В Русия и особено в Москва отдавна не е имало терористични атаки. Е, нека не се отнасяме сериозно, следвайки пропагандистите на Кремъл, да наричаме терористичните атаки абсолютно оправдано ликвидиране на подстрекатели към война или атаки срещу стратегически съоръжения. Саботаж – да, терористични атаки – в никакъв случай.
Нека си припомним, че всъщност от първите дни на своето управление Владимир Путин през 1999 г. предложи на руснаците нова формула за обществен договор: ние ще се погрижим за вашата сигурност, а вие ще забравите за някои от вашите свободи, защото така или иначе всъщност нямате нужда от тях. Ние „мокрим терористите в тоалетната“, вие работите и се отпускате, без да се страхувате за живота си. Преди въвеждането на тази формула обаче руснаците трябваше да оцелеят при експлозии във високи сгради, вземане на заложници в Норд-Ост, трагедията в Беслан и др.
Трябва обаче да се признае, че всъщност от третия мандат на Путин, който започна след рокадите с Дмитрий Медведев, Русия наистина започна да забравя за терористичните атаки. Полицейската държава е работила, както пише в книгата. Поне в големите градове, а още повече в Москва, всеки квадратен метър беше контролиран, ако не от външни и вътрешни камери за наблюдение, то от брутални сили за сигурност с картечници.
След пълномащабната война на Кремъл с Украйна твърдостта на полицейския режим само се засили, а с нея шансовете за каквато и да е сериозна терористична атака уж намаляха (да не споменаваме такива отклонения на системата като бунта на Пригожин, защото това явление е от малко по-различен порядък). Нека си припомним как през последните две години руските сили за сигурност успешно се бориха срещу такива „ужасни терористи“ като антивоенни демонстранти или ЛГБТ активисти. Затова подобно възмущение сред руското ръководство предизвика предупреждения от САЩ и Великобритания, че в Москва се подготвя мащабна терористична атака.
„Посолството на САЩ следи докладите, че екстремисти планират да атакуват големи тълпи от хора в Москва, включително концерти, в близко бъдеще. На гражданите на САЩ се препоръчва да избягват големи тълпи през следващите 48 часа“, предупреди посолството на САЩ в Русия. Съобщение за пресата, публикувано на 7 март. Подобно предупреждение беше публикувано и от дипломатическата мисия на Великобритания.
И беше необходимо да се разбере, че когато Вашингтон и Лондон предупреждават за такива неща, трябва да им се вярва. Може просто да се наложи да коригирате датата. Това вече е добре разбрано от властимащите в Киев, които за момента бяха скептични по отношение на предупрежденията на американското и британското разузнаване за подготовката на Русия за пълномащабна инвазия. Нещо повече, правителствените политици, включително президентът Володимир Зеленски, нарекоха подобни предупреждения „провокация“.
Така че редовните членове на Кремъл също обвиниха „англосаксонците“ в провокация. Нека си припомним какво каза самият Путин на 19 март на разширено заседание на борда на Федералната служба за сигурност: „Нека ви припомня неотдавнашните, откровено казано, провокативни изявления на редица официални западни структури относно възможността за терористични атаки в Русия. Всичко това напомня за откровено изнудване и намерение за сплашване и дестабилизиране на нашето общество“.
Тоест, отново за провокациите на Запада (както в киевските изявления). Но Путин добавя още един съществен термин в речта си: „изнудване“. И определено ще се върнем към него.
И сега, три дни след цитираната от Путин пламенна реч, отричаща всякаква възможност за терористична атака в Москва, тази терористична атака се случи. И не само се случи, но със своя мащаб и жестокост обхвана много предишни подобни инциденти, известни още от войната в Чечения. В петък вечерта, 22 март, група мъже, въоръжени с картечници, нахлуха в кметството на Крокус, концертна зала край Москва, която е изключително популярна за руските жители на столицата. Нападателите първо са убили охраната, след което са открили огън по цивилни посетители. И освен това самата сграда беше подпалена.
Многобройни видеокадри показват, че групата терористи е действала изключително професионално. Те успяха както да влязат невредими в залата, така и да се оттеглят от нея след изпълнението на плановете си. Затова може да се предположи, че атаката е била предшествана от седмици подготовка, професионална организация и логистика. Фактът, че самото бягство беше доста странно, сякаш професионализмът, който току-що беше демонстриран, изведнъж се изпари някъде и жестоките нападатели, като уплашени зайци, се оставиха да бъдат хванати – това е друг въпрос. Може би организаторите на терористичната атака са замислили събитието си по този начин или просто изпълнителите вече изобщо не ги интересуват. Мавърът си е свършил работата – мавърът може да си тръгне.
