Разговорите за възможни преговори между Украйна и Русия достигнаха най-високо ниво, така да се каже. Поне в католическия свят няма по-висока позиция на папата – и този свят е втората (след ислямската) религиозна общност на планетата Земя. А гласът на папата, това, което той казва, се слуша по един или друг начин от поне част от 1,378 милиарда католици.
Затова всичко, казано от предстоятеля на Римската църква, е от голямо значение. Няма нищо изненадващо във факта, че украинците реагираха доста остро на друга история с „изявлението на Франциск“, което не е съвсем негово изявление, въпреки че отразява позицията на Ватикана (и не само на Ватикана).
Става дума за „бялото знаме“, с което украинците трябва да дойдат при руския агресор за преговори. Разбира се, такива думи в нашето общество, у нас се разглеждаха недвусмислено (и не би могло да бъде иначе) като призив за капитулация. Като се има предвид резонансът, пресслужбата на Светия престол дори трябваше да обясни, че (а) бялото знаме не е за капитулация, а за преговори, (б) и като цяло не самият понтифик говори за бялото знаме, а неговият интервюиращ, определен журналист Лоренцо Бучела, на когото папата даде интервю.
От друга страна, не е ли имал право епископът на Рим да каже в какво са го обвинявали украинците? Нека помним, че глава на Католическата църква е наместникът, т.е. застъпникът, наместникът на земята на самия Исус Христос. Същият Божи Син, който посрещна враговете си в Гетсиманската градина, всъщност със същото бяло знаме – за което се говори в тази история. Така че Хорхе Марио Берголио не каза нищо ново, нищо неочаквано или, Бог да ме прости, еретично. Дори и да го е направил.
Но има едно предупреждение. Ако направим паралели между Исус Христос и Украйна, можем да открием поне едно „бяло знаме“ в историята на страната ни (всъщност повече, но нека не навлизаме твърде дълбоко) – след освободителната борба от 1917-1921 г. И поне една „Голгота“ – 1932-1933. На изток. На Запад това се случи между „златния септември“ на 1939 г. и бягството на „първите съвети“ от настъплението на Третия райх. И „възкресението“, когато Украйна окончателно преодоля смъртта чрез смърт, обявявайки независимост…
Едва накрая стигнахме отново до нашия (не искам да казвам „вечен“) кръг до степен, в която хората около нас започват да говорят за „бялото знаме“. Докато в случая с Божия Син, от техническа гледна точка, цялата история стана еднократна – той умря, възкръсна и това беше краят на историята на земните страдания, започна Царството Божие. Украйна, от друга страна, е в съвсем различна ситуация. И ако папата знаеше историята на предишните преговори със или без бяло знаме (или без бяло знаме, разликата тук е минимална), той щеше да разбере абсурдността на такова развитие на събитията. Защото врагът вече е доказал, и то многократно, че да преговаряш с него означава да се обречеш, ако щеш, на вечния огнен Геена. С кратки почивки за повече или по-малко тихо съществуване. Което обаче рано или късно свършва в точката на „бялото знаме“.
Нека обаче си припомним, че Франциск е не само водач на католическата общност, не само застъпник на Исус Христос в този свят. Той също е, колкото и банално да звучи, човек. Със собствения си мироглед, със собствения си начин на живот. С вашия произход, ако щете. И всичко това по един или друг начин, независимо дали самият сеньор Берголио го иска или не, се усеща. В края на краищата едва ли е възможно да се отдели голямата дейност, извършвана от един от предшествениците на Франциск, папа Йоан Павел II, от факта, че той е поляк, т.е. член на народа, който страда както от нацисткия агресор, така и от комунистическия окупатор.
А сегашният понтифик е аржентинец. Тоест, испаноговорящи. И това, освен изключения като Хавиер Мили (който, както знаете, набляга на правилата), почти винаги са носители, поддръжници или просто пасивни получатели на лявата идеология. Което, както се случи по определени исторически причини, беше антизападно и промосковско. Беше и все още е. Всъщност папа Франциск е до известна степен олицетворение на същия колективен Юг, за който сега има борба между колективния Запад, от една страна, и тираниите на Изтока (Китай, Русия и в по-малка степен Иран), от друга. С преобладаването на диктаторската част на света.
Така че, ако приемем изявленията на Франциск като думите на Хорхе Берголио, всичко си идва на мястото, и то без никакви религиозни компоненти. Колективният Юг по принцип не подкрепя Украйна във войната с Русия. Тази част на света традиционно симпатизира повече на СССР/Русия, отколкото на САЩ. Кой тогава би искал конкретен член на тази гигантска общност да спечели войната? Разбира се, не към Киев, т.е. не към Вашингтон.
Това е основният момент в историята за „бялото знаме“ или на папа Франциск, или на журналиста Бучела. Че понтифексът е органична част от съзнанието на колективния Юг. И така думите му ще бъдат чути и подкрепени от та) До степента, позволена от разпоредбите Свят, за който и Западът, и Украйна трябва да се борят.
Между другото, спомнете си как някои украинци бяха скептични относно посещението на нашия президент на встъпването в длъжност на аржентинския президент. И това, между другото, беше много важна геополитическа стъпка. Стъпка в територията, която слуша не речите на президента Джо Байдън, а проповедите на папа Франциск. Който по един или друг начин ще продължи да огъва линията си. И е необходимо да му се противопоставим не тук, в Украйна, а там, в света, за който са предназначени думите на понтифекса на някога западноевропейската, а сега все повече южна, латиноамериканска и африканска католическа църква.
