„Когато геополитическата ситуация се промени и войната остане в миналото, мисля, че при Лукашенко или след него ще видим възстановяването на по-голяма свобода на маневриране за Беларус“, казва независимият беларуски политолог Артьом Шрайбман в интервю за изданието Nowa Europa Wschodnia. Интервюираният говори за нарастващия раздор между беларуската диаспора и беларусите в страната, промените в беларуската политическа система, нивото на зависимост на режима на Лукашенко от Кремъл и позицията на Беларус в потенциален конфликт между Русия и НАТО.
– Става дума за времето, когато беларусите отбелязват Деня на свободата – тази година 106-та годишнина от провъзгласяването на Беларуската народна република. Но този празник в момента може да се празнува само в чужбина. Много граждани на Беларус, които са готови съзнателно да участват в процеса на демократична промяна в страната, са в принудителна емиграция, както и политическите лидери на движението 2020. Но времето лети и хората в Беларус живеят живота си. Може ли да се случи така, че дневният ред на беларуските сили в чужбина да започне да се различава от дневния ред на тези, които останаха в страната?
Струва ми се, че това, което описвате като определен риск, който може да възникне в бъдеще, всъщност е нещо, което вече се е случило. Беларуските политически сили в изгнание нямат инструменти и методи за политическо влияние върху ситуацията вътре в страната. Следователно това не е проблем на следващите дни, а проблем, който имаме от година или дори две. Дневният ред на тези сили отдавна не е на място в ежедневието на повечето беларуси. В Беларус обаче има, винаги е имало и определено ще има някакво твърдо ядро от хора, за които този демократичен и национален дневен ред е важен. Без значение какво прави политическата емиграция, тези хора винаги ще празнуват Деня на свободата, ще тачат паметта на Беларуската народна република и ще почитат бяло-червено-бялото знаме. Това не е по-голямата част от обществото, тези хора никога не са били мнозинство. Протестите от 2020 г., за да бъдат наистина общонационални и да имат подкрепата на мнозинството граждани, излязоха извън този идеологически лагер. В този смисъл фактът, че днес мнозинството от хората напълно са се отказали от тази политика, от този дневен ред поради репресии, апатия, липса на вяра в победата, е естествен процес. А това, че демократичните сили сред емигрантите нямат много възможности, а при липса на вътрешнополитическа динамика в страната, не могат да достигнат до онези аполитични хора, които не се придържат към опозиционния календар и важни дати от календара на опозицията, е норма. И ми е трудно да си представя, че би могло да бъде другояче. Така че опозицията в изгнание остава важен фактор във вътрешната политика на страната в продължение на много години. Повечето хора просто не виждат смисъл постоянно да обръщат внимание на това, което правят беларуските политици в изгнание, ако не се чувстват силно идеологически мотивирани. В Беларус някои хора мислят така, но не и мнозинството. Затова съм абсолютно съгласен с вас, че реалността тук и реалността там неизбежно са в противоречие.
– Редовно научаваме за по-нататъшните прояви на репресии в Беларус, всъщност за техния непрекъснат характер. Това могат да бъдат арести на границата на хора, които се връщат от емиграция или просто искат да посетят страната, както и набези на служби в градове, където хората са задържани масово за някои неуточнени престъпления. Освен това съществува и трагичното положение на политическите затворници. Изобщо нямаме информация за някои от тях, но, за съжаление, от време на време чуваме новини за последвалата смърт на хора, осъдени по политически причини в беларуските затвори. Режимът продължава да преследва и наказва хората за участие в протестите през 2020 и 2021 година. Но хората, които взеха участие в тях, след бруталното потушаване на протестите, вече не представляват заплаха за режима. Въпреки това в Беларус цари терор. Какъв е смисълът да се продължава такава крайно репресивна политика на режима?
