В нощта на петък, 19 април, Израел нанесе ответен удар на територията на Иран. Израелската въздушна атака беше очаквано малка по мащаб, което позволи на официален Техеран изобщо да отрече информацията за ракетния удар и да твърди, че има само няколко дрона, които иранската противовъздушна отбрана успешно свали. Въпреки че военните експерти твърдят, че експлозиите са станали близо до 8-а база „Шекари“ на иранските военновъздушни сили, която се намира близо до международното летище на град Исфахан.
Така че засега можем да кажем, че страните си размениха шамари, които все още не трябва да водят до по-сериозни враждебни действия. Но във всеки случай Близкият изток отново се превръща във все по-гореща точка на земното кълбо, където всеки момент може да избухне мащабен регионален въоръжен конфликт, който ще има всички шансове да ескалира в много по-глобална конфронтация.
За щастие, досега страните (Израел и Иран) показаха относителна сдържаност и здрав разум. Дори и така обаче въпросът сега не е дали мирът може да бъде възстановен в региона, а докъде ще стигне спиралата на ескалацията.
Кутията на Пандора, както знаете, беше отворена на 7 октомври миналата година, когато Хамас започна безпрецедентна по мащаб, дързост и бруталност атака срещу израелските селища близо до Ивицата Газа. Бруталното убийство на повече от 1200 израелци от бойци на Хамас и залавянето на около двеста души не можеше да не предизвика мощен военен отговор от Израел. Така започна спиралата на насилието.
Друга ескалация на конфронтацията беше причинена от израелския удар по иранското консулство в Сирия на 1 април, в резултат на който бяха убити високопоставени офицери от Ислямския революционен гвардейски корпус (КСИР). Техеран от своя страна нямаше как да не отговори. Ответният удар на Иран беше доста мощен. И най-важното, за първи път беше извършена атака срещу Израел от територията на самия Иран. Преди това Техеран използваше за целта свои проксита от други страни, главно бойци на „Хизбула“ в Ливан.
И така, в нощта на 14 април Иран атакува израелска територия с около 170 дрона, 30 крилати ракети и 120 балистични ракети. Тоест, мащабът на атаката беше безпрецедентен и по-голям от всеки еднократен руски въздушен удар по Украйна. Разбира се, иранските военни проучиха тактиката на руските въздушни атаки срещу украинските градове. Освен това иранските дронове „Шахед“ бяха масово използвани и на двете места (руснаците само ги преименуваха на „Геран“).
Както и в руско-украинската конфронтация, бавните ирански дронове бяха изстреляни предварително, с очакването, че те ще пристигнат в израелската зона за противовъздушна отбрана приблизително по същото време като крилатите и балистичните ракети. Руснаците многократно са използвали подобен подход срещу Украйна. Целта е по-бавните дронове камикадзе и крилати ракети да отвлекат вниманието и да изтощят украинските системи за противовъздушна отбрана, като по този начин позволят на балистичните ракети, които са много по-трудни за сваляне, да поразяват безпрепятствено избрани цели.
Трудно е да се каже недвусмислено дали иранците наистина са направили всичко, за да не нанесат значителни загуби на Израел и да не ги провокират към още по-опустошителен отговор. Очаквал ли е Техеран много по-висок процент балистични ракети да поразяват целите си? В края на краищата, по някаква причина те възприеха руската тактика, тогава може би се надяваха на по-голям ефект. Просто израелската система за противовъздушна отбрана се оказа много по-ефективна, отколкото очакваха.
А израелската система за защита от въздушни атаки е наистина изключително ефективна, несравнимо по-ефективна от украинската. Състои се от три нива. Най-ниската от тях е легендарният Железен купол. Следващият слой на противоракетната отбрана е „Прашката на Давид“, който предпазва от заплахи с малък и среден обсег. Следват „Стрела 2“ и „Стрела 3“ – системи, които предпазват от балистични ракети.
Техеран също така вероятно е пренебрегнал намесата на военновъздушните сили на съюзниците на САЩ, Великобритания и Йордания, които прихванаха повечето дронове много преди те да навлязат в израелското въздушно пространство.
