Никой не очакваше внезапни ходове от Путин, който започна петия си мандат като президент, поне по кадрови въпроси. Да, бяха допуснати дребни рокадки, но повечето експерти бяха убедени, че Михаил Мишустин ще остане на премиерското кресло, а Сергей Шойгу ще продължи да оглавява Министерството на отбраната. В крайна сметка руският лидер отчаяно се нуждае да демонстрира стабилност пред Русия и света в икономиката и на бойното поле.
Путин обаче реши да изненада всички – да освободи Шойгу, прехвърляйки го на второстепенния пост секретар на Съвета за сигурност, отстранявайки от там дългогодишния си съюзник Николай Патрушев. А на мястото на Шойгу е напълно неочаквано всички да поставят Андрей Белоусов, който досега беше първи заместник-ръководител на правителството на Руската федерация.
Да, досега всички вярваха, че Шойгу ще бъде, ако не вечният министър на отбраната, то поне ще го запази до края на войната с Украйна. Той успешно заема тази длъжност в продължение на 12 години, никой преди него не е оглавявал руското военно ведомство толкова дълго. Какво знаем за него?
Шойгу произхожда от семейство на наследствени тувински номадски скотовъдци. Баща му Кужугет Шойгу обаче успява да пробие партийната линия до определени кариерни висоти – до секретаря на Тувинския областен комитет на КПСС и заместник-председател на Министерския съвет на Тувинската автономна съветска социалистическа република. Забавна история се случи с името му, факт е, че всъщност Шойгу беше личното му име, а Кужугет беше фамилията му, но при издаването на паспорт съветските бюрократи объркаха всичко. А новоизсеченият Кужугет Сергеевич Шойгу вече е решил да не променя нищо, в края на краищата, официален документ с печат.
Така стана Сергей Кужугетович. Бащино име, което всеки наоколо променя по свой начин, някои случайно, някои умишлено. Или ще го наричат „Кожхедович“, после „Хуженетович“, или дори напълно неприлично.
Но отвъд фамилията, баща му осигури на Сергей Кужугетович доста добър старт за излитане в кариерата. Също така, разбира се, по партийна линия, защото класическото образование е дадено на бъдещия министър така-така. И чрез Комунистическата партия на Съветския съюз Шойгу успява, подобно на баща си, да скочи на номенклатурен влак, който го отвежда след разпадането на СССР, първо до министъра на извънредните ситуации, а след това до министъра на отбраната.
За известно време той стана вторият политик в страната, най-добрият личен приятел на Владимир Путин, измествайки Дмитрий Медведев, който неочаквано изпадна в немилост. От определен момент Путин и Шойгу неизменно бяха заедно, след това отиваха на лов, след това се скитаха в тайгата, след това посещаваха шамани, за да измислят бъдещето или изпращаха уроци на враговете. Накратко, само преди няколко години никой в Русия или в чужбина не се съмняваше в силната позиция на Шойгу и в способността му да издържи всички трудности заедно със своя покровител.
Сега, всъщност, след оставката на Шойгу, много анализатори посочват една от основните силни страни на този политик, която му позволи да се задържи дълго време на повърхността – талант за пиар. Още в дните, когато Шойгу оглавяваше Министерството на извънредните ситуации при президента Борис Елцин, той успя да представи ефективността на своя отдел много благоприятно: често се появяваше по телевизионните канали, даваше много интервюта и коментари, заснемаше стотици видеоклипове как неговите заместници помагат на обикновените руснаци, спасяват живота и имуществото им и се борят, както се казва, срещу стихиите. И така, малко по малко, той успя да изгради имиджа си на политик, който се ползва с невероятно доверие от страна на гражданите. Освен това Шойгу имаше перфектно политическо обоняние.
Говори се, че Шойгу също е имал всички шансове да стане политически наследник на Елцин. Защо не го е направил е загадка. В края на краищата, по времето, когато първият президент на Русия търсеше достоен наследник, ръководителят на Министерството на извънредните ситуации Шойгу имаше непропорционално по-висока популярност, признание и доверие от Путин. Но именно тогавашният шеф на ФСБ беше избран. Единственият отговор се предполага: КГБ успешно възстанови влиянието си в Русия. Затова именно те, а не олигарсите, поставиха своя човек на трона.
А Путин, който вече беше избран за премиер, реши, че си струва да се възползва от всички описани козове на Шойгу, използвайки потенциала си, затова през есента на 1999 г. го покани да оглави новосъздадения избирателен блок „Единство“ (второто име на блока е „Мечка“). Блокът се представи доста добре за партийно-политически новак, губейки само от тежка категория – Комунистическата партия на Руската федерация, водена от Генадий Зюганов. След това Путин инструктира Шойгу да създаде партията „Единна Русия“ и отново да оглави избирателната й листа. Тази задача е изпълнена успешно, според резултатите от изборите през 1993 г. партията печели квалифицирано мнозинство в Държавната дума, което никога не губи.
