След прекратяването на американската помощ за Украйна положението на нейните защитници стана много по-сложно. Заплахата, че Вашингтон напълно ще се откаже от подкрепата си за Киев, удари морала на украинските войници. Те вече бяха засегнати и от провала на сухопътната част на лятната контраофанзива, въпреки очевидните успехи в Черно море, чието значение изглежда е оценено само от британците. Към това се прибавя и депресивният сезон и успешната руска пропагандна кампания, целяща да попречи на украинските граждани да се мобилизират. Тя беше придружена и от конспиративни теории, които твърдяха, че Западът, прекъсвайки помощта, иска да принуди Украйна да направи прогнил компромис с Русия. Но като оставим настрана психологическия аспект, прекратяването на американската помощ беше преди всичко от практическо значение.
Ад на фронтовата линия
Най-остра е липсата на ресурси, без които дори и най-опитният командир няма да спечели в съвременната война – боеприпаси. Украинците са изправени преди всичко пред недостиг на артилерийски снаряди. Вътрешното производство дори не е в състояние частично да отговори на нуждите, а фабриките в страните от Европейския съюз едва сега започнаха да увеличават капацитета си. Междувременно, според някои съобщения, първите траншове боеприпаси по така наречената чешка инициатива се очакват не по-рано от юни. Падането на Авдеевка през февруари 2024 г. се разглежда от много анализатори като ярък пример за загубата на важна позиция, при това укрепена, именно поради липсата на боеприпаси от украинска страна.
Скорошен пример за ужасната ситуация с боеприпаси във въоръжените сили в Украйна са боевете в района на село Очеретине, разположено северозападно от Авдеевка на много важен хълм, на височина около 240 м над морското равнище. Тъй като селото гледа към околността, ако бъде превзето, руснаците ще получат тактическо предимство, което също ще могат да превърнат в оперативен успех – ако имат достатъчно сили и ресурси, за да го използват. От друга страна, украинците могат да бъдат изправени пред принудително отстъпление на запад, по-специално от относително защитими позиции на река Дурна, чийто западен бряг е по-висок от източния, което затруднява пробива. Руснаците напредват в посока Очеретине от много месеци, но едва през втората седмица на април имаше малък пробив, който командването на украинското подразделение забеляза твърде късно. На 12 април руските войски, въпреки тежките загуби, напредват по железопътната линия в посока към селото. До 16 април те са изминали 3,23 км по права линия и са се озовали в Очеретине, заемайки предмостие в югоизточната част на застроената площ. През двата дни на боевете изглеждаше, че украинците са овладели ситуацията и са отблъснали врага, но на 21 април руснаците възвърнаха инициативата и окупираха голяма част от селото. Два дни по-късно по-голямата част от Очеретине е в ръцете на окупаторите. Пробивът настъпи, когато украинското командване замени изтощения личен състав на отбранителните позиции с подразделения от 115-а механизирана бригада. Но основната причина за кризата е липсата на артилерийски боеприпаси, достатъчно количество от които биха могли да спрат щурма на селото далеч от административните му граници.
Окръзите Авдеевка и Очеретине не са единствените места, където ситуацията е много тежка за украинската страна. От няколко седмици подред руснаците засилват настъплението си към град Хасив Яр, който се намира на хълмовете западно от Бахмут. Тук окупаторите се възползват от недостига на боеприпаси на защитниците – не само артилерия, но и зенитни боеприпаси. Факт е, че руските щурмови самолети, които действат по фронтовата линия от февруари 2024 г., са много досадни в тази посока. Резултатите от руските нападения в района на Слобожански на реките Оскил и Зеребец, северно от Бахмут, както и в районите на Запорожие и Херсон, изглеждат оскъдни, но това не е много успокояващо за украинците. Докато руснаците поемат инициативата, те могат да изберат посоката, в която събират достатъчно сили, за да преместят фронтовата линия. В условията на недостиг на артилерийски и ракетни боеприпаси, въоръжените сили в Украйна в крайна сметка ще бъдат принудени да отстъпят позиции на окупаторите, за да не кървят войските. Освен това, без зенитни ракети и съвременни западни изтребители, те няма да могат да отблъснат вражеските самолети от фронтовата линия, което позволява на руските пилоти да подкрепят сухопътните операции на своята армия и да унищожат дори най-силните укрепления с тежки бомби.
