На 15-17 март в Русия се проведоха така наречените президентски избори в Русия. „Така наречените“, защото, както почти всички цивилизовани страни са признали, те не са били нито честни, нито справедливи. В крайна сметка това не бяха избори, защото всъщност нямаше алтернатива, всички повече или по-малко достойни политици, които можеха да се конкурират с действащия президент, или умряха, или бяха в затвора, или бяха принудени да емигрират. По-малко достойни, но поне минимално опозиционни политици не бяха допуснати до финалния изборен етап. В бюлетината, освен Путин, имаше само „обучени кученца“, които се представяха за основния претендент за резервни танцьори.
Резултатът от гласуването беше предварително известен и дори официално обявен предварително от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков – „под 90%“. До каква степен тя е била истинска, а не „нарисувана“, никой не знае, защото руските власти категорично отказаха да допуснат независими наблюдатели до избирателните секции. Независими изследователи, използвайки математически методи за откриване на фалшификации, твърдят, че почти половината от всички гласове, получени от Путин, са били фиктивни. „Избиране на президента Путин“ – така шеговито се нарича в Русия този процес на „изразяване на волята“ на гражданите.
Ясно е, че всички западни страни осъдиха изборния процес в Русия в унисон, осъдиха Путин и неговата клика. Никой в Европа или САЩ обаче не възнамерява да не признае Путин за президент.
„Реалността е, че Путин е президент на Русия. Ние се справихме с тази реалност на фона на войната в Украйна и други ходове, противоречащи на интересите на САЩ, които видяхме от този президент и Русия под негово ръководство. И ние ще продължим да действаме в тази реалност“, заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан.
И няма причина за това. „Това са деянията и това са фактите“ – както украинските журналисти обичаха да пишат още по съветско време, говорейки за заловените дребни корумпирани чиновници.
Така че изборите, колкото и да ги критикуваме, се проведоха в Русия. Светът, включително Западът, е принуден да приеме техните резултати. А изборите, както знаете, са ключова част от демократичната процедура. Без тях демокрацията не е демокрация. Затова възниква логичен въпрос: какво се случва в този аспект в Украйна, чиито лидери уверяват Запада, че във войната с Русия „защитават демокрацията в целия свят“.
А ситуацията в Украйна не е най-добрата. Тоест, никакъв. Например, от време на време има разговори в украинската политика и дори разгорещени дебати за необходимостта от избори. Но това не надхвърля бърборенето.
Например, поредното засилване на изборните брътвежи се състоя в края на август 2023 г., след посещението в Киев на американския републикански сенатор Линдзи Греъм, който беше смятан за голям приятел в Украйна (сега приятелското му отношение вече се поставя под въпрос поради известна съпротива срещу приемането на закона за военната помощ за Украйна). На среща с президента Володимир Зеленски сенаторът заяви: „Догодина в Украйна ще се проведат избори… Искам в тази страна да се проведат свободни и честни избори, дори по време на атаката срещу нея. Американският народ трябва да знае, че Украйна се е променила. Това беше много корумпирана държава в миналото“.
По-рано председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Мъничък Кокс призова украинците да проведат изборна процедура. „Не зависи от нас да ви казваме как да го направите, но, разбира се, Украйна трябва да организира свободни и честни избори. Защото това е ваше задължение съгласно Устава на Съвета на Европа. И, разбира се, ще го направите. Защото, ако не го направите, тогава вие сами ще имате въпрос: какво защитихме в тази война, която Русия отприщи срещу Украйна?“, каза Кокс.
По това време дори се твърди, че Зеленски се е съгласил както с ръководителя на ПАСЕ, така и с американския сенатор, че наистина трябва да се проведат избори. Но след това той започна да поставя някои странни условия, казвайки, че след това САЩ трябва да уредят безопасното провеждане на изборния процес по линията на контакт с врага. В края на краищата има стотици хиляди украински войници, истински патриоти, чийто глас не може да бъде пренебрегнат. Украинският президент също така поиска Америка и Европа да изпратят наблюдатели в Украйна, по-специално на фронта, за да се гарантират честни и честни избори. И също така, Западът да финансира изцяло изборите в Украйна.
