Голямата агресивна война на Русия срещу Украйна продължава вече три години. И сега, няма признаци за предстоящото му завършване на хоризонта. Бъдещето винаги е неизвестно. Но в някои епохи тя е повече или по-малко податлива на прогнозиране и планиране. Това създава донякъде фалшива, но приятна илюзия за контрол над собствения живот. Но живеем в различно време – време на несигурност. В такава трудна епоха дори прогнозите на известни анализатори може да не се сбъднат и да се сринат. Да не говорим за обикновените граждани, които имат изключително ограничени възможности да предсказват бъдещето.
Февруарското проучване на общественото настроение на украинците, проведено от KIIS, показва, че оптимизмът на населението по отношение на крайния победоносен изход от войната все още е запазен. Но оценката за състоянието на нещата на фронта е много по-песимистична. Почти половината от анкетираните преди два месеца смятат, че ситуацията на бойното поле не дава предимство на нито една от страните. В същото време 15% смятат, че тя е по-оптимистична за руския агресор, а 24% – за Украйна. Ако подобно проучване беше проведено сега, числата вероятно щяха да бъдат коригирани към по-лошо. В крайна сметка за два месеца противникът успя да прокара фронтовата линия в няколко области и да нанесе болезнени удари по украинската енергийна инфраструктура.
Доверието на украинците в подкрепата на Запада също постепенно намалява. Сагата със забавянето на военната помощ от САЩ и неизпълнението на обещанията на западните партньори по отношение на доставките на оръжие разклати доверието в тях. В края на февруари 44% от анкетираните са убедени, че западните партньори са уморени да подкрепят Украйна и биха искали отстъпки за Русия.
Украинците се научиха да живеят в условия на война и постоянен риск. Но да се научиш да живееш с дългосрочна несигурност е много по-трудно. Ако изобщо е възможно. Това е просто илюзия, когато чувствате, че контролирате несигурността. Всъщност това винаги ще се отрази на живота, на взетите или невзети решения, на мислите и на действията. Това е като постоянен фонов стрес, който действа бавно, но сигурно. Това подкопава нашата психологическа стабилност, баланс и спокойствие. Затова мнозина несъзнателно избират да не живеят, а да чакат повече сигурност. Проблемът е, че е напълно неизвестно кога ще дойде.
През пролетта на 2022 г. малко хора вярваха, че войната ще продължи дълго. А през пролетта на 2024 г. малцина вярват, че войната ще приключи само за „две-три седмици“. Не е ясно как ще се развие ситуацията на фронта. Ще успеят ли въоръжените сили в Украйна да спрат бавното настъпление на агресора и да прекъснат руската контраофанзива, планирана за лятото? И ако да, в каква степен и на каква цена? Какво ще се случи с мобилизацията? Дали оръжията, прехвърлени от Запада, ще бъдат достатъчни за Украйна? Ще успеем ли най-накрая да установим производството на собствени оръжия и боеприпаси в достатъчни количества? И какво ще се случи, ако Доналд Тръмп стане президент на САЩ? Няма категорични отговори на тези въпроси.
Да, има възможност за „черни лебеди“, по-специално в Русия, които могат радикално да променят правилата на играта. Това може да помогне да се сложи край на периода на несигурност и да ни доближи до победоносен мир. Дори водещите мозъчни тръстове обаче не могат да кажат кога да ги очакват и какви ще бъдат. Режимът на Путин се чувства уверен. Икономиката и военно-промишленият сектор все още работят. Няма и намек за политическа опозиция срещу Кремъл. Както и лица, способни да организират бунт срещу руския диктатор. Сега Русия не показва признаци, че е близо до колапс и разпадане. Също така трябва да се има предвид, че не всички изненади могат да бъдат благоприятни за нас. „Черните лебеди“ могат да играят и срещу Украйна.
Украинците сега живеят в състояние на хроничен стрес с по-малка или по-голяма интензивност. И това, разбира се, се отразява на способността и желанието им да планират ясно бъдещето. През 2023 г. Украйна регистрира най-ниската раждаемост за всички години на независимост. Това е пряко следствие от войната и несигурността, която тя предизвика. Има обаче неща, които е трудно да се вземат предвид. Но които са и резултат от липсата на увереност в бъдещето. Не знаем колко решения не са взети за покупка на жилище, за започване на собствен бизнес, за създаване на семейство. Но има много такива решения. И всички те формират нова, не много привлекателна реалност.
Ще успее ли Украйна, с подкрепата на Запада, да победи агресора и да освободи всички окупирани територии? Разбира се, това наистина би ми харесало, но само желанията не са достатъчни. Няма отговор на въпроса как ще завърши тази война – с някакъв междинен резултат и принудително примирие или поражение на руските окупатори? Ако ще има примирие, какви ще бъдат условията му? И ако дойде мирът, ще бъде ли дълъг и устойчив? В крайна сметка, без военното поражение на Москва и присъединяването в Украйна към НАТО, нова руска агресия може да избухне по всяко време след обявяването на мир. Тоест, това ще означава, че състоянието на несигурност ще продължи във времето. Тогава, вместо просто да живеят, мнозина подсъзнателно ще чаката) До степента, позволена от разпоредбите на тази конвенция, Разбира се, това ще се отрази на житейските решения и приоритети.
Но не само Украйна, но и целият свят е в неопределеност. Ерата на мира и спокойствието приключи. Враговете на свободния свят надигнаха глава. А самият свободен свят вече не вярва съвсем в себе си и в собствените си сили. На Запад култът към вината за миналото се е разпространил, докато авторитарните режими нямат угризения за своето минало или настояще. Днес западната цивилизация все повече напомня на Римската империя в нейния упадък. Величието му все още се усеща. Но отвътре тя е разкъсана от много противоречия. Ще успее ли Западът да преодолее тази вътрешна криза?
Има много трудни въпроси в света, на които няма отговори. Ще има ли нова световна война? Ще се осмели ли Руската федерация да нападне някоя друга държава? По-специално, да атакува една от страните от НАТО. Какво ще се случи с Тайван и Близкия изток през следващите няколко години? Ще се възползва ли Китай от шанса и ще се опита ли да поеме контрола над бунтовния остров? Ще доведе ли това до пряк военен сблъсък между Пекин и Вашингтон? Неизвестен.
Живеем в трудни и опасни времена. Проблемът е, че никой не знае кога и как ще приключи тази преходна ера и какво ще се случи след това. Дали светът след ерата на относителната сигурност и възстановяването на предвидимостта ще бъде по-добър от преди? Или, напротив, новите правила на играта на планетата ще формират различна, не много привлекателна, несправедлива и жестока реалност?
Несигурността, в която се намираме сега, е лоша, защото може да се простира десетилетия и да стане нещо обичайно. Разбира се, това е мрачен сценарий за бъдещето. Но тя не може да бъде отхвърлена. В този случай ще трябва по някакъв начин да свикнете с него и да се адаптирате. Което не е лесно. Въпреки че е възможно. В края на краищата, трудните времена раждат силни хора. Силните хора създават добри времена.