Липсата на ракети за противовъздушна и противоракетна отбрана, използвани в пускови установки, които защитават градове и критична инфраструктура зад линиите на военните действия, също е проблем. През последните седмици бомбардировките се засилиха, причинявайки значителни щети на критичната инфраструктура. Неотдавнашното разрушаване на топлоелектрическа централа край Киев стана възможно благодарение на факта, че няколко ракети пробиха обстрела на украински Установки. Въпреки че прекъсването на електрозахранването все още не е настъпило, властите в Киев не крият факта, че ситуацията е критична и без доставки на ракети от САЩ ще бъде трудно да се оцелее не само есенно-зимния период на 2024-2025 г., но дори и самото лято, когато потреблението на електроенергия също ще бъде високо.
Прозорецът на възможностите се затваря
От горното описание се очертава доста фаталистична картина, съобразена с предупрежденията, които се появиха в западните медии през последните седмици, че Украйна е близо до поражение в тази война. Това обаче не е така. Ако се отдалечим от еднозначния подход към коментирането на руско-украинската война, основан на прости категории „печеля-губиш“, ще видим, че ситуацията на въоръжените сили на Руската федерация също не е безоблачна. Руснаците имат проблеми както отпред и отзад, така и на международната арена. Затова те се опитват по различни начини да принудят Украйна към мирни преговори, като предварително са спечелили победи на фронта, за да си осигурят благоприятни условия.
Интензивните руски атаки, които продължават от няколко месеца, ни позволяват да направим някои интересни изводи, като цяло много положителни за Украйна. Въпросът е, че видео и снимки потвърждават тежките загуби на персонал и техника на руската армия. Авдеевка е взета на невъобразима цена, така че е съвсем легитимно да я наречем пирова победа. Последващите завоевания на земя също са купени с неоптимални загуби. Противно на популярните стереотипи, че Русия се бори с количество, а не с качество, руската армия изобщо не може да си позволи такива загуби в дългосрочен план. От втората половина на 2022 г. постепенно стана очевидна деградацията на оборудването на руските въоръжени сили. Все по-често на бойното поле се появяват танкове и гаубици, които помнят епохата на Никита Хрушчов или дори на късния Сталин. Освен това делът на тежката техника в руските подразделения постоянно намалява, а производството не позволява попълване на загубите, да не говорим за достатъчното оборудване на новите войски. Все повече и повече от последните освен това имат характер на стрелкови и пехотни формирования, чиято ефективност в офанзивата е ограничена. Качеството на обучението на повечето новобранци също намалява. За да се запази тенденцията за увеличаване на броя на нахлуващите войски и да се компенсират загубите на пехотата, ученията обикновено продължават 27-28 дни. Руснаците също използват интензивно боеприпаси от Иран и Северна Корея. Севернокорейските артилерийски снаряди са широко критикувани от руските войници като неефективни и дори опасни за операторите на гаубици. За да влошат нещата за руснаците, те вече са изразходвали голяма част от тези боеприпаси, а производството не е бърз процес. От това можем да заключим, че е възможно след няколко седмици или месеци интензивността на руския артилерийски огън да намалее, освен ако окупаторите не намерят друг доставчик на боеприпаси. Тоест, някаква съюзна държава, която има големи запаси в складовете си и ще е готова да ги продаде.
