Какво показват резултатите от президентските „избори“ в Русия? Че режимът на Владимир Путин е по-силен от всякога? Малко вероятно, по-скоро точно обратното (и тогава ще се опитам да аргументирам тази теза). Самият ход на изборния процес и резултатите от него показват, че режимът в Кремъл окончателно се е отказал от модела на „управлявана демокрация“, провъзгласен от самия Путин, и ясно и безмилостно върви към авторитарна държава с елементи на тоталитаризъм. Въпреки че всъщност строителите на новата руска империя ще получат „бананова република“ с карикатурен, макар и страшно изглеждащ владетел.
Марк Галеоти, британски политолог и един от най-авторитетните експерти по Русия, обобщи руските избори в коментар за вестника Уошингтън По, твърди: „Кремъл вече не се срамува да очерня изборите. Той се държи в стила на „И какво от това? Какво можеш да направиш? Той е като гопник, който предизвиква демократичното общество, казвайки: „Разбира се, че знаете, че лъжем, но ще трябва да го преглътнете, защото няма алтернатива“.
Според официалните преброявания руската Централна избирателна комисия е дала на Путин рекордната цифра от 87,28%. Това е най-високият процент във всички постсъветски времена в Русия, дори самият Путин досега не е показал такива резултати. А избирателната активност също е рекордна – 77,5%. Но за трезвомислещ човек всички тези цифри предизвикват само смях.
Защото, от една страна, има явна и безсрамна фалшификация. Това беше убедително доказано от независими експерти, въз основа на данни от независими наблюдатели и използвайки математически методи при установяване на закономерностите на изборния процес.
От друга страна, с тези числа руският диктатор (отказвам да го наричам „президент“ и се надявам, че и целият цивилизован свят ще го направи) попада в същата категория като лидери като покойните автократи Гейдар Алиев в Азербайджан и Ислам Каримов в Узбекистан, които получиха съответно между 85% и 90%. И сега трябва да настигне произволно уволнените лидери Нурсултан Назарбаев (който спечели над 95% на последните избори в Казахстан) и Гурбангули Бердимухамедов в Туркменистан (97%), както и безспорния шампион – покойния туркменбаши Сапармурат Ниязов, който се ползваше с подкрепата на 99,5% от туркмените.
Не е нужно да си Ванга, за да предскажеш победата на Путин. В навечерието на самия вот Кремъл почисти избирателното поле до стерилност. Всякакви рискове бяха превантивно елиминирани – кандидатите, дръзнали поне косвено да критикуват войната в Украйна, нямаха право да гласуват. Лидерът на опозицията Алексей Навални, който вече беше в колония в далечния север, беше брутално убит. Така че, освен Путин, бюлетината включваше имената само на трима безлични политици, които дори не претендираха за победа. Въпреки че „чистката“ не свърши дотук. Тъй като един от тримата кандидати, а именно Вячеслав Даванков, представител на идеологически неразбираемата партия „Нови хора“, беше обявен за условен „антивоенен кандидат“ от някои говорители на опозицията (всъщност той в никакъв случай не беше антивоенен кандидат), избирателната машина на Путин дори открадна оскъдните му гласове.
Въпреки че, изглежда, защо всичко това? В крайна сметка Путин лесно щеше да спечели дори и без тези безумни фалшификации, дори и да не на първия тур. Дори могат да бъдат поканени независими наблюдатели от цял свят. И това би премахнало много въпроси, поне на Запад. Тогава би било трудно да го обвиним, че е спечелил нечестно, че е измамник, че изборите са нелегитимни.
Кремъл обаче е избрал този път. Въпреки факта, че цивилизованият свят не смята последните избори в Русия нито за свободни, нито за честни, тези 87,28% позволяват на Кремъл да обяви, че уж цялата нация е обединена около Путин, руският президент има пълната подкрепа на своя народ. Затова той потвърди пълното си право на мандат за водене на агресивна война в Украйна и за брутално потискане на опозицията. Защото такава е волята на народа. И, както знаете, волята на народа е волята на Бога. И това официално гласуване по този начин позволява на Путин 5.0 да остане лидер на страната поне до 2030 година. И най-вероятно до смърт.