– Съгласен съм, че това е опит да бъдат наказани хора, които са участвали в протести или по друг начин са действали нелоялно през 2020-2021 година. Тази репресия не се основава на заплахи, а на отмъщение. Режимът смята, че всеки трябва да бъде държан отговорен дори за най-малкото участие в това движение, че всеки трябва да бъде наказан. Но в допълнение към това има и определена вътрешна динамика на репресивния апарат, която трябва да бъде активна и да покаже, че работи. В Беларус са създадени цели звена, които се занимават изключително с политически репресии, които трябва да демонстрират ефективност. Фактът, че всички най-активни хора и лидери на протести бяха наказани, изгонени в чужбина или хвърлени в затвора, не означава, че винтовете могат да бъдат отвинтени. Затова те търсят нови жертви на това, което с право наричате терор. След като наказаха всички, които директно протестираха, те идват за семейството и роднините. Ако в страната вече няма блогъри, които са против режима, те се втурват към онези, които тогава не подкрепяха протестите, но и не подкрепяха шумно властите. И режимът смята, че е трябвало да го направят. Репресиите се развиват по собствена вътрешна логика и не винаги са резултат от това, че Лукашенко нарежда някой да бъде арестуван. Това е просто нов начин на действие, ново състояние на този режим. Ако няма ясна заповед отгоре да се спре тази машина, винаги ще има нови социални групи, които ще бъдат репресирани. Вече не става въпрос за хвърляне в затвора на хора, които биха могли да свалят режима. Не, това е просто машина, която работи, и като машина, тя не мисли за смисъла на своята работа.
– Оставам с впечатлението, че има такова убеждение – или може би дори не е убеждение, а по-скоро усещане – че нищо не се случва в политическата сфера в Беларус, защото нищо не може да се случи при такъв режим. Медиите напълно игнорираха парламентарните избори през февруари тази година, очевидно вярвайки, че те не означават нищо и не променят нищо. Но дори и да е така, може би можем да научим нещо интересно от тези избори за сегашното състояние на политическата система в Беларус?
– Изборите винаги са интересен показател за състоянието на беларуския режим и неговите приоритети. С техния пример се убедихме, че приоритет е стерилността на политическото поле. Режимът реши да не експериментира дори с декоративни елементи, които да се възприемат като проява на плурализъм. Предизборната кампания се водеше изцяло по съветски или китайски модели и нямаше място за безконтролни критики. Просто нямаше кандидати, които по някакъв начин да критикуват властите, дори и в някои светски дреболии. Това е най-важният извод от тези избори. Разбира се, нямаше механизми за наблюдение, нямаше честно преброяване на гласовете и нямаше избирателна активност, която да излезе на улицата. Беларуският парламент е нелегитимен орган, но все пак е интересно да се види кой е назначен в него. В сегашния парламент има повече пропагандисти, отколкото преди. Правителството, очевидно, иска парламентът да комуникира повече с обществеността, да бъде по-шумен, отколкото в предишни мандати. Или просто по-активни в областта на пропагандата в защита на интересите на властите. Или е бил по-активен в отстояването на интересите на властите в своята пропаганда. Досега парламентът беше напълно невидим, така че ще видим дали тази промяна ще успее.
Друг интересен аспект на тези избори е, че партията Белая Рус не спечели мнозинство в беларуския парламент. Тя спечели 50 места от общо 110 – много повече от другите партии на режима, но все още не е мнозинство. Това показва, че Лукашенко все още не вярва на тази сила, както например Путин се доверява на „Единна Русия“. Лукашенко не е готов да направи нито една партия стълб на властта си, той дори не е готов да даде на която и да е партия водеща роля в това кастрирано партийно поле. А Белая Рус, разбира се, разчиташе на повече места.
– Белая Рус е създадена още през 2007 г. и в продължение на много години е нещо като масово сдружение с почти 200 000 членове, които подкрепят режима на Лукашенко. Преди година тя се трансформира в политическа партия. Защо Лукашенко се нуждае от това?
