В съвременните военни конфликти ролята на бойните медици не може да бъде надценена. Тези неуморни герои, работещи както на фронтовата линия, така и в тила, често са пренебрегвани, но тяхната работа не е само за физическа, но и за духовна подкрепа за нашите войници.
Днес имаме уникалната възможност да надникнем зад кулисите на тази трудна професия, като разговаряме с Хирурга – един от бойните медици от елитния полк на Силите за специални операции „Рейнджър“, който се съгласи да разкаже за своя опит, предизвикателства и какво го мотивира да продължи трудната си работа в такива екстремни условия.
Кажете ни, моля, как започнахте своя начин на борба?
Вероятно е наследствено. Баба ми и дядо ми бяха депортирани от Крим от съветските войски, а баща ми, майка ми и аз бяхме изгонени от руснаците. Родителите ми винаги са се страхували от повторение на историята и са успели да се върнат у дома едва в началото на 90-те години, а баба ми и дядо ми вече не са виждали родния си Крим.
Когато през 2014 г. малките зелени човечета започнаха да навлизат на полуострова, ние, кримските татари, веднага разбрахме, че това е анексия, завземане на родната ни земя.
От първите дни на окупацията ние се съпротивлявахме на руския окупационен режим, организирахме митинги и демонстрации и извършвахме друга „интересна“ работа. Но след това приятелите ми започнаха да изчезват и родителите ми, подобно на родителите си, бяха принудени да си съберат багажа и да си тръгнат…
Той ни даде подслон Киев – красив град с дълбока история, но желанието да се върнем в родните планини и море не може да бъде предадено с думи. Понякога, когато затворя очи, дори усещам аромата на лаврови храсти, солени кипариси, затоплени на слънце и топъл, влажен бриз, който не те обгръща никъде така нежно, както в Крим.
Не се ли страхувахте, че руските специални служби ще ви хванат?
По това време все още бях непълнолетен и това понякога позволяваше на мен и приятелите ми да се измъкнем. Когато обаче стана ясно, че Крим няма да се върне у дома по мирен път, почувствах, че единственото правилно решение би било да напусне дома си и да работи по завръщането си в континенталв Украйна.
Видях какво направиха руските наемници с мирните протестиращи, то е дълбоко вкоренено в паметта ми. Цареше нечувана жестокост: като чакали разкъсваха всеки, който проявяваше и най-малка слабост, и се подиграваха на онези, които държаха на силата на духа.
По пътя от Крим взех решение за себе си, че искам да спася животи, да помогна и, разбира се, да се боря, ако е необходимо. През същата година постъпва в Националния медицински университет „Богомолец“, получава професията лекар, а след това завършва следдипломно обучение по хирургия.
Както се оказа, окупаторите ме докараха в Киев, когато започна пълномащабната инвазия. Веднага се присъединих към съпротивата, след изтеглянето на руснаците от столичния регион се занимавах с евакуация на цивилни и ранени войници от Ирпин, а след освобождението на Киевска област обучих военните в тактическа медицина, през лятото на 2022 г., като част от доброволческа мисия, извърших медицинска евакуация на тежко ранените в посока Бахмут.
Кога започнахте да действате като част от военна част?
След Бахмут решава окончателно да се асоциира с Въоръжените сили в Украйна, затова през ноември 2022 г. се присъединява към едно от подразделенията на Силите за специални операции. И именно с него започна моята „Одисея“ в направленията Харков, Суми и Херсон, а също така взе участие във военните действия край Хасив Яр.
Просо, Ватан, Кирим – нация, родина, Крим. Тези три думи постоянно ме вдъхновяват да се боря.
Какво е ежедневието на военния медик? Има ли операции, които помните най-много?
Но какво е ежедневието на един взводен медик? За вашите момчета и момичета вие сте лекар, психолог и компютърна томография. Мнозина се съгласиха да отидат в болницата само когато просто не можеха да изпълнят задачата. Ако екипът е добре координиран, вие сте постоянно във връзка с тях дори на почивка. Военните са интересни хора. Дори когато директно казвате, че не знаете нещо, липсва ви компетентност и имате нужда от съветите на други специалисти, те упорито ви доказват, че сте техният Док, което означава, че сте най-добрият и най-компетентен.
Всички операции, в които участвах, бяха едновременно трудни и интересни, но получих най-високата доза адреналин по време на преминаването на Днепър. За такива неща четях само в книгите.
Можете ли да ни разкажете повече за това?
Необходимо е да се придружат групите, които пресичат Днепър и трябва да кацнат на вражеския бряг. Трудно е да си спомним, защото тогава изглеждаше, че онази нощ никога няма да свърши. Огънят е от двата бряга, а вие сте в центъра. Работих чрез докосване, благодарих на Бог и на инструктора, който ме научи да работя със завързани очи.
Мога да кажа какво ме впечатли най-много. Каквато и да е ситуацията, колко Колкото и окупаторите да ни заливаха с огън, момчетата се биеха отвъд човешките сили, но не оставяха своите нито във вода, нито в кал: носеха ранените до местата за евакуация, дори когато изглеждаше физически невъзможно.
Имаше един епизод. Качихме се, за да вземем един човек, много тежък, със счупена бедрена артерия, точно под носовете на руснаците. В резултат на това последва битка, но нашите минохвъргачки все още хвърляха добра сума по тях, давайки ни време да извадим войника и да се оттеглим.
След това напреднахме дълбоко в левия бряг, където преди това имаше вражески позиции. И като преминаха, извадиха вода от ладията, за да плуват. За щастие всичко се получи. Нашият заместник, емоционален чичо, тогава извика, че не можете да пасете лодки по нас.
Войната си е война. За съжаление, момчетата умират, но трябва да се борим и ако можех да върна времето поне малко назад, тогава бих отишъл при партизаните в Крим, само за да им попреча да завземат родните си земи.
За да завърша разговора ни, не мога да не се чудя защо реши да станеш рейнджър?
Когато научих, че се формира ново подразделение като част от Силите за специални операции, започнах да се интересувам от дейността му и разбрах, че много от моите приятели и познати вече служат в него. Аз съм техният хирург, къде са те без мен? И младите хора трябва да бъдат научени, защото лекарят е лекар, но повечето от момчетата бяха спасени точно защото знаеха как да помогнат на себе си или на другарите си.
Може да кажа малко жалко, но гледайки как се формира това подразделение, как командирите работят с хората и какво е отношението към тези, които току-що са мобилизирани, полкът има всички шансове да стане легендарен. Основният гръбнак са хората от специалните части и, между другото, никога не съм чул някой да упреква някого тук, казвайки, че аз съм се борил, а вие не. Напротив, има искрена благодарност към тези, които се присъединяват, и постоянният обмен на опит е от значение. Така че ние ви очакваме в нашето стадо!