Въпреки това, колкото и безболезнена да беше атаката, тя във всеки случай беше първата безпрецедентна директна атака на Иран срещу Израел. И от този момент нататък Техеран и Ерусалим са поставени в ситуация, в която не могат напълно да напуснат без последствия възможните агресивни действия на своя заклет враг. И като се има предвид рискът от ескалация, по-висок от всякога, сценарият за пълномащабна война между Иран и Израел остава много реална перспектива. Дори въпреки факта, че нито една от страните не е готова за това и се опитва да го избегне. Но траекторията на конфликта има свои собствени закони, които не отчитат особено желанията на страните.
„Ако стигнем до този момент, може да станем свидетели на седмици на израелскоПълномащабното участие на „Хизбула“ в атаките срещу Израел, сухопътната инвазия на Израел в Ливан и опитите на Иран да затвори Персийския залив“, коментира развитието на ситуацията експертът по сигурността Майкъл Хоровиц, който е специалист по близкоизточните въпроси, в интервю за радио „Свободна Европа“.
И е в сравнително най-малко песимистичния сценарий, че само Израел, от една страна, и Иран, заедно със своите прокси съюзници под формата на палестинската терористична организация Хамас, ливанската Хизбула, йеменските хути и шиитските въоръжени групировки в Ирак и Сирия, от друга, ще участват в конфликта.
В един момент обаче Ерусалим може да не се сдържи и да започне масирана атака директно срещу Иран, особено срещу съоръженията на иранската ядрена програма. Или Техеран, например, със съдействието на руски приятели, ще може да анализира всички грешки, допуснати по време на първата атака, и да се опита да ги поправи. И тогава следващата въздушна атака на Иран може да бъде по-опустошителна. А руските удари по Украйна показаха, че дори малък брой точни попадения по ключови енергийни обекти или друга инфраструктура могат да предизвикат непропорционално голям ефект.
В този случай има всички шансове САЩ, Обединеното кралство и вероятно други западни съюзници да бъдат въвлечени в конфликт на много по-високо ниво, въпреки нежеланието си да го направят и въпреки системните си призиви за сдържаност. Също така, такива арабски държави от региона като Йордания, Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Оман ще се присъединят към конфронтацията.
В този случай обект на постоянни атаки ще бъдат американските бази в Близкия изток. Това ще изисква разполагането на повече от и без това оскъдните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, за които Украйна отчаяно проси от месеци. Съединените щати и техните съюзници ще бъдат принудени да прехвърлят значителна част от военноморските си сили тук (и то за дълго време). В този случай цялата световна икономика вероятно ще пострада поради неизбежния рязък скок в цените на горивата и прекъсването на световните вериги за доставки на петрол.
От своя страна авторитарните режими, които активно развиват собствени петролни находища, ще получат допълнителни финансови стимули и по-голяма свобода да провеждат агресивна политика спрямо опонентите и съседите си. Апокалиптичният сценарий предполага постепенно или рязко изместване на конфликта извън Близкия изток. Много участници в различни замразени и тлеещи конфликти могат да се възползват от ситуацията и да се опитат да наложат волята си със сила, без да рискуват челен сблъсък със световния военен хегемон.
Какво би могло да бъде? Например, засилването на руските офанзивни действия в нова посока в Украйна. Също така не може да се изключи възможността за руска инвазия в друга държава, поне Грузия или Армения. Кремъл може дори да предприеме по-смелата стъпка да тества член 5 на НАТО, като нахлуе в една от балтийските държави. Северна Корея може да засили военните операции срещу южната си съседка. Не бива да се изключва и опасността от китайска инвазия в Тайван. Списъкът може да бъде разширен до Западните Балкани, където Русия многократно е разгорещявала ситуацията, предизвиквайки въоръжени сблъсъци в Македония, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина.
Само мъдростта и сдържаността на страните – Израел и Иран – могат да предотвратят такъв ужасен сценарий. По-скоро чувството им за самосъхранение. И именно в тази ситуация политиката на умиротворяване на Джо Байдън има смисъл.