– Не мисля, че Лукашенко наистина има нужда от това. Преди изборите той реши да разчисти партийното поле и да унищожи всички опозиционни партии, дори някои декоративни проправителствени. Явно е решил, че е необходимо да запълни тази празнота с нещо, че е невъзможно да се оставят три едва функциониращи, почти фиктивни партии. Така възникна идеята за нова партия на властта по руски модел, така че парламентът да има ясна управляваща сила, ясен лидер. В същото време Лукашенко се опитва да не придава твърде голямо значение на Белая Рус, така че тя да не се чувства автономна и мощна. Той иска да запази субективността на властта в своята администрация. Затова Белая Рус получи доминираща роля в парламента, но без абсолютно мнозинство. Мисля, че това може да е следващият етап, ако партията не създава проблеми. Лукашенко ще наблюдава как работи тази система и може би ще предприеме следващата стъпка, но това е твърде далечна тема, за да се спекулира сега.
– Тоест, Лукашенко създава „Белая Рус“ като партия и потенциална политическа сила, въпреки че не иска?
– Фактът, че Лукашенко всъщност не се нуждае от тази партия, все още се доказва от факта, че той все още не е трансформирал избирателната система. Все още имаме мажоритарен вот, а не пропорционален вот, както в Русия или Полша например. В авторитарната система той запази мажоритарното гласуване, когато избирателите гласуват за конкретни хора, а не за листи. Мнозина в беларуския елит бяха за гласуване за партийни листи или смесена система, но Лукашенко не отиде за това. Той все още не е готов за пълноценна трансформация на режима си в партийна държава като Съветския съюз или например Китай или Северна Корея. Управляващи партии има и в Казахстан и Туркменистан, но не и в Беларус. Лукашенко не вярва, че се нуждае от този механизъм на управление, но направи първите стъпки в тази посока, като превърна Белая Рус в партия. Мисля, че е защото Лукашенко разбира необходимостта да се осигурят на бъдещото правителство определени подкрепящи институции, така че всички аспекти на държавното управление да не са фокусирани върху един човек. Това е стратегията на Лукашенко за намаляване на рисковете за системата, ако се окаже, че човекът, който идва на власт след него, няма да се справи. Затова имаме работа с много бавен, може дори да се каже, охлюв темп на развитие на колективните институции. Но не съм сигурен дали Лукашенко ще успее да завърши този процес приживе, защото е ясно, че той е много предпазлив по този въпрос.
– Друга тема, която стана доста популярна, е убеждението, че Беларус е загубила всякаква субективност. Общоприето е, че Лукашенко няма маневри, че е послушен васал на Путин и съучастник в престъпленията му. Самите беларуси често казват, че страната им е под руска окупация. Как оценявате суверенитета на Беларус? Може ли нещо да се промени по този въпрос в краткосрочен и дългосрочен план?
– Можем да говорим дълго време за беларуска автономия, както бих предпочел да го кажа с такива термини. Разбира се, автономията на Лукашенко беше значително намалена през последните години и този процес все още продължава. Неговите характеристики са разполагането на ядрени оръжия в Беларус, участието на страната във войната срещу Украйна, преориентирането на цялата експортна логистика към Русия и усвояването от Русия на беларуското информационно поле. Всичко това значително стеснява полето за маневриране. Дори ако един ден Лукашенко изведнъж се изправи от другата страна и реши да поправи отношенията със Запада, всички връзки, които бяха установени през последните години, всъщност биха му попречили да го направи. Москва днес разполага с много инструменти, с които да спре в зародиш всяко движение на Беларус на запад. Не става въпрос само за военното присъствие. Икономика, която свързва Беларус още по-тясно с Русия, може да се окаже по-сплотена. Последният е единственият логистичен прозорец към света на беларуската търговия. Ясно виждаме, че беларуската автономия се свива, но в същото време страната формално и до известна степен всъщност запазва своя суверенитет. Това съотношение може да се промени при различни политически обстоятелства, например по време на кризата в Русия.