При нормални обстоятелства следващите избори в Украйна трябваше да се проведат на 31 март тази година, поне на първия тур. Някъде преди септември 2023 г. украинското ръководство дори призна такава възможност. По това време все още имаше надежда, че украинската контраофанзива ще завърши с някакъв успех и ще бъде възможно да се отвоюва по-голямата част от окупираната територия. След това би било възможно да се сключи някакъв пакт за ненападение с Москва, поне временно. И при такива условия би било възможно да се проведе сравнително пълноценно гласуване. В крайна сметка по време на руско-украинската война в Украйна вече са осъществени четири изборни процеса: президентът беше избран два пъти (през пролетта на 2014 г. и през пролетта на 2019 г.) и парламентът два пъти (през есента на 2014 г. и през лятото на 2019 г.).
Когато обаче стана ясно, че украинската контраофанзива се е провалила, че дългоочакваният пробив към Азовско море не се е състоял, да не говорим за освобождението на Мариупол, идеята за избори на улица „Банкова“ започна набързо да се съкращава.
Темата за изборите изчезна от информационното поле за няколко месеца. Той се появи отново през февруари 2024 г. Един от катализаторите за появата му беше освобождаването от поста на главнокомандващия на въоръжените сили в Украйна Валерий Залужни. Факт е, че по това време Залужни волю-неволю спечели невероятно висок рейтинг на доверие. И съответно Зеленски започна бързо да губи популярност.
В началото на март 2024 г. украинска социологическа компания СОЦИС публикува анкета за това кои украинци ще бъдат избрани за президент, ако гласуването се състои. А безспорен фаворит беше бившият главнокомандващ Залужний, 41,4% бяха готови да дадат гласовете си за него (сред тези, които са решили и ще отидат до урните). Зеленски загуби от него мизерно, подкрепата му беше само 23,7%. Следват бившият президент Петро Порошенко (6,4%) и бившият председател на Върховната рада Дмитро Разумков (5,6%). На втория тур съотношението на гласовете за Залужни беше още по-убедително – 67,5% от избирателите бяха готови да гласуват за него. При управлението на Зеленски само 32,5% са го направили. Така че златните дни на сегашния украински президент, когато той беше подкрепян от три четвърти от обществото, безнадеждно потънаха в забвение.
По това време опозиционните политици веднага се възползваха от ситуацията и използвайки смъртта на Залужни, на която огромното мнозинство от украинското общество реагира изключително негативно, започнаха да говорят за загубата на легитимност на действащия президент, тъй като той не иска да провежда насрочени президентски избори.
В отговор на тези обвинения кабинетът на президента подготви внесено в Конституционния съд становище относно легитимността на мандата на Володимир Зеленски като президент в Украйна, като се има предвид, че мандатът му изтича тази пролет.
Член 103 от Конституцията в Украйна гласи: „Редовните избори за президент в Украйна се провеждат в последната неделя на март на петата година от пълномощията на президента в Украйна“. Тоест, както вече споменахме, следващите президентски избори в Украйна трябваше да се проведат на 31 март 2024 година.
Има обаче и втора епохална дата за Зеленски – 20 май 2024 г. Именно на този ден изтича петгодишният период от момента на встъпването в длъжност на Зеленски, както е определено от Основния закон. 103 от Конституцията гласи: „Президентът в Украйна се избира от гражданите в Украйна въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от пет години“.
Но, от друга страна, в Украйна е в сила военно положение. А член 19 от Закона за военното положение изрично забранява гласуването. Освен това забраната се отнася за всички видове избори: президента в Украйна, Върховната рада в Украйна и органите на местното самоуправление.
В жалба до Конституционния съд авторите му се опитаха да разберат: първо, дали Конституцията позволява президентски избори при военно положение и второ, дали действащият президент ще загуби легитимност след 20 май, тъй като изборите така и не се състояха.
Кабинетът на президента обаче в крайна сметка реши да сложи спирачки на случая и да не се обръща към конституционните съдии. Народният депутат в Украйна от „Слугата на народа“, бившият представител на президента в Украйна в Конституционния съд Федир Вениславски обясни тази позиция, позовавайки се на член 108 от Конституцията в Украйна. За да цитирам тази статия:
„Президентът в Украйна упражнява правомощията си до встъпването в длъжност на новоизбрания президент в Украйна. Пълномощията на президента в Украйна се прекратяват предсрочно в случай на:
1) оставка;
2) невъзможност да упражнява правомощията си по здравословни причини;
3) отстраняване от длъжност чрез импийчмънт;
4) смърт“.
Следователно, тъй като действащият държавен глава е 1) не е освободен, 2) не е тежко болен, 3) не е подложен на импийчмънт, 4) жив и неговият наследник не е избран, нищо не му пречи да продължи да изпълнява задълженията си.
