След повече от месец прекъсване руските окупатори отново започнаха да нанасят масирани ракетни удари по територията в Украйна, по тиловите градове и села. Последните две атаки бяха извършени на 21 и 24 март, те не бяха рекорд по отношение на броя на използваните ракети, но самият факт на такива атаки прави украинците напрегнати. И в същото време, помислете за това. Ето за какво да помислите.
Различни канали за наблюдение на Telegram съвсем ясно и съвсем реалистично (ВВС на Въоръжените сили в Украйна обикновено потвърждават тези данни) записват броя на стратегическите бомбардировачи Ту-95МС, които играят основна роля в руските ракетни атаки. Основната, защото те са тези, които изстрелват ракети Х-101, които са най-масовият тип използвани ракети. Освен това руснаците могат да произвеждат тези ракети дори сега (за разлика от други, които се използват много по-рядко поради това), така че този военен ресурс на нашия враг все още е възобновяем.
Самият брой на руските ракети, използвани при определени атаки, също е ясно записан от украинската страна. И рано или късно възниква въпросът – как руснаците използват тези ракети, колко ефективни, по-специално, по отношение на експлоатационния живот на самите самолети?
Отговорът на този въпрос се изчислява много просто, като се използва обичайната математическа формула – броят на изстреляните ракети се разделя на броя на самолетите, използвани по време на атаката, от които са изстреляни тези ракети. Например, по време на обстрела на 24 март руснаците изстреляха 29 ракети Х-101, а бяха използвани 14 самолета. Проблемът с едно действие, който ни дава отговора, е, че този условен коефициент на „ефективност на Ту-95МС по време на масирани ракетни атаки“ при последната атака по време на писането на тази статия е бил 2,07.
Много ли е или малко? Първо, нека да разгледаме ефективността на Ту-95МС при тазгодишните атаки. Изглежда така:
– 21 март – 2.67 (29:11);
– 7 февруари – 2.9 (29:10);
– 23 януари – 2.5 (15:6).
Както можете да видите, тези коефициенти са в плюс или минус същия интервал. А сега да си припомним периода от октомври до декември 2022 г., когато окупаторите започнаха масово да атакуват съоръженията на енергийната инфраструктура в Украйна, за да принудят украинците в ситуация на хипотетично тотално спиране на тоталното затъмнение да поискат преговори по условията на Кремъл от своите власти.
Това бяха показателите за ефективността на Ту-95МС при отделни атаки от този период:
– 15 – 5 ноември (70:14);
– 23 – 7 ноември (70:10);
– 5 декември – 7.6 (38:5).
Както виждате, преди година и половина под крилата на руските стратегически бомбардировачи висяха 2-3 пъти повече крилати ракети, отколкото сега. И има още едно число. Става дума за максималния брой ракети Х-101, които един Ту-95МС може да използва по време на една атака. Това число е 16.
Какво трябва да означава всичко това и защо ви измъчвахме с тези числа? Но за да се покаже едно просто нещо, което може би дори в самата Русия не се реализира от всички, с изключение на командването на самите стратегически авиационни части, разбира се: ако не осъзнаваха, нямаше да управляват десетина и половина самолета с 2-3 ракети на борда, вместо да окачат 6-7 ракети на 5-6 самолета.
Това просто нещо е (въпреки всички аргументи, че тези ракетоносци бомбардировачи сега летят чак от полуостров Кола, което също се отразява на количеството гориво и броя на ракетите на борда), че руската военна техника се износва. Оборудване, което е невъзможно или почти невъзможно да се възстанови.
И военните, които работят директно с това оборудване, са добре запознати с това. И те се грижат за Ту-95МС. И спасяват ракети, по-специално Х-22, които вече не се произвеждат. Защото военните, за разлика от офицерите от ФСБ, които управляват Русия повече от четвърт век, разбират цената на войната за своята държава.
И тази цена само ще расте. Спомняте ли си легендарната фраза за недвижими имоти от средата на нулевите години, в периода преди световната финансова криза, когато цените на жилищата растяха скокообразно – „само ще стане по-скъпо“? Тази фраза е истинското бъдеще на Русия, нейната икономика и нейния военно-промишлен комплекс.
Войната само ще стане по-скъпа за страната агресор. Това увеличение на цената ще бъде различно. Например, можете да заредите максимално Ту-95МС с ракети – и след малко, доста кратко време, тези самолети просто ще се превърнат в боклук, защото никога не са били проектирани за 2, 3, 4 години постоянна употреба. Или можете да ги използвате пестеливо, пестеливо – и тогава онези редки ракетни удари, които сега се случват, макар и последователно (но сегашната серия от три атаки е като една атака през есента на 2022 г.), няма да имат желания ефект.
Русия – това може да се каже с увереност и яснота – не беше готова за войната, която започна след поражението в битката за Киев. Но вместо да изтеглят войските поне до ръба на „23 февруари 2022 г.y“, реши да продължи да се бори. И сега, всеки месец, той плаща все повече и повече за тази война. И така нататък – до момента (а повярвайте ми, ще дойде много по-бързо, отколкото си мислите), когато цената се покачи до непоносим лимит.
И тук си струва да споменем една, вече древна, но много интересна фраза. Това беше казано през 2014 г. на Форума на международните експерти „Валдай“ от тогавашния заместник-ръководител на президентската администрация на Руската федерация Вячеслав Володин. Тази фраза звучи така: „Ако има Путин, има Русия, ако няма Путин, няма Русия“.
Фразата е грандиозна, естетически красива и пропагандистично мощна. Тя има само един недостатък. Тя е измамна. И това дори не е просто лъжа – това е точно обратното на истината. Защото всъщност случващото се в Русия от 2014 г. (и особено след 24.02.2022 г., когато са пресечени всички разклонения на пътя и остава само един път) звучи различно. „Има Путин, но няма Русия“. Защото това, което кремълският диктатор прави след окупацията на Крим, след началото на пълномащабна война, не е унищожаването в Украйна. Украйна той просто не може да унищожи напълно. Това е унищожението на Русия. И управлението на Владимир Путин, ако се проточи по естествени причини (и само по естествени причини под формата на смърт, този диктатор ще напусне президентството), определено ще приключи с унищожаването не в Украйна, а на Русия.
Каква ирония на съдбата, истината е, че човек, който в един момент реши да влезе в историята като „събирач на руски земи“, ще слезе като разрушител дори на това, което е наследил след предшественика си. Това обаче е съвсем различна история. И това не е наш проблем.