Много от отстъпките, които Лукашенко направи на Русия, не са неотменими. Всички тези съюзи – независимо дали става дума за съюз от държави или за ОДКС – не са вечни. Примерът с Армения сега добре показва това. Когато геополитическата ситуация се промени, когато ситуацията в региона се промени, когато войната остане в миналото, мисля, че при Лукашенко или след Лукашенко ще станем свидетели на възстановяването на по-голяма свобода на маневриране за Беларус. Може би няма да е внезапно, може би ще е постепенен процес, но мисля, че ще бъде. Въпреки Лукашенко, все още не е имало пагубни, неразрушими връзки с Русия, които да продължат вечно, по-силни от, например, тези, които свързваха Полша със Съветския съюз по време на комунизма. СССР отслабва, а Полша, както и ГДР, Чехословакия, Румъния и Унгария, бързо стават независими. Беларус днес е в подобна ситуация. Това е сателитна страна, която е запазила формалния суверенитет и неговите атрибути, както и е запазила общественото мнение, отделено от руското, информираността на обществото за нейните национални интереси, което фундаментално отличава беларусите от руснаците. Считам, че всичко това е основата, върху която може да бъде възстановен пълният суверенитет и автономия в дългосрочен план. Но това ще се случи в бъдеще, а не утре.
– Този въпрос за суверенитета на Беларус и способността на Лукашенко да маневрира е доста важен за нас, защото показва възможна ескалация на войната, която може да ескалира в конфликт между Русия и НАТО. Но тъй като беларуската армия не се присъедини към руската инвазия в Украйна, Лукашенка, въпреки агресивната си реторика, не гори от желание да се бие със съседите от Северноатлантическия алианс?
–Съгласявам се. Не мисля, че Лукашенко е заинтересован да участва в каквито и да било военни провокации или пряка агресия срещу страните от НАТО. Лукашенко много прилича на Путин в антизападния си мироглед, в това отношение той е човек с напълно съветски манталитет. Но това, което го отличава от Путин, е, че не иска да умре за „руския свят“. Той не е руски империалист, за него войната за експанзия на Руската империя не е неговата война. Като се има предвид, че Беларус е гранична държава и в случай на пълномащабна война между Русия и НАТО, военните съоръжения, а не само военните, вероятно ще бъдат разположени в Беларус, те ще бъдат унищожени на първо място. Затова Лукашенко ще се съпротивлява на въвличането в подобни провокации възможно най-дълго. Не знам колко дълго може да продължи това, но сега не виждаме Путин да оказва натиск върху него беларуската армия да влезе във войната. Ако Кремъл окаже такъв натиск, очаквам Лукашенко да се съпротивлява, но не знам доколко може да устои. Това са доста непредвидими въпроси и Путин има възможност най-накрая да сломи тази съпротива. Но самият Лукашенко не се интересува от война на или близо до своята територия, така че мисля, че интересите на Путин и ЛуКашенка наистина може да се разпръсне в някакъв момент.
– Лукашенко обаче се съгласи с разполагането на ядрено оръжие на територията на Беларус. Как това променя ситуацията в Беларус по отношение на потенциална война?
„В този контекст този риск се увеличава значително. Сигурен съм, че всички западни разузнавателни служби знаят къде се намират тези оръжия, техните носители са скрити, например „Искандери“ и бомбардировачи. В случай на ядрена ескалация тези места ще бъдат обект на превантивни или не непременно превантивни удари на НАТО. За НАТО и САЩ ще бъде много по-лесно да ударят Беларус, отколкото Русия, защото това е различно ниво на ескалация. Директен удар по руска територия би бил обявяване на война на Русия. Ударът по територията на Беларус в известен смисъл е спирка на място, което позволява на Русия да се оттегли. Защото нападение срещу Беларус е различно от нападение срещу който и да е руски град или военна база в Русия. За съжаление, в този контекст, с руски ядрени оръжия и руска военна техника в базите си, Беларус се превръща в една голяма цел, която може да се види отдалеч. При всеки сценарий на военна конфронтация между Русия и НАТО Беларус ще бъде под обстрел. Лукашенко е добре запознат с това.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Łukaszenka nie chce wojny z NATO