Въпреки че, разбира се, Путин всъщност няма такава обществена подкрепа, което косвено се доказва от социологията. При наличието на свободна конкурентна среда, свободна преса, безпрепятствено функциониране на обществените организации, право на събиране и протест, свободна съдебна система, липса на цензура и полицейска репресия, резултатът можеше да бъде съвсем различен. Можете обаче да говорите колкото искате за кръгли избори във вакуум, но в действителност ние имаме това, което имаме.
Според експерти при авторитарни избори резултатите са предвидими, но последствията не са. Или системата, пасСлед тестовия етап под формата на избори никой не може да каже със сигурност дали иска да отвинти винтовете и да даде на руснаците повече свобода, или обратното – да затегне винтовете и да засили репресиите, да взима непопулярни решения. Да припомним например как след преизбирането на Путин през 2018 г. имаше изключително непопулярно увеличение на пенсионната възраст в Русия. А две години по-късно имаше и промяна в конституцията, която „обезсили“ предишните каданси на Путин. Затова президентските избори в Русия не са толкова важни, колкото това, което се случва след тях.
Най-смешното (или може би точно обратното – най-трагичното) в тази ситуация е, че Путин твърдо вярва в масовата народна подкрепа. Съответно той смята малцината критици за абсолютни маргинали или агенти, платени от враждебния Запад. Той също така смята, че държавата е „по-силна от всякога“. Следователно, според него, ескалацията на военните действия, поредната мобилизация, поставянето на икономиката на военна основа и увеличаването на вътрешнополитическия натиск няма да имат никакви негативни последици: страната ще устои на всичко, а „народът“ ще „одобри“ всичко.
Така руската икономика успя да издържи много по-дълго и по-уверено под западните санкции, отколкото беше прогнозирано преди две години. Да, осмиваното „заместване на вноса“ имаше известен положителен ефект, поне временно. Русия беше откъсната от западния свят, но започна да си сътрудничи по-активно с така наречения Глобален юг, където живее 80% от населението и произвежда 40% от световния брутен продукт. И така, провалиха ли се антируските санкции, за забавление на Кремъл? Съвсем не.
Просто трябва да бъдем търпеливи и да изчакаме още малко (западни и независими анализатори сега поставиха нов срок за колапса на руската икономика – до началото на 2026 г.), а режимът в Кремъл ще се изправи пред нова уязвимост. Кумулативният ефект от липсата на западни инвестиции и изолацията от западните технологии ще доведе до намаляване на производителността, по-специално до увеличаване на зависимостта от пиратски софтуер.
В същото време тясното сътрудничество на Русия с Китай може да се превърне от предимство в ужасен недостатък. Нарастващата зависимост от Пекин упорито и безвъзвратно превръща Москва в лишен от права васал. А излизането от зависимостта от тоталитарен Китай няма да е толкова лесно, колкото отказът от сътрудничество с демократичния западен свят.
В същото време милитаризацията на икономиката ще намали стандарта на живот в Русия. Демографските проблеми също ще се усетят. И тъй като 71-годишният Путин остарява, борбата за неговото наследство ще се засили. Винаги е трудно да се предскаже кога един тиранин ще попадне под тежестта на властта. Но можем уверено да кажем, че това със сигурност ще се случи. И колкото по-скоро, толкова повече самочувствие избухва.
Какво трябва да направи Западът в тази ситуация? Е, със сигурност да не седи на брега на реката и да чака трупът на врага да отплува. Съединените щати и Европа трябва ясно да разчитат на две стратегии: засилване на военната помощ за Украйна до въвеждането на войски на НАТО в страната и увеличаване на санкционния натиск. И двете стратегии вече са доказали своята ефективност, когато се прилагат ясно, бързо и без излишно колебание.
