Исторически, а и за известно време напред, това е така, че украинците следват руския дневен ред по един или друг начин. Разбира се, на първо място, това е интерес към военно-политическия компонент – дали Путин е жив или вече мъртъв, какви са настроенията на пропагандистите, дали федералните канали са започнали да говорят за необходимостта от спиране на „специалната военна операция“. Въпреки че нашите граждани се интересуват и от други теми. Например, катаклизмите, които все повече се случват в Русия – и причините за тези катаклизми не винаги са украински дронове или терористи от вилает Хорасан.
Например в Орск се скъса язовирна стена. Самият град е интересен, защото е част от същия „Орски коридор“, който преди сто години Кремъл създаде специално, за да отдели Казахстан и републиките от района на Волга. Но в крайна сметка какво значение има кой руски град ще бъде наводнен? Орск, Оренбург или другаде (има много региони в Русия, има и много реки, не искам върхове).
И не че украинците са толкова кръвожадни – те просто искат голямо наводнение на територията на Русия. (Не, разбира се, те искат и това, защото в противен случай страната агресор, както виждаме, не спира. Гледайки събитията в Орск/Оренбург, зимните бедствия с комуналните служби, украинците не могат да не си спомнят зимата си. Този, който наистина, а не в социалните постове на специално обучени хора, беше най-трудният в историята на страната. Зима 2022/23.
Спомняте ли си как руските окупационни сили обстрелваха топлоелектрически централи и топлоелектрически централи, трансформатори и подстанции и високоволтови електропроводи? Как беше електричеството в цяла Украйна (което за някои съграждани автоматично означаваше „топлина“ и „топла вода“) за 6-8 часа на ден, а в Киев хората седяха без електричество в продължение на няколко дни? И как преживяхме всичко това.
Както никой друг град в Украйна по време на войната, нямаше нито един такъв случай по време на спиранията на тока, които Алчевск преживя през 2006 година. И наблюдавайки всичко това в тях, спомняйки си всичко това у нас, възниква един прост въпрос: „Защо се случи това?“
Тук можете да намерите цял куп различни конкретни причини. Но ние не сме руски либерали, те са, започвайки с покойния Навални, които майсторски притежават това умение, да търсят второстепенни фактори и „да не забелязват“ основното. Веднага ще преминем към основното.
Основното е, че – колкото и Кремъл да иска обратното – Украйна все още е държава. Добро или лошо, висококачествено или не толкова добро – можем да дебатираме. Но Украйна е държава, която е принудена да се грижи за страната си, за гражданите си. (Разбира се, както във всички други цивилизовани страни, това е преди всичко заслуга на самите граждани, но ние се съгласихме за основното.)
Русия не е държава. Това е огромен бизнес-гангстер-клан KDEB, който е завзел властта над територията от Белгород до Владивосток и използва тази територия по желание. Ако е искал, е нападнал Грузия. И населението на тази територия, което вчера се радваше да яде хачапури и да гледа филми с Вахтанг Кикабидзе, започна да ловува „гризачи“. Ако искаше, нападаше Украйна. А населението, което преди това дори не се беше замисляло по въпроса за Крим (макар че, честно казано, аплодираше фразата „Вие сте отговорни за Севастопол“ в програмния филм за днешна Русия) се сля с този режим в патриотичен екстаз.
Но, ядосано, населението е забравило едно важно нещо: режимът прави само това, което е необходимо и полезно за себе си. Изгодно е да се воюва в Украйна – и хиляди руснаци отиват в чужда страна, където много от тях се превръщат в тор за украинската земя и за посмешище в украинското информационно пространство (започвайки с „Ванка-встанка“ и завършвайки с реални снимки и видеоклипове на различни шмонии).
Но укрепването на язовира в Орск не е рентабилно. В края на краищата, защо да харчите пари за нещо, което не носи слава, триумф, имперско величие? Точно така – няма реални причини за това. Причините да правят това – както и да се грижат за жилищното настаняване и комуналните услуги на своите градове – могат да бъдат намерени само там, където има държава и граждани. А там, където има режим и население, няма причина да се грижим за това население.
Затова онези руснаци, които все още се опитват да критикуват своето (всъщност не своето, защото не са го избрали) правителство, или наистина не разбират, или се правят, че не разбират основната причина за всичките си проблеми. И се крие във факта, че те нямат държава. Те имат мафиотски режим, който просто използва всичко на територията, наречена „Руска федерация“, за свои нужди.
Просто нефтът и газът са били използвани. И сега се стигна до човешки животи. Стигнах дотам, защото нямаше как да не стигна дотам. И няма нужда да се грижи за подобряването на местата на пребиваване на собствениците на тези животи. С изключение на поддържането на минималното ниво на комфорт, необходимо за съществуването на тези хора, до което (ниво) не включва харчене на много пари за ремонт на жилища и комунални услуги или язовир в Орск.
Тоест, в мирно време, когато все още имаше нещо останало в бюджета на Руската федерация след всички съкращения, разбира се, някои средства щяха да бъдат отпуснати за язовира. (Е, някои от тези средства, разбира се, щяха да бъдат отрязани на земята, но останалите все пак щяха да стигнат до местоназначението си.) И по някакъв начин, но проблемът ще бъде отстранен. Но сега няма пари за много по-важни нужди от гледна точка на режима. Какво можем да кажем за някакъв язовир в някой Орск…
Руснаците все още не са разбрали най-важното. Всичко, което се случи и се случва на тяхна територия през последната година – и не говорим за войната и преките последици от нея под формата на атаки с дронове – в никакъв случай не е случайно, не е нещо уникално и еднократно. Това е абсолютно логичен процес на деградация на всичко в другия свят. И в резултат на това процесът на самоунищожение на тази бивша държава. Защото просто не може да бъде по друг начин в ситуация, в която режимът е ангажиран само във война.
„Просто няма пари“, каза преди няколко години един от топ мафиозите в Русия. Руснаците смятаха, че става дума за анексирания Крим. Но всъщност тези думи са същността на Руската федерация на Путин. Няма пари. И няма да стане. Вече няма да бъде. Така че не знам как ще бъде с Украйна, но за руснаците зимата на 2024/25 наистина ще бъде най-трудната в историята. За тези, разбира се, които оцеляват след наводнението в Оренбургска област и други уж случайни катаклизми, които все още чакат изоставеното население, от което режимът се нуждае само за едно – попълване на окупационния контингент в Украйна.
