Нашите американски съюзници, които отдавна не могат да решат въпроса с военната помощ за Украйна, не крият недоволството си от ударите по руската петролна инфраструктура. Много служители, работещи в администрацията на Джо Байдън, вече се изказаха по този въпрос: от ръководителя на Пентагона Лойд Остин и неговата асистентка Селест Уоландер до съветника по националната сигурност на американския президент Джейк Съливан. Петролните рафинерии на държавата агресор сега са се превърнали в „граждански обекти“. И като цяло, атакуването на промишлените съоръжения на Руската федерация, които работят за войната и помагат за финансирането на руската военна машина, не е нито демократично, нито европейско.
Подобни изявления звучат особено цинично на фона на бруталните ракетни и бомбени атаки на Русия срещу украинския енергиен сектор, предприятия и градове. Тъжно е да се каже, но последните атаки в Украйна срещу Руската федерация предизвикаха у американските политици много по-голяма загриженост, отколкото убийството на мирни украинци и разрушаването на украинските електроцентрали. По този повод в социалните мрежи започнаха да се разпространяват шеги, че САЩ обмислят възможността да прехвърлят няколко батареи „Пейтриът“ в Руската федерация, за да защитят петролните рафинерии от украинските дронове. Наистина изглежда, че нещо не е наред с този свят.
Препоръките на САЩ да спрат да атакуват руския петролен сектор нямат икономически или военен смисъл. Унищожаването на рафинерията няма да се отрази по никакъв начин на производството на петрол. Напротив, Русия ще трябва да продава повече „черно злато“ на външните пазари, тъй като няма да е възможно да го обработва. И това може да свали цената за барел. Сегашното покачване на цените на петрола се дължи на нарушаването на транспортния коридор през Суецкия канал в резултат на пиратските атаки на хусите и позицията на страните от ОПЕК по отношение на производството, а не на спирането на руските рафинерии.
Също така е нелепо да се твърди, че руските рафинерии са цивилни цели и тяхното унищожаване няма да повлияе по никакъв начин на хода на военните действия. Без гориво агресорът няма да може да зарежда оборудването и самолетите си. Липсата на бензин може сериозно да наруши маневреността на руската армия. Така че зад изявленията на представители на американските власти се крият някои други мотиви. И има основание да се смята, че те не са много благородни и искрени. Предполага се, че Москва е намерила аргументи Вашингтон да окаже натиск върху Украйна и да поиска тя да спре да атакува Русия.
Американските служители са неискрени, когато казват, че не е необходимо да се унищожават руските рафинерии. А опитът на САЩ във Втората световна война свидетелства за обратното. Американците, без никакви угризения, по едно време унищожиха военната, индустриалната и не само инфраструктурата на Третия райх, Япония и техните съюзници.
През януари 1943 г. на конференцията в Казабланка САЩ и Великобритания решават да започнат кампания за стратегически бомбардировки срещу Германия. Целите на бомбардировките трябва да бъдат както съоръжения на военната индустрия, транспортни центрове, електроцентрали, така и германски градове. Операцията е с кодово име Точков празен. Първоначално Третият райх повече или по-малко успява да се адаптира към съюзническите въздушни атаки. Но още през първата половина на 1944 г. Германия започва спешно да преразпределя индустриалния си капацитет, който е частично унищожен. Най-големият удар за индустриалната мощ на Райха обаче е разрушаването на фабриките за производство на синтетичен бензин, каучук и амоняк.
От юли 1944 г. до април 1945 г. половината от всички бомби на ВВС на САЩ и Великобритания са пуснати върху нефтената и горивната промишленост и транспортната инфраструктура. Съюзниците също извършват редовни нападения срещу петролните рафинерии в Румъния, които служат като основен източник на петрол за Райха. Атаките срещу петролни кладенци, рафинерии и петролни депа се оказват много успешни и допринасят много за цялостния срив на германската икономика в края на войната. Според министъра на въоръженията и военното производство на Третия райх Алберт Шпеер в технически смисъл Германия е победена на 12 май 1944 г., когато благодарение на масираните бомбардировки на съюзниците са унищожени 90% от фабриките, произвеждащи синтетично гориво. Поради недостиг на гориво самолетите на Луфтвафе често не излитаха във въздуха дори при благоприятно време, а пилотите нямаха възможност да тренират. Сухопътните сили на Верхмахта са принудени да използват добитък за теглене на камиони. Често имаше недостиг на бензин за танкове и бронирани машини. Всичко това значително влошава маневреността на германската армия, която преди това е значително предимство на Вермахта.
Бомбардировките оказват влияние и върху развитието на най-новите видове германски оръжия. Щяха ли Съединените щати и Великобритания да успеят да победят противниците си, ако германските фабрики работеха с пълен капацитет, румънският петрол беше рафиниран в множество петролни рафинерии за нуждите на Вермахта, а германските учени можеха безопасно да разработят ракети, подводници, реактивни самолети и да проведат експерименти за производството на Първата атомна бомба?
Ситуацията на руско-украинския фронт е трудна. Войната с агресора навлезе в продължителна фаза. Малко вероятно е Украйна да успее да победи Русия или поне да й причини критични неприятности, което може да наклони везните в наша полза, без да унищожи руската икономика и военно-промишления комплекс. Докато предприятията от военно-промишления комплекс работят денонощно на територията на Руската федерация, докато рафинериите стабилно снабдяват руската военна машина с гориво, докато енергийната и другата промишлена инфраструктура остават непокътнати, войната ще продължи. И шансовете за промяна на курса му са малки.
Всеки ден Русия произвежда смъртоносни боеприпаси, ракети, дронове и ремонтира военно оборудване. Нейната икономика не само не пада, но расте благодарение на разширените военни разходи. Работещата икономика са бюджетни приходи, които след това се трансформират в инструменти за убиване на украинци и унищожаване на нашата държава. В идеалния случай унищожаването на руската икономика трябва да стане със западни санкции. Но те не работят както трябва. Ето защо е необходимо да се унищожи военно-промишлената мощ на Руската федерация по друг начин – с военни.
Украйна вече има определени възможности да нанася удари по руска територия. Но те все още са твърде ограничени. Важно е да се обърне внимание не само на рафинериите, но и на промишлените и научно-технологичните предприятия. Също така е целесъобразно и справедливо да се унищожи руският енергиен сектор. В радиуса на унищожаване на украинските дронове вече има няколко интересни и доста мощни съоръжения за производство на електроенергия на държавата агресор. Би било чудесно, ако Украйна имаше възможност да унищожи уралския военно-промишлен комплекс, където се намират много важни за агресора предприятия. Съмнително е, че Кремъл би имал достатъчно системи за противовъздушна отбрана, за да покрие цялата си гигантска територия с тях.
Има сериозни основания да се смята, че истинската последица от отказа да се удари Русия може да бъде украинското поражение. На фона на ограничения ефект от санкциите и неспособността на Запада да осигури производството на оръжие за Украйна в необходимите количества, нямаме голям избор. Ако промишлената мощ на Русия и секторът на военно-промишления комплекс работят с пълен капацитет, нямаме шанс да обърнем хода на войната.
