В разрушаването на световния ред, на което сме свидетели, Китай има специално място. Пекин все още не се е присъединил открито към преразпределението на държавните граници. Но ролята му в различни разрушителни явления на планетата несъмнено е видима. Това обаче не пречи на китайския лидер Си Дзинпин да се преструва на представителен политик. Пекин играе своя собствена коварна игра, в която Украйна е пионка на световната политическа шахматна дъска.
През последния месец текат активни, но частично секретни дипломатически процеси между САЩ, Китай и Европа. Те бяха опит да се разберат позициите на другия и да се определи дали има възможност за коригирането им. Западът е наясно, че руската военна машина е набрала скорост благодарение на китайската индустриална подкрепа. И много бихме искали Пекин да промени позицията си. Но Китай играе своята игра. При това КНР се опитва да се преструва на незаинтересована страна, за която се твърди, че е напълно извън конфликта. Въпреки че не спира да се опитва да намери уязвимости сред западните си съюзници.
Всичко започна с посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Китай в края на април. Преди да посети Китай, американският дипломат разкритикува Пекин за военната му подкрепа за Русия. „Когато става въпрос за военно-промишления комплекс на Руската федерация, основният доставчик в момента е Китай. Виждаме, че Китай споделя машинни инструменти, полупроводници и други стоки с двойна употреба, които помогнаха на Русия да възстанови отбранителната си индустрия“, каза Блинкен. Той също така предупреди, че Америка ще предприеме действия, ако Китай не спре да подкрепя Русия. Зад тези думи обаче нямаше сериозни действия. Налагането на санкции срещу няколко китайски компании не може да се счита за такова.
След посещението на Блинкен Си Дзинпин замина на обиколка в Европа в началото на май. Основната цел на визитата му бе да се срещне с френския президент Еманюел Макрон. Си избра Париж за дестинация на пътуването си с причина. Той е наясно, че политическите лидери на западния свят нямат консенсус по редица важни въпроси, включително средствата и червените линии в подкрепа в Украйна и отношението към тайванския проблем. Тези сигнали отдавна се усещат в Пекин. И решили да изследват почвата.
Френският президент е известен с бунтарската си позиция и има собствено мнение за мястото на Европа в света. Тъй като администрацията на американския президент Джо Байдън отдавна се колебае да поеме инициативата в решаването на международни проблеми, други лидери започват да се опитват да изпълняват тази роля. Ненапразно Макрон прави изявления за необходимостта „Европа да излезе от сянката на САЩ“ и твърди, че не изключва изпращането на френската армия в Украйна. Но френският президент е интересен за Китай не защото заема по-радикална позиция по въпроса за подкрепата на нашата държава.
През април 2023 г. Еманюел Макрон, след посещение в Китай, заяви пред репортери, че Европа трябва да изгради „стратегическа автономия“. И тази автономия засяга преди всичко отношението към проблема на Тайван. Макрон подчерта, че „не трябва да имитираме САЩ във всичко и да не позволяваме да бъдем въвлечени в кризи, които не са наши“. Френският лидер даде ясно да се разбере, че иска да стои настрана от конфронтацията, ако избухне голяма война за Тайван между Китай и Америка. Подобно изявление докосна сърцата на китайското ръководство. Тя не спести комплименти на президента на Франция.
Също така Макрон не подкрепи идеята за откриване на офис на НАТО в Токио през юли миналата година. Според него НАТО трябва да се ограничи преди всичко до защитата на Северноатлантическия регион. „Ако подтикнем НАТО да разшири спектъра и географията си, ще направим голяма грешка“, каза френският лидер. С тази реч Макрон силно разочарова Япония и САЩ. И, разбира се, той заслужаваше допълнителни точки от Китай.
За КНР е много важно Западът да няма обща позиция. Така че разделението между страните от НАТО да се засили и да придобие по-реални форми. За да могат Америка и Европа да спорят, а не да обединяват сили в противопоставянето на авторитарните режими по света. Това е основната цел на Пекин. Не се интересувайте от мира и справедливостта в света.
