В Русия мащабните чистки в редиците на генералите продължават от няколко седмици. Те започнаха с ареста на първия заместник-министър на отбраната Тимур Иванов. Това се случи на 23 април, когато Сергей Шойгу все още беше начело на отдела и малцина прогнозираха оставката му. Именно сега сме толкова мъдри и знаем, че случаят „Иванов“ беше първият удар по могъщия и на пръв поглед неразрушим клан на дългогодишния министър на отбраната.
Освен това все още не е напълно ясно защо точно Тимур Иванов е бил хвърлен в затвора. Разбира се, имаше повече от достатъчно причини за лишаването му от свобода. Именно чрез него се сключват договори за цялото военно строителство, включително в окупираните територии, където новопостроена (или по-скоро „непостроена“) сграда може веднага да бъде отписана като такава, която е „унищожена от украински ракети“. Тимур Иванов открадна дори не милиони, а милиарди. Освен това не криел луксозния си живот и този на съпругите и любовниците си. Но той открадна не само за себе си, не напразно го наричаха „портфейла на Шойгу“, т.е. целият клан Шойгов беше хранен от парите, които открадна от армията.
Първоначално бившият първи заместник-министър беше обвинен в доста нелепо обвинение – подкуп от един милион (част 6 от член 290 от Наказателния кодекс на Руската федерация). С такива пари жена му дори не отишла да пазарува кафе. Тогава размерът на подкупа бързо се увеличи до милиард Но все още не е убедително.
Всички знаеха, че руската армия е свърталище на корупция, но досега по някаква причина никой не притесняваше никого и тук, както казват руснаците, „тук е бабата и Гергьовден“. Тоест, не става въпрос за подкуп, а за нещо друго. Нека се опитаме да разберем какво.
Както вече споменахме, арестът на Тимур Иванов беше своеобразна прелюдия към оставката на Сергей Шойгу от поста министър на отбраната. Позиция, която в контекста на продължителната война всъщност се превърна във втората най-важна и влиятелна в руската държава. Да, формално Шойгу изглежда е повишен, прехвърлен на секретаря на Съвета за сигурност, но в действителност новата му позиция сама по себе си не означава практически нищо. И най-важното е, че не дава достъп до никакви ресурси. И какво може да бъде един клан без ресурси? Не е изненадващо, че след самия министър подадоха оставки и неговите заместници – дясната ръка и финансист на Шойгу, Руслан Цаликов, изпълняващ длъжността държавен съветник на Руската федерация от 1-ви клас (звание, еквивалентно на армейски генерал), и генерал-полковник Юрий Садовенко, началник на щаба на Министерството на отбраната.
Но по-късно се оказа, че арестът на Иванов и оставката на Шойгу с компания са само началото на чистки в армейската среда. Процесът само набираше скорост. И сега експертите дори правят паралели с 1937 г., когато Йосиф Сталин започва репресии срещу легендарните командири.
Следващата жертва е генерал-лейтенант Юрий Кузнецов, началник на Главното кадрово управление на Министерството на отбраната на Руската федерация. На 13 май той е арестуван, също обвинен в получаване на подкуп в особено големи размери (част 6 от член 290 от Наказателния кодекс на Руската федерация).
На 21 май е арестуван генерал-майор Иван Попов, бивш командир на 58-а армия. Не си спомняш? Това е същият „генерал Спартак“, който през юли 2023 г. записа аудиосъобщение до подчинените си, където остро критикува армейските власти. За такава дързост Попов беше отстранен от командването през юли 2023 година. Впоследствие е командирован в много по-безопасна Сирия.
За разлика от двамата предишни обвиняеми, Попов беше обвинен не в подкуп, а в измама в особено големи размери (част 4 на член 159 от Наказателния кодекс). Въпреки че, както казват руснаците, „хрянът не е по-сладък“. Според руската преса срещу Попов е образувано наказателно дело уж във връзка с кражба и продажба на метални конструкции, доставени за изграждане на укрепления на фронта.
На 23 май стана известно за ареста на началника на Главното управление на комуникациите на Министерството на отбраната на Руската федерация генерал-лейтенант Вадим Шамарин, а той заема и поста заместник-началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация. Шамарин е обвинен в получаване на подкуп от 36 милиона от Алексей Високов, главен изпълнителен директор на Пермския телефонен завод „Телта“, и Елена Гришина, главен счетоводител, за „увеличаване на обема на продуктите, доставяни по държавни договори за нуждите на руското министерство на отбраната“ (част 6 от член 290 от Наказателния кодекс на Руската федерация).