„Президентът продължава да упражнява правомощията си до встъпването в длъжност на новоизбрания президент в Украйна. Това определено е обвързваща норма, която президентът трябва да изпълни“, заяви Федир Вениславски в ефира на предаването „Свобода на живо“.
Впоследствие самият президент Зеленски даде обяснение за позицията си относно неуместността и невъзможността за провеждане на избори в интервю за италиански телевизионен канал Рай 1. „За да се проведат избори във военно време в Украйна, е необходимо да се промени съответното законодателство. Във военно време е невъзможно да се проведеи избори“, каза президентът. Той продължи да споменава и други причини. По-специално, невъзможността да се осигури гласуване за военните, които в момента са на фронта, както и липсата на инфраструктура, която ще позволи на седем милиона украинци, които в момента са в изгнание в чужбина, да гласуват.
По-рано в интервю, което Зеленски даде за телевизионния канал 1+1, бяха изказани още два аргумента срещу провеждането на избори тази година: липса на пари (необходими са поне пет милиарда долара) и риск изборите да разцепят обществото по време на войната.
Фактът, че в украинското общество действително е създаден ясен консенсус относно перспективите за провеждане на избори, е в ръцете на Зеленски. Огромното мнозинство от украинците са против провеждането на избори в условията на военни действия в страната. Според проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS), проведено през декември 2023 г., 84% от анкетираните са били за отлагане на гласуването.
През февруари 2024 г. KIIS Проведени повторни проучвания. Според резултатите от него огромното мнозинство (69%) все още са за това Володимир Зеленски да остане президент до края на военното положение. Само 15% от анкетираните са били за избори (11% от тях са били за промяна на съответните закони, 4% са били за спиране на военното положение). 10% подкрепят идеята, че Зеленски трябва да подаде оставка и до избирането на нов президент, задълженията му ще се изпълняват от председателя на Върховната Рада; 6% не са решили.
Затова мнението на обществото е съвсем еднозначно: докато войната продължава, няма да има избори, а нека Зеленски остане засега. Въпреки това, според мен, дори и при такъв обществен консенсус, внасянето в Конституционния съд на легитимността на президента след 20 май беше спряно напразно. В крайна сметка, както и да е, правното положение е доста несигурно. А политическите опоненти на Зеленски няма да пренебрегнат да се възползват от нея. В крайна сметка вече се насърчава информационна атака срещу него от представители на опозиционната партия „Европейска солидарност“ начело с Петро Порошенко. Зеленски е обвинен, че узурпира властта и иска да се задържи на поста си с кука или с мошеник. Например известният блогър Карл Волох, който е близък до Порошенко, обвинява Зеленски: „Минимумът, който може да се направи в такава ситуация, е да се обърнем към Конституционния съд за изясняване. Зеленски обаче не прави това (вероятно не е сигурен, че има достатъчно гласове на съдии в своя полза). Вместо това той обявява всички, които повдигат тази тема, за агенти на Москва. Знаете, нелегитимността на президента, подозрението за узурпация обективно е много сериозен фактор. И не само за врагове, но и за приятели или относително неутрални хора, чиято сфера на интереси включва политическата борба около помощта за Украйна (като тръмпистите)“.
Кремъл също се възползва от тази ситуация. Например постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя на заседание на Съвета за сигурност на 22 март попита с кого Москва трябва „поне хипотетично да води“ мирни преговори. „В крайна сметка едностранното решение на киевския диктатор да не провежда президентски избори, очевидно от страх да не ги загуби, прието в нарушение на Конституцията в Украйна, го прави нелегитимен от 21 май. Като се има предвид сривът в рейтингите на подкрепата за лидера на киевската хунта, възниква въпросът: кого представлява той сега? С кого трябва да поддържаме диалог, да преговаряме, когато и ако е необходимо?“, каза Небензя.
Ясно е, че думите на руските политици не могат да бъдат взети на сериозно. В същото време не бива да си затваряте очите и за проблема. Много политици на Запад гледат подозрително на пренебрегването на основния принцип на демокрацията в Украйна – смяната на властта. Особено на фона на все по-ясните опити за узурпиране на властта от кабинета на президента. Досега Брюксел и Вашингтон все още са готови да отпишат липсата на избори като война. Но колко дълго ще продължи тази лоялност е голям въпрос.
Текстът е публикуван за първи път в Wszystko Co Najważniejsz
