освен това Promsvyazbank – по същите причини – няма право да издава собствени карти Виза или Мастъркард. Вместо това тя издава карти от „Мир“, руска платежна система, която работи само в няколко страни и региони по света, включително Русия, Беларус и отцепилия се регион Приднестровието. Дори ако бенефициентите в Гагаузия получат обещаните средства, те ще трябва да отидат например в Приднестровието или да помолят роднините си, които са в трудово изгнание в Русия, да го направят. За проруските политици ще бъде лесно да твърдят, че тези усложнения са свързани със санкциите срещу руските банки, с които прозападните молдовски власти са се съгласили. Същото може да се каже и за потенциално по-евтиния газ от „Газпром“. Дори ако компанията заяви, че наистина ще предостави на Гагаузия отстъпка, трудно е да си представим, че молдовският газов оператор ще диференцира цените в зависимост от региона, в който доставя суровини. В крайна сметка това не е позволено от закона. Така че този път ще бъде лесно за властите в Кишинев да се възстановят, като кажат, че наказват Гагаузия за нейната проруска позиция.
Освен моркова, Кремъл и Шор и Хутсул, които действат в негов интерес, също използват тоягата, създавайки усещане за несигурност сред молдовския електорат. Съвсем наскоро, по време на посещение в Русия, башканската жена заяви, че гагаузката автономия ще обяви независимост в случай на сливане на Молдова и Румъния и ще се обърне към Русия за помощ, ако Молдова изпрати войски там в отговор на отделянето на региона. И двете твърдения нямат рационална основа, тъй като потенциалното обединение на Румъния и Молдова – ако някога се случи – е далечна перспектива. Заплахите за сепаратизъм и руска намеса са насочени единствено към сплашване на избирателите. От една страна, това помага за мобилизирането на проруските кръгове, а от друга, може да доведе до потока на определена част от електората от управляващата партия „Действие и солидарност“ (Acțiune și Solidaritate – PAS), която се свързва с конфронтационно отношение към Русия и прозападизъм, към партията на центъра или „партията на мира“. Терминът се използва, за да опише партии, които, въпреки че са за европейска интеграция, също не желаят да се противопоставят на Русия и да се дистанцират от руско-украинските страниНапример, в случая на Съединените американски щати,
Предизборни страхове
Всичко това се случва в навечерието на два важни избора, които ще се проведат в Молдова през следващите няколко месеца. Още през октомври в страната ще се проведат президентски избори, на които действащият президент Мая Санду ще се бори за преизбиране. А в средата на 2025 г. в Молдова ще се проведат парламентарни избори.
Кишинев не остава пасивен в тази ситуация. След успеха в обявяването извън закона на партията Шор и налагането на международни санкции на нейния лидер, ПАС се опитва да изправи пред правосъдието и по този начин да отслаби самия хутсул. Тези действия вече дават някои резултати. На 24 април молдовската прокуратура внесе обвинителен акт срещу жената от Башкан, обвинявайки я, наред с други неща, в контрабанда на пари в брой от Русия в Молдова от 2019 до 2022 г., когато е заемала длъжността секретар на партията „Шор“, която след това е била използвана за незаконно финансиране на дейността на групата. Твърди се, че тя е отговаряла и за плащането на такси на участниците в гореспоменатите антиправителствени протести.
С наближаването на изборите напрежението между Кишинев и Комрат ще се увеличи. Малко вероятно е обаче те да станат по-сурови или да доведат до отделянето на Гагаузия, както прогнозират някои коментатори.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: W Mołdawii narastają przedwyborcze napięcia