По-късно същия ден е арестуван генерал-лейтенант Владимир Вертелецки, началник на Отдела за орден на отбраната на Русия. Следственият комитет на Руската федерация го обвини в злоупотреба със служебно положение при изпълнение на държавни поръчки, което е причинило загуби на държавата в размер на 70 милиона Според разследването през 2022 г. той е приел незавършена работа „като част от научноизследователска и развойна дейност по държавен договор“.
Освен тези генерали бяха арестувани и свързани с тях лица – даващи подкупи и подчинени, но няма да се спираме подробно на тяхО, и нека разгледаме тези съпътстващи жертви, които нямат ефект върху процесите, протичащи в Москва.
Така че, както виждаме, чистките в армията не се извършват в конкретен вектор, а в различни посоки. Те „отсичат главите“ на хората на Шойгу, хората на началника на Генералния щаб Валерий Герасимов и противниците на първия и втория (случаят на „генерал Спартак“). И това може да бъде объркващо за някои. Е, защото Шойгу изпадна в немилост пред руския лидер, но Герасимов уж остава на мястото му, така че всичко очевидно е наред с него. А арестът на Попов напълно обърква една и без това сложна комбинация.
Както вече споменахме, версията за корупция може да се възприеме чисто като официално обяснение, което няма нищо общо с реалните причини за репресиите сред генералите. В днешна Русия системата на властта, независимо дали е политическа, икономическа или военна, е осеяна с корупция. Следователно всеки може да бъде вкаран в затвора по всяко време (дори самият Путин, когато дойде подходящият момент). Следователно, ако отхвърлим формалностите, можем да изградим две обяснения, две версии на събитията.
Първо, може да се предположи, че Путин е решил да сплаши военното командване като цяло. Защо? Шефът на Кремъл вече вярваше в победата на руските оръжия. И не само в Украйна. Последните събития, свързани с граничните провокации в Балтийско море или на река Нарва, показват, че Путин се стреми да разшири експанзията си допълнително, дори към държавите-членки на НАТО. Той вече вижда себе си или като най-новия Наполеон, или като Хитлер. Затова той не иска да споделя лаврите на победителя (кожата на неубита мечка) с генералите, които според него сами ще си наваксат бъркотията. Освен това самата война значително повиши статута на военните. И след победата те ще бъдат толкова горди, че ще се чувстват почти арбитрите на съдбите. И всякакъв контрол над тях ще бъде загубен. И така не е далеч от бунт на армията. Нещо повече, вече имаше прецедент през юни 2023 г., когато доскоро верният му васал Евгений Пригожин поведе мутрите си от „Вагнер“ да завземат Москва. И същият Хитлер има нещастен инцидент с ръководството на Вермахта, който почти му коства живота. В този контекст нека си припомним Сталин, който след победата във Втората световна война организира мащабни чистки в Червената армия, за да събори арогантността на победоносните генерали.
За Путин заплахата от бунт в армията е много по-лоша от всяка опозиция или възможни конспирации сред вътрешния му кръг. Затова можем да предположим, че Путин е ударил с предразсъдъци, за да сплаши командването на армията, за да стане ясно, че не си струва да се мисли дори за миг за какъвто и да е опит за отстраняване на руския лидер от власт.
Втората версия е изострянето на борбата между армията и ФСБ. В края на краищата, от първите дни на мащабната инвазия, от неуспешната офанзива в Киев, от изгорялата руска техника на улица „Вокзална“ в Буча, между двете агенции се води ожесточена борба между жабите и пепелянките за това кой е виновен за всички тези провали. Военните твърдят, че виновни са специалните служби, които са натопили армията, давайки напълно невярна представа за състоянието на отбранителната способност на въоръжените сили в Украйна и готовността на украинското общество да се противопостави на агресора. А ФСБ обвинява армията, че по някакъв начин е корумпирана, зле обучена, неспособна да преодолее „някаква Украйна“, „превзема Киев за три дни“. И сега е ясно, че руските чекисти в крайна сметка спечелиха тази конфронтация. Те елиминираха Шойгу и целия му клан и поставиха Андрей Белоусов, който беше близо до тях, на мястото му като министър на отбраната. А преди това, разбира се, успяха да убедят Путин, че са прави.
Затова смятам, че всички тези „аналитични изявления“, че Путин сериозно се е заел с армията, че сега ще изгори корупцията в армията с нажежено до червено желязо, ще оптимизира държавните поръчки за военни цели, ще постави икономиката на военна основа, са празни приказки. В Кремъл се води традиционна борба за власт и влияние, която може само да отслаби боеспособността на руската армия. Така че не обръщайте внимание на тази мишка суетня в Москва, защото тя прави своето нещо за нас.