Въздушните удари на украински дронове камикадзе се оказаха болезнени за руснаците. Те го почувстваха особено болезнено, когато украинците бомбардираха петролни рафинерии дълбоко в Русия с тяхна помощ. Дори натискът от страна на САЩ не можа да убеди Киев да спре тази кампания. Атаките срещу нефтопреработвателната промишленост засегнаха цените и достъпа до гориво на руския вътрешен пазар и частично засегнаха доставките на гориво за армията. Част от бомбардировките бяха насочени от украинците към оръжейни заводи, складове и военни летища. Струва си да се подчертае, че последствието от тези атаки е не само загубата на производствен капацитет, който е допълнително ограничен от западните санкции, но и финансовите загуби. Украинските дронове в руското небе убедиха руснаците, че твърденията на Москва за силата на тяхната противовъздушна отбрана са просто пропаганда, която лесно може да бъде опровергана. Въоръжените сили на Руската федерация не са в състояние да защитят всички важни съоръжения, тъй като не разполагат с достатъчен брой системи за противовъздушна отбрана. Те също не са безопасни, както руснаците наскоро разбраха в база близо до град Джанкой в окупирания Крим. Там, наред с други неща, позициите на батареята за противовъздушна отбрана С-400 бяха ударени от ракети. А на 17 април украински дронове достигнаха далечната Мордовия, където повредиха радара 29B6 Container over-thehorizon, елемент на предупреждение за въздушни и космически атаки.
Фактът, че руснаците се нуждаят от почивка, се доказва от действията на проруските кръгове на Запад. Вече няколко седмици те проповядват необходимостта от примирие, като не особено убедително твърдят, че искат да спрат кръвопролитията. Руснаците симпатизират, например, на гласовете на политици като турския президент Ердоган, който наскоро предложи примирие възможно най-скоро и установяване на договорена нова граница, където лежи фронтовата линия. Повечето от тези изявления не предвиждат никакви мерки за сигурност за Украйна, което прави Киев невежНапример, в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и Съединените американски щати, Съединените американски щати, Съединените американски щати, Нито пък може да се изключи, че украинците са наясно, че Москва само се преструва на военен „маратонец“ и са решили, че е в техен интерес да се бавят за време.
Руската федерация се надяваше да се възползва от „най-мрачния час“ в Украйна и да убеди света, че Киев не може да спечели войната и Москва не може да я загуби. Руснаците използваха симпатизантите си на Запад – става дума основно за лидерите на Унгария и Словакия, както и за най-активните противници на подкрепата за Украйна от американската група МАГА – за да се блокира или поне да се забави приемането на пакети за подкрепа в Украйна. В някои случаи те се опитаха да популяризират възможно най-добрия резултат от проруските партии, участващи в изборите. Те също така не спестиха нито време, нито ресурси, за да започнат кампания в социалните медии, насочена към опетняване на имиджа в Украйна и представянето й не като жертва, а като екзекутор. Руската пропаганда също се опита да достигне до украинските граждани. Целта му беше да ги разубеди от мобилизация и да подкопае доверието в държавната власт. Руснаците искаха да успеят на бойното поле, разчитайки на изтощението на украинските въоръжени сили и намаляването на морала на населението на държавата, което стана жертва на агресия. Днес този прозорец от възможности, който им се представи през октомври 2023 г., започва да се затваря.
Пробуждане на Конгреса
Политическата сага с приемането на пакет от подкрепа за Украйна, Израел и Тайван в Камарата на представителите на Конгреса е към своя край. През първата половина на април председателят Майкъл Джонсън обяви, че тече подготовка за създаване на формат, който да позволи пакетът да бъде подложен на гласуване възможно най-скоро, като в същото време позволи на конгресмените да изменят включените в него законопроекти. Той беше подкрепен и от Доналд Тръмп, който в момента се опитва да протегне ръка към по-широк умерен електорат, за да може да победи действащия президент. Интересното е, че по този начин той тръгна срещу най-фанатичните си привърженици в Републиканската партия.
