Ето го, този ден, който някои чакаха, а някои се страхуваха. Денят на петата годишнина от встъпването в длъжност на президента Володимир Зеленски. Денят, в който, по мнението на част от украинското общество, нищо не трябва да се случва, денят, в който според друга част от същото общество Зеленски трябва да напусне кабинета си на улица „Банкова“ и да отиде в политическо пенсиониране. (Или в затвора – тук мненията на тази част се различават, но сега не говорим за такива подробности, основната причина ще е достатъчна.)
Да, наистина, точно преди пет години сегашният ръководител на украинската държава встъпи в длъжност. Така, според действащото законодателство, президентът в Украйна се избира за срок от пет години. Но тези пет години минаха – и никой не знае какво да прави по-нататък. Защото дори Конституцията, която би трябвало да регулира този въпрос, също не знае.
Тоест, разбира се, можете да отнесете този въпрос към Основния закон. Но фактът е, че той първо ще ви каже в член 103, че „президентът в Украйна се избира от гражданите в Украйна въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от пет години“. (В този момент тези, които вярват, че Зеленски трябва по някакъв начин да напусне поста си, трябва да извикат „Ура!“. И тогава, в член 108, Конституцията гласи, че „президентът в Украйна упражнява правомощията си до встъпването в длъжност на новоизбрания президент в Украйна“. (Сега, с вик „Какво ви казахме!“, привържениците на продължаването на управлението на Зеленски трябва да нахлуят в чата, докато дойде подходящият момент.)
И основният извод от цялата тази история е, че имаме зле написана Конституция. Много лошо. Да, въпреки красивите думи в първата глава, това са:
– носителят на суверенитета и единственият източник на власт в Украйна е народът;
– никой не може да узурпира държавната власт;
– Принципът на правовата държава е признат и се прилага в Украйна.
И дори любимият ми е „човек, неговият живот и здраве, чест и достойнство, неприкосновеност и сигурност са признати в Украйна като най-високата социална ценност“.
Въпреки това, след като прочетохме всичко това, всички тези редове от Основния закон на украинската държава, не можем да получим отговор на привидно елементарен въпрос. Зеленски след 20.05.2024 г. – президент, изпълняващ длъжността президент или кой? И кой трябва да изпълнява задълженията си след тази дата – самият той, Стефанчук или някой друг? И най-важното, на каква основа трябва да се случи всичко това?
… И в този момент си спомних деня, по-точно сутринта на 28 юни 1996 година. Когато Върховната Рада на второто събрание прие Конституцията в Украйна след безсънна нощ. Какви емоции беше, какъв патос беше в представянето на законодателите, „бащите на Конституцията“. Сред тях бих посочил двама – Михайло Сирота (той беше и председател на Комисията за преразглеждане и одобряване на проекта за Конституция в Украйна през 1998 г.) и Олександър Мороз.
И сега, почти 28 години по-късно, този съветски метод за правене на всичко в авариен режим, в последния момент – цяла Украйна върви настрани. Най-малкото защото онази част от украинците, които са сигурни, че Зеленски вече не трябва да бъде президент след 20 май, е много вкусен залък за руските интернет манипулатори. Веднага след като можете да започнете нов пожар в украинските социални мрежи.
Разбира се, никой не би могъл да си помисли тогава, през 1996 г., че Украйна ще бъде във война с Русия, че в страната ще бъде въведено военно положение и няма да се говори за никакви избори. (Въпреки че, защо не можеше? 1996 г. е много свеж спомен, от една страна, за Първата чеченска война, и второ, за мешковизма в Крим. Хората със стратегическо мислене – ако имаше такива в украинското правителство по това време – трябваше да обединят тези две събития, като добавят Черноморския флот на Руската федерация на територията на украинския Крим и липсата на украинско-руски договор за признаване на териториалната цялост и неприкосновеността на границите…)
Но е факт, че законите се пишат за специални ситуации. Като цяло този инструментариум е измислен именно за решаване на проблеми, които не могат да бъдат решени по друг начин. И за да нямат всички страни по даден проблем своя истина, трябва да има ясно и недвусмислено правно тълкуване на този проблем.
Както, да речем, в Конституцията на САЩ. Където до 1947 г. не се споменава, че един и същ човек не може да бъде избран за президент повече от два пъти. Всякакъв. През всичките предходни хиляда и петстотин години тази идея стриктно се спазваше от всички политически сили в Съединените щати. До 1940 г., когато Франклин Делано Рузвелт е избран за президент за трети път. А през 1944 г. – за четвърти път.
И веднага след смъртта на Рузвелт (т.е. смяната на собственика на Белия дом) в Конгреса е изготвена 22-рата поправка на Конституцията – и още през 1947 г., още преди края на първия президентски мандат на тогавашния действащ президент Хари Труман, тя е гласувана. Освен това самият Труман е имал възможност даа) да бъде избран за трети път, но да се откаже от това право.
Е, ще кажете – дори в Съединените щати не го видяха. Но, на първо място, не е наша работа да ги упрекваме – тези, които повече от 150 години се придържат към неписано правило. Освен това някои президенти искаха да се кандидатират за трети мандат, не е тайна – но никой от тях не предприе тази стъпка. Сравнете това със същия Мороз, който през 2006 г. изостави цялата страна за поста дори не на президент, а само на председател на Върховната рада (в ситуация, в която на практика не реши нищо), предавайки свежите коалиционни споразумения.
И второ, Конституцията в Украйна е написана през 1996 г., а не през 1787 г. Американците просто нямаше на какво да разчитат. А украинците имаха модели за подражание. Но те избраха най-лошото от тях – съветската конституция (или нейния украински клонинг).
Но Конституцията на СССР нямаше никакво значение, защото никой нямаше да я спазва, а действителната система на власт работеше извън рамките на Основния закон на СССР. Защото това, което е написано там в Конституцията на Сталин, а след това и на Брежнев, няма никакво значение. И в украинските реалности е така.
И сега стигнахме до момента, деня, в който Конституцията демонстрира цялото си безсилие. Толкова голям (може дори да се каже „величествен“), че дори Конституционният съд запазва пълно мълчание по този въпрос.
Не, разбира се, Зеленски ще продължи да работи като президент и никой – нито неговите симпатизанти, нито неговите поддръжници – не може да избяга от това. Но рано или късно войната ще свърши. Най-малкото военното положение ще бъде отменено. Ще се проведат нови избори. Украйна ще има нов парламент. Кой трябва да се справи с това безобразие, което толкова красиво обявява „правото на украинците на всичко по света“, но не може да реши елементарния въпрос – от днес в Украйна има президент или не.