Пред очите ни сега се разиграва сложна геополитическа игра. Европа, подобно на САЩ, би искала Китай да оттегли подкрепата си за Русия. От друга страна, не всички в ЕС са готови на всякакви сериозни санкции или търговска война срещу Китай. Китай е най-големият търговски партньор на ЕС. Той има влияние върху европейските политици. Следователно Пекин може да играе своя собствена игра, надявайки се, че на ЕС му липсва смелост да започне икономически войни с Китай.
Би било идеално Китай да направи Европа неутрална по въпроса за Тайван. А Макрон сериозно би увеличил политическата си тежест и авторитет, ако успее да убеди Китай, че Москва трябва да бъде притискана, а не помагана. Всъщност това би било истинско доказателство, че Европа се превръща в отделен геополитически играч. Но не изглежда катоСи направи отстъпки по въпроса за руската агресия. Според резултатите от европейската обиколка на ръководителя на Китайската народна република не видяхме никакви действия на Пекин в посока отказ от сътрудничество с Руската федерация.
На 6 май Еманюел Макрон заяви, че Си е обещал да не продава стоки с двойна употреба на Русия. Самият китайски лидер обаче не коментира това изявление. По-късно британският министър на отбраната Грант Шапс заяви на конференция в Лондон, че Пекин вече предоставя или се готви да предостави на Москва смъртоносни оръжия за войната срещу Украйна. Твърди се, че такава информация е достъпна за разузнаването на западните страни. Разбира се, Пекин осъди подобно изявление на британски политик. Но е трудно да се каже колко искрено беше възмущението на Китай.
В средата на май руският президент Путин посети Пекин. Малко се знае за конкретния резултат от тези преговори. Но Си продължава да нарича войната в Украйна криза, а така наречените мирни инициативи на Пекин изглеждат като актуализирана версия на инициативите на Москва. Защото няма нищо за изтеглянето на руските войски от Украйна и необходимостта агресорът да бъде изправен пред правосъдието. Има общи фрази за изоставяне на манталитета на Студената война, мирни преговори, зачитане на суверенитета и прекратяване на едностранните санкции. Можете да поставите всичко абстрактно и добро в такъв пакет. Тя обаче не е много ефективна.
Не е известно какво трябва да се случи, за да може Китай да спре да нарича руската агресия срещу Украйна евфемизъм за „украинска криза“. Ако следваме логиката на Пекин, тогава нападението на Япония през 1937 г. и окупацията на китайска територия е просто китайска криза. Така по време на тази „криза“ загинаха до 20 милиона китайци. Японците често прибягват до репресии срещу местното население и извършват много престъпления. Но в крайна сметка подобни руски действия в Украйна са проява на неразбираема „криза“ за Китай. Тогава Опиумните войни от деветнадесети век, по време на които Китайската империя претърпя унизителни поражения от ръцете на западните сили, също трябва да бъдат преименувани на Опиумни кризи.
Западните политици, а президентът Зеленски по инерция все още се опитват да убедят Китай да промени политиката си спрямо Русия. Въпреки че, вероятно, би било по-правилно да се наложат сериозни санкции срещу Пекин още по-рано, чиято икономика не е в най-добро състояние и зависи от пазарите за своите продукти. В крайна сметка санкциите трябваше да бъдат наложени отдавна от американския президент Джо Байдън, който предупреди Пекин още през 2022 г. да стои настрана от подкрепата за Москва. Но решителните действия не са за съвременния Запад. Това се разбира в КНР.
Не знаем какво точно се случва зад кулисите на международните преговори и срещи. Ако обаче няма пълноценно китайско представителство на мирната среща на върха в Швейцария, това може да е сигнал: позицията на Китай за тясно сътрудничество с Руската федерация не се е променила. А САЩ и Европа не намериха подходящи аргументи или лостове за влияние. И тук възниква въпросът дали Западът ще се осмели да премине към други по-мощни инструменти. Или просто признава, че не може да попречи на тясното сътрудничество между Пекин и Москва.