Най-радикалните членове се опитаха да саботират действията на говорителя и цялата Републиканска партия МАГА, включително скандалната конгресменка Марджъри Тейлър Грийн. Въпреки че твърди, че е пламенен поддръжник на Доналд Тръмп, тя отново заплаши Майкъл Джонсън с инициатива да го уволни като председател на Камарата на представителите. Имайки това предвид, може да се предположи, че най-яростните противници на подкрепата за Украйна в Конгреса не са толкова лоялни към бившия президент на САЩ, колкото към други служители. Демократите вече предложиха да подкрепят Джонсън, ако отзоваването му бъде подложено на гласуване. Изглежда, че сериозността на ситуацията поради изострянето на геополитическата ситуация и военните престъпления на руснаците, за които американското разузнаване съобщи на оратора, както и частичната загуба на доверие в САЩ, най-накрая подтикнаха представителите на двете партии да спрат политическите игри, точно както в „Къща от карти“. Също така е вероятно среща с представители на украинските протестантски църкви, които разказаха на политика за бруталните руски репресии срещу евангелистите в окупираните територии, да има някакво малко влияние върху Джонсън. В крайна сметка не може да се изключи, че той е взел предвид и уроците от историята на миналия век. Майкъл Маккол, председател на Комисията по външни работи на Камарата на представителите на САЩ и конгресмен републиканец, на 16 април призова съпартийците си да подкрепят пакета от помощи с думите, отнасящи се до историята: „И историята ще ни съди по нашите действия: дали сте били Чембърлейн или сте били Чърчил“.
Вечерта на 20 април се проведе гласуване в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ. Законопроектът, който предвижда отпускането на почти 61 милиарда долара за подкрепа в Украйна, беше приет с голяма разлика. „За“ бяха 311 гласа, 112 „против“. Опонентите бяха главно представители на крайнодясното крило на Републиканската партия, както и няколко републикански конгресмени, които преди това бяха смятани за умерени. Резултатът предизвика гнева на, по-специално, Марджъри Тейлър Грийн, която не успя да торпилира пакета за подкрепа. Ролята на Доналд Тръмп в това събитие остава загадъчна, тъй като по-рано той подкрепяше идеята на Джонсън, но по време на гласуването неговите поддръжници се противопоставиха на помощта за Киев. Можем само да гадаем за мотивите на бившия президент на САЩ, а също така не изключваме, че някои от изявленията му в подкрепа в Украйна бяха изчислени само за да спечелят републиканската номинация на президентските избори.
След като Джо Байдън подписа законопроекта, Украйна получи пакет от помощи. Той осигурява финансиране за техника и обучение на украинските въоръжени сили по съответните програми: Инициатива за подпомагане на сигурността в Украйна (USAI) – 13,8 милиарда долара за закупуване на нови оръжия и боеприпаси, Чуждестранно военно финансиране (FMF) – 1,6 милиарда долара за компенсиране в Украйна за разходите за закупуване на оръжие и боеприпаси от САЩ, Президентски орган за усвояване (PDA) – 23,2 милиарда долара за премахване на недостига на оръжие за американската армия, която е създадена в резултат на прехвърлянето на оръжия и боеприпаси в Украйна.
Така че, приложенията САЩ, ФМФ и ПДА съдържат обща сума от 38,6 милиарда долара, пряко предназначени за оръжия, боеприпаси и друга техника за въоръжените сили в Украйна. Дори ако около 10 милиарда долара по програмата PDA трябва да бъдат отпуснати за покриване на разликата между разходите за оборудване, прехвърлено от складовете, и това, което го заменя – говорим за най-новите продукти, включително нови видове оборудване, оръжия и т.н., които задължително са по-скъпи от тези, изпратени в банките на Днепър – украинците все още получават огромна сума от почти 29 милиарда долара. Трябва също да се припомни, че от предишния пакет все още са останали около 4 милиарда долара, които администрацията на Джо Байдън все още не е използвала. Теоретично 7,9 милиарда долара, планирани като финансова подкрепа за бюджета, предоставена под формата на заем, биха могли да се използват и за закупуване на оръжие. Освен това пакетът включва 11,3 милиарда долара за военни операции на САЩ в региона, включително логистика.