В определен момент Сергей Шойгу стана почти единственият политик от вътрешния кръг на Путин, който сегашният руски лидер наследи от Елцин. Путин някак си толерираше всички останали за известно време, докато не сформира свой собствен екип, което му позволи напълно да отрежеНапример, в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и Съединените американски щати и Съединените американски щати, Очевидно Шойгу някак си успя да докаже на новия господар на Русия пълната си лоялност, политическа ефективност, последователност и способност да играе в отбор.
Истинското кариерно излитане на Шойгу, разбира се, започва с назначаването му за министър на отбраната на Русия. Нека припомня, че това се случи през ноември 2012 г., след като Путин, след като проведе успешни „президентски рокади“ с Медведев, започна третия си мандат. Много политически анализатори твърдяха, че дори тогава президентството на Путин е противоконституционно. Кой обаче би споменал това, когато сега е в петия си мандат и няма особени проблеми с легитимността нито в Русия, нито в света.
Но сега говорим за Шойгу. На новата си позиция той отново успя напълно да включи своя PR гений. Още през 2009 г. армията имаше само 40 процента подкрепа сред руснаците, а през 201 г. на армията вече се доверяваха над 60 процента (на Путин се доверяваше дори малко по-малко по това време).
Въпреки че в самата армейска среда Шойгу изобщо не е харесван. Първо, защото „неруски“ е туванец, а национализмът сред руските военнослужещи е почти най-високият в обществото. Второ, защото не беше свой, не беше армия (не е служил нито един ден в армията, дори като наборник), въпреки че е сложил маршалски фенери. Дори му е даден скандалният прякор „картонен маршал“.
Въпреки че тук си струва да се отбележи, че по време на своето президентство, т.е. за 24 години, Путин никога не е поставял военен начело на Министерството на отбраната. Например, първият му министър, Сергей Иванов, дойде от КГБ. Вторият, Анатолий Сердюков, оглавяваше Федералната данъчна служба, преди да встъпи в длъжност. Третият е самият Шойгу. А четвъртият, Андрей Белоусов, е икономист по образование, който досега оглавяваше различни икономически и административни структури, а преди назначаването му беше първият заместник-ръководител на правителството на Руската федерация.
Защо? Знаещи хора твърдят, че Путин при никакви обстоятелства не е искал да постави начело на отдела военнослужещ, който може да спечели авторитет в армейската среда. В крайна сметка тогава би имало опасност министърът да стане амбициозен и неконтролируем. Нещо повече, той ще може да вдигне бунт срещу Кремъл. И ако собственикът и ръководител на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин почти превзе Москва с ограничените сили на своята компания, тогава човек може да си представи какво би могъл да постигне авторитетен военен лидер с подкрепата на възмутени войници и офицери, а на фронта имаше много от тях.
Но ние скочихме твърде напред, нека се върнем към Шойгу, в началото на военната му кариера. Така че, Шойгу, като министър на отбраната, провежда много успешна PR кампания, повишавайки рейтинга на армията вътре в Русия, карайки целия свят да вярва, че руските въоръжени сили са едни от най-мощните, така че дори не трябва да мислите да се конкурирате с тях. Може би затова операцията по окупирането и анексирането на Крим беше толкова успешна. НАТО бяха убедени, че нямат шанс да попречат на руските войници да превземат полуострова от Украйна.
Тоест, по отношение на способността да блъфира, руският военен отдел, начело с Шойгу, нямаше равен. Може би тази репутация щеше да се запази и до днес, ако Русия не беше предприела реална и открита, а не хибридна инвазия в Украйна. В Русия има подходяща поговорка за пожарникар: работата е страхотна, но когато има пожар, тогава поне се откажете. И този пожар започна на 24 февруари 2022 година.
Сега много експерти спорят дали Шойгу е искал тази война, подтикнал е Путин към нея сам, или се е страхувал от нея като огън и се е опитвал с всички сили да я предотврати. Въз основа на реалното състояние на нещата в руската армия, което стана ясно веднага след пълномащабната инвазия, Русия в никакъв случай не трябваше да започва тази война. Защото цялата неподготвеност, небрежност, показност и корупция излязоха на върха. Въпреки че е вероятно самият Сергей Кожугетович да е повярвал в собствения си пиар и да е решил, че доблестната руска армия ще успее да превземе Киев за три дни.