Кои бяха организаторите? Вече няма съмнение, че зад атаката стои терористичната организация „Ислямска държава“. Това се потвърждава от признанието на самата ИДИЛ и многобройните фотографски доказателства и материали на американското и британското разузнаване, въз основа на които е публикувано гореспоменатото предупреждение. И сега връщаме се към неволната дума на Путин „изнудване“ във връзка с това предупреждение. Кога по принцип можем да говорим за изнудване? В повечето случаи, когато някой е влязъл във владение на компрометиращи материали върху човек и принуждава този човек да предприеме определени действия в полза на изнудвача. И така, шефът на Кремъл неохотно се преструваше, че „англосаксонците“ притежават някакъв компрометиращ материал за руските власти в контекста на терористична атака, която се подготвяше в Москва. Тоест, или самият Кремъл е вдъхновил тази терористична атака, или му е дал „зелена светлина“ да превърне ИД в полезни, а след това да се възползва от последствията.
Нека си припомним, че след самата терористична атака Путин остана горд от мълчанието в продължение на 20 часа. В руската столица имаше мащабна атака, сто и половина руснаци бяха брутално убити. В друга държава, при такива условия, държавният лидер отдавна щеше да е отишъл на сцената и да провъзгласи огнен филипик. А новоизбраният руски диктатор не казва нито дума. Очевидно през това време той е чакал приближените си да намерят поне минимална украинска улика, поне мъничка „визитка на Ярош“.
Междувременно различни Соловьовци, Симоняни, Кисилевци и Захарови се пенят в устата, ругаят украинците и искат най-страшното отмъщение за тях. Но всичко напразно. От Украйна няма и следа. Путин трябва да говори с празни ръце, затова измисля някакъв неразбираем „украински прозорец“, през който е трябвало да се промъкнат извършителите на терористичния акт. Логично би било да го попитаме: кой трябваше да започне тази война на руска страна – може би не ФСБ?
Интересно е, че дори заловените и зверски пребити, било то реални или измислени извършители на атентата в концертната зала, все още не са споменали Украйна с дума или половина. Но няма значение, руските екзекутори имат достатъчно методи, за да ги принудят да признаят или за убийството на Кенеди, или за участието си в Светата инквизиция. И веднага щом някой от тези нещастници каже думата „Украйна“, тя веднага ще бъде използвана и възпроизведена.
Защо Кремъл, който вече води брутална война с Украйна, се нуждае от това? Има два аспекта на това. На първо място, терористичната атака ще има последици за вътрешната политика на Русия. Винтовете ще бъдат затегнати още повече, въпреки че, изглежда, много по-нататък. Телата на жертвите на терористичния акт все още не са охладнели, а някои руски политици отново повдигнаха любимата си тема – премахването на мораториума върху смъртното наказание в Руската федерация, което трябваше допълнително да изплаши и без това уплашеното до смърт руско гражданско общество.
Въпреки че в този контекст е много по-важно да се извърши нова мобилизация след възмущението от терористичната атака. Предполагаемите брутални действия на нападателите трябваше да вдъхновят руснаците към „свещена война“, точно както руските активисти, изгорени някога в Одеса, ги вдъхновиха за „Руската пролет“.
На международната арена тази терористична атака трябваше да бъде използвана предимно за компрометиране на украинските власти. Никой не може да оправдае терора срещу цивилното население, дори въпреки войната. Ако това дискредитиране беше успяло, щеше да е възможно да се блокира военната помощ за Украйна. В края на краищата, как може да се даде оръжие на терористична държава?
И тогава щеше да е възможно да се предотврати изпълнението на обявените от френския президент Еманюел Макрон планове за изпращане на западни войски директно в Украйна. И тези изявления на Макрон изобщо изплашиха редовните членове на Кремъл.
Успя ли Кремъл в плановете си? Практически не. Единственото нещо, което Русия направи малко, беше да се представи за кратко време като жертва. Да, ще има съболезнования от световните столици за известно време. Е, не животните живеят там, но цивилните винаги съжаляват.
Но с преминаването към Украйна се оказа пълно фиаско. В края на краищата тя вече беше програмирана, след като американците и британците бяха предупредени за предстоящата терористична атака в Москва. Може би именно заради това скъсване на плановете Путин толкова се изнерви, че безразсъдно използва думата „изнудване“.