Тазгодишният пакет от помощи на САЩ за Украйна е важен и по друга причина. Този път привържениците в Украйна в Камарата на представителите поискаха администрацията на Байдън да включи в документа споменаване, че целта на прехвърлянето на финансови и материални ресурси е да доближи Киев до победата над Москва. Това е първият път, когато един клон на правителството в Съединените щати толкова открито се застъпва за такъв край на войната. Освен това конгресмени, включително републиканци, заявиха, че Украйна трябва да получи ракети с голям обсег АТАКМС (до 300 км), които могат да се използват от пускови установки ХИМАРС. Досега президентът Байдън се въздържаше от подобно решение, въпреки че Киев отдавна оказва натиск върху администрацията му по този въпрос. По-специално, Джейк Съливан, съветник по сигурността на президента, се опита да блокира прехвърлянето им в Украйна, като наскоро обясни, че уж се страхува от руското ядрено „отмъщение“. Трябва да се добави обаче, че изпълнителната власт все още има възможност да откаже да прехвърли балистични ракети АТАКМС, като представи доклад на Конгреса за свързаните с това рискове. Сегашният ход на конфликта и последиците от използването на различни видове оръжия от Украйна в него обаче ясно показват, че Руската федерация не е готова да отговори с ядрено оръжие.
Не бива да изпускаме от поглед и другите два законопроекта, гласувани в САЩ. Една от тях дава „зелена светлина“ за конфискуване на руски активи, които бяха замразени след 24 февруари 2022 година. Въпреки че американските банки държат само малка част от руските финансови активи в сравнение със сметките в страните от Европейския съюз, приемането на този регламент създава прецедент, който неизбежно ще бъде взет предвид по-късно, когато европейските политици отново обсъждат замразените руски активи у дома. Това може да означава и използването им вместо репарации. Друг важен законопроект касае забраната на китайското приложение TikTok в САЩ. В Украйна също има призиви за нейната забрана. Камарата на представителите реши да предприеме такава стъпка поради съобщенията за използването на лични данни на потребителите на приложението от китайското разузнаване. Така Конгресът на САЩ завърши процеса, иницииран от властите на щата Монтана и тръгна по стъпките на европейските страни и Канада, които вече се бяха противопоставили ТикТок.
Европа подкрепя Украйна
Междувременно европейските страни продължават да предоставят материална и финансова подкрепа в Украйна. Германия поведе „коалиция“ за осигуряване на допълнителни батареи от системи за противовъздушна и противоракетна отбрана. Чехия завърши проекта си за набиране на средства за закупуване на 1,5 милиона артилерийски снаряда за Украйна. На 23 април Обединеното кралство обяви още един пакет за подкрепа, този път в размер на 617 милиона долара. Нараства и подкрепата от Франция, Холандия и скандинавските страни. Важно е да се спомене и инициативата на Естония за намиране на складове с артилерийски снаряди за закупуване на боеприпаси за украинците.
Рано е да се каже недвусмислено, че Украйна е преживяла „най-мрачния си час“. Но информацията, която идва при нас, показва, че „зората“ е близо. Руснаците не успяват да пробият фронтовата линия, въпреки че на няколко места изтласкват украинските сили на запад. На 23 април, когато Сенатът на САЩ се зае с пакета за подкрепа, гласуван в Камарата на представителите, в медиите изтече информация, че властите във Вашингтон вече са подготвили боеприпаси и друга техника за Украйна. Тя е трябвало да бъде изпратена незабавно наСлед като беше подписан от президента Байдън, което той направи до вечерта на 24 април. Това означава, че руснаците имат все по-малко време да се възползват от благоприятния за тях времеви прозорец. Може би последният в тази война.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Ukraina przetrwała najczarniejszą godzinę