Да, Шойгу се опита да продължи играта си, да се промотира, да лъже, да преувеличава заслугите си и да омаловажава загубите. Но в условията на реални военни действия шоуто вече не беше толкова лесно. И тогава друг човек, близък до Путин, започна да разобличава погрешните сметки на ведомството – вече споменатият Евгений Пригожин. „Съществата смърдят, какво правиш?“, „Шойгу, Герасимов, къде са боеприпаси“ – тези фрази на Пригожин, адресирани до Шойгу, станаха крилати през есента на 2022 година. Между другото, бунтът на Пригожин и нападението му над Москва през юни 2023 г. за пореден път показаха колко нехаресван е Шойгу в армията. В крайна сметка обявената цел на бунта беше да се отстрани тогавашният министър на отбраната. И по време на движението на колоната на Вагнер, по време на превземането на Ростов на Дон, руските военни всъщност не се противопоставиха на бунтовниците. А какво да кажем за разговора на Пригожин в превзетия Ростов със заместник-началника на Генералния щаб на руската армия Владимир Алексеев. Спомняте ли си? Пригожин му казва, че си тръгва арестува Шойгу и той през смях отговаря: „Махни го!“
След това, в конфронтацията между двамата си фаворити, Путин трябваше да избере. И заложи на по-предвидим и систематичен Шойгу. И Пригожин в крайна сметка трябваше да умре негероично.
Конфликтът изглежда е решен, но остатъкът, както се казва, остава. Че Путин е намислил нещо нередно срещу Шойгу стана ясно през април, след ареста на заместник-министъра на отбраната Тимур Иванов. Именно чрез последното се осъществиха договорите за цялото военно строителство, т.е. тази позиция не беше просто корумпирана, а супер-дупер корумпирана. Ненапразно Иванов е наречен „портфейлът на Шойгу“, т.е. целият клан Шойгов е бил хранен от парите, които е откраднал от армията.
Въпреки че по това време все още имаше надежда, че това е само малка жертва за Шойгу, че той все пак ще остане на поста си, защото досега министърът напълно удовлетворяваше Путин. Така че Путин няма да смени конете на прелеза.
Но Путин изненада всички и смени конете. Не всички – само две. Освен Шойгу има и Патрушев. Освен това съдбата на последния остава неизвестна и толкова много се говори за неговото влияние. Един вид „руски цар на конспиративните теории“ – професор Валерий Соловей, същият, който твърдеше, че истинският Путин е умрял отдавна, тялото му се съхранява в специален хладилник, твърдеше, че именно Николай Патрушев е завзел цялата власт в Русия. И скоро ще се узакони като пълноправен и едноличен владетел на страната. Не се получи. Но поне успя да закара сина си Дмитрий Патрушев при вицепремиера, за да се сбогува.
Министерството на отбраната, както вече беше споменато, беше оглавено от Андрей Белоусов. Какво можете да очаквате от него? Въпреки че е неправилно да се задават въпроси по този начин. Тук вече е ясно: от него може да се очаква само лоялност към Путин, нищо друго. По-уместно е да се запитаме: защо са го поставили?
Например, можем да вземем предвид отговора на този въпрос на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, който в разговор с журналисти увери: „Що се отнася до военния компонент, това назначение по никакъв начин няма да промени сегашната координатна система, военният компонент винаги е бил прерогатив на началника на Генералния щаб, той ще продължи дейността си, не се очакват промени в това отношение“. Обяснявайки допълнително логиката на Путин по отношение на смяната, Песков отбеляза, че „е много важно икономиката на силовия блок да се впише в икономиката на страната, да се впише така, че да съответства на динамиката на настоящия момент“. „Днес победителят на бойното поле е този, който е по-отворен към иновациите, отворен към възможно най-бързото изпълнение. Затова е естествено, че на този етап президентът е решил, че Министерството на отбраната трябва да бъде оглавено от цивилен“, каза говорителят на Кремъл и добави, че това не е просто публична личност, а „човек, който оглави много успешно Министерството на икономическото развитие на Руската федерация“.
Белоусов оглавяваше Министерството на екологичното развитие от май 2012 г. до юни 2013 г. След това е назначен за помощник на президента на Русия по икономическите въпроси. Според руските медии Белоусов се е показал като „твърд държавник“, който вярва в „пръстен от врагове“ около Русия.
Следователно може да се предположи, че Путин, назначавайки Белоусов, иска да демонстрира, че е готов за дълга военна игра, тъй като блицкригът напълно се провали. Но дали наистина е готов? Тук има много съмнения и всички те се натъкват на контравъпрос: готов ли е Западът за дългата игра? Напоследък има все повече сигнали от европейските столици за тази готовност. Ако това наистина е така, рано или късно ще спечелим. Разбира се, бих го харесал по-рано.
А за Украйна като цяло няма значение кой точно оглавява руското министерство на военните престъпления – действащ престъпник или бъдещ.
