На 20 май 2019 г., в слънчев топъл ден, Володимир Зеленски пристигна във Върховната рада в Украйна. На улицата той бе посрещнат от тълпа привърженици. Зеленски влезе в стените на парламента, положи клетва и започна да упражнява правомощията си. Вероятно по това време никой не би могъл да си представи с какви огромни предизвикателства ще трябва да се справи бившият комик. В бъдеще историците все пак ще дават щателна оценка на дейността на президента Зеленски. Сега е малко рано да се правят окончателни заключения. Шестият президент в Украйна все още има време да коригира политическия си портрет. Но вече е възможно да се идентифицират поне няколко от основните грешки, които Володимир Зеленски допусна по време на мандата си като държавен глава.
Неправилна оценка на геополитическата ситуация и заплахата от Русия в началото на каданса
Още по време на предизборната кампания Володимир Зеленски предложи на електората доста наивна, но много привлекателна теза за възможността за бърз край на войната с Русия. Основното послание на лидера на „Квартал 95“ беше следното: военните операции в Донбас продължават, тъй като от тях се интересува предишното правителство, оглавявано от Петро Порошенко. Казват, че старите политици печелят от войната, така че тя не спира. Ако целта е да се постигне истински мир, конфликтът ще приключи. И можете да се срещнете с руския президент Владимир Путин и по някакъв начин да постигнете споразумение.
Подобна оценка на геополитическата ситуация по принцип беше погрешна. Агресията на Русия срещу Украйна не започна заради лошите украински политици. И заради вековния империализъм на Москва и неспособността й да се примири със загубата на контрол над Украйна. Порошенко не беше перфектен президент и допусна много грешки. Но не беше по силите му да сложи край на войната и да постигне справедлив мир. Защото отсрещната страна абсолютно не се интересуваше от подобно развитие на събитията.
Зеленски не разбра веднага, че Путин не се нуждае от мир. Той наистина искрено вярваше, че е възможно да се срещне с руския президент, да проведе откровен разговор и да се съгласи за всичко. Шестият президент първоначално беше пленник на илюзиите за истинските причини за руската агресия и намеренията на Кремъл.
Незадоволителна подготовка за нов етап на руската агресия
През 2021 г. западното разузнаване започна да изразява загриженост относно евентуалната подготовка на Русия за пълномащабна инвазия в Украйна. В края на октомври същата година в медиите изтече информация за посоките на ударите на руските армии. Западът открито предупреди: Путин се готви да атакува и да принуди Украйна да капитулира. Реакцията на украинските власти на подобни тревожни сигнали обаче беше странна.
Екипът на Зеленски упорито отказваше да забележи опасната реалност. Опитвайки се да успокоят украинците, властите уверяваха до последния ден, че няма да има руска атака. Финансирането на въоръжените сили в Украйна и програмата за съвременно въоръжение не отговарят на предизвикателствата на времето. Поради това ракетната програма в Украйна спря и пристигнаха нови оръжия в изключително малки количества. Не беше възможно да се установи производството на собствени боеприпаси. Предприятията от военно-промишления комплекс не работеха с пълен капацитет. В бъдеще това ще направи Украйна зависима от доставките от западните съюзници.
През 2021 г. за програмата „Голямо строителство“ бяха отпуснати 132 милиарда гривни. В същото време по някаква причина властите не решиха да построят укрепления на границата с Русия, Крим, Беларус и на местата с вероятни посоки на основните удари на агресора. Въпреки че подобни действия бяха съвсем логични, като се има предвид степента на заплаха. Твърдението, че това би предизвикало паника сред украинците, е неубедително.
Както показва опитът, ако Украйна започне да изгражда мощни укрепления с ускорени темпове през есента на 2021 г., това може значително да повлияе на естеството на военните действия и частично да наруши плановете на Руската федерация. Дори решението за отпускане на допълнителни средства за въоръжените сили в Украйна в размер на 23 милиарда гривни е взето едва на 23 февруари, ден преди атаката. И това вече не може да повлияе на естеството на военните действия.
Отказ от провеждане на реални реформи
Избирателите, които гласуваха за Зеленски, се надяваха на неговия несистематичен характер и липса на политически опит. Всъщност украинският политически елит многократно е разочаровал украинците. Затова мнозина свързаха Зеленски с шанс да се опита да рестартира системата и да проведе реални реформи. Нещо повече, филмът „Слуга на народа“ демонстрира убедителна и привлекателна реалност и ново качество на работата на правителството. Надеждите на обществото обаче не бяха предопределени да се сбъднат.
Правителството на Олексий Хончарук, което беше наречено „правителство на технократите“, се държеше доста несигурно. Стъпките му в икономиката бяха хаотични, лишени от ясна цел. Още преди пандемията от коронавирус икономиката започна да се забавя и индустриалното производство да спада. Стана ясно, че думите за реформи за насТе не са едно и също нещо.
Следващото правителство на Денис Шмихал демонстрира рекорден брой мандати в изпълнителната власт. Но той няма с какво да се похвали по отношение на реформите. Страната не е видяла икономически пробив, нито рестартиране на митниците, нито рестартиране и пречистване на съдебните и правоприлагащите органи. Няма изключителни пробиви в борбата с корупцията. Всъщност това, което се е случило преди, се случва. Войната обаче значително увеличи цената на изоставянето на реформите.
Монополизация на публичната администрация и слаба кадрова политика
Убедителната победа на Володимир Зеленски и неговата политическа сила „Слуга на народа“ на изборите през 2019 г. създаде уникална ситуация за Украйна. Никога досега президент не е имал такава пълна власт и способност еднолично да влияе върху формирането на правителството и законодателната работа на парламента. От една страна, високата концентрация на власт може да бъде ефективен инструмент за осъществяване на необходимите реформи и пълно рестартиране на страната. Някои „азиатски тигри“ преминаха през такъв етап и постигнаха невероятен успех. Но в украинските реалности това доведе до ерозия на системата на проверки и баланси и ограничаване на политическата конкуренция.
Нарушен е балансът между изпълнителната и законодателната власт. Кабинетът на президента придоби твърде мощни лостове за влияние и се превърна в център на вземане на решения в държавата, частично замествайки дейността на правителството и Върховната рада. Всъщност в Украйна беше създадена президентска държава, без да се направят съответните промени в Конституцията. В същото време демократичните процедури осезаемо се влошиха.
За съжаление, екипът на Зеленски разчиташе на удобни послушни изпълнители, а не на харизматични независими професионалисти. Политическият непотизъм и връзките като фактор при назначенията на кадри не са изчезнали никъде. Качеството на много служители, от централните органи до регионалните администрации, оставя много да се желае. Това със сигурност не допринася за мащабирането на напредналия военен опит, за елиминирането на съветските подходи в армията или за създаването на военно-промишления комплекс. Не е изненадващо, че страната от време на време става свидетел на нашумели скандали, а социологията показва ниско доверие в повечето държавни органи и нарича корупцията ключов проблем в държавата.
Решението за контраофанзивата през 2023 г. и проблемът с висококачествената комуникация с обществото
След успешните контранастъпателни действия на Въоръжените сили в Украйна през 2022 г. украинците вярваха в предстоящото поражение на агресора. Тези настроения бяха активно излъчвани и разпространявани от украинските власти. В продължение на шест месеца имаше своеобразна пиар кампания за украинската контраофанзива. Когато започна настъплението, се оказа, че врагът се е подготвил за него перфектно и задълбочено, а реалните възможности на украинската армия без съвременна авиация не са достатъчно мощни, за да нанесат решително поражение на руските окупатори.
Има много откъслечни доказателства, че не всички са подкрепили контраофанзивата през 2023 година. И това решение е по-скоро политическо, отколкото военно. При сегашните условия през първата половина на миналата година би било по-целесъобразно да се концентрираме върху изграждането на собствени отбранителни линии и увеличаването на военното производство. Провалът на контраофанзивата и значителните загуби в опитите за пробив на руските укрепления оказват много негативно влияние върху обществените настроения. Те отслабиха и украинските въоръжени сили.
За съжаление, комуникацията на украинските власти с обществото не се основава на откровеност и искреност. Насърчава взаимното отчуждение. Оптимистичният телетон предизвиква недоверие и дори раздразнение. Президентът се опитва да избегне остри проблеми, очевидно притеснен за рейтинга си. Въпреки че правилното решение би било да ги изразим и да ги решим. Способността публично да признаваш грешките си и да се извиняваш на обществото е полезна черта. Особено, ако има реални стъпки след това.
