В Съветския съюз измислиха глупости за началото на Втората световна война през юни 1941 г. и нейния край през май 1945 г. Украинците вярваха в тази лъжа поне до 2014 година. Може би някой все още вярва – защото „адът е голяма страна“. Има много такива глупости, породени от пропагандата. Те все още живеят и влияят на съзнанието на хората и това не зависи от събитията, които се случват наоколо. Например, след анексирането на Крим от Русия, чух от един от моите украинскоезични познати, че на турнир, където няма Украйна, той подкрепя „нашите“.
Русия винаги е била в състояние да отдели значителни ресурси за пропаганда. Съвсем наскоро украинската телевизия играеше „кадети“ и „бригади“, всякакви киркбаскови. „Творчеството“ на слугите на московския цар беше представено като стандарт. Украинците все още трябва да са благодарни, че предразсъдъците, враждебността към света и огорчението ни бяха излъчени. Сега ситуацията е по-добра, но проблемът не е изчезнал. Средства от държавния бюджет му отпускат Кравец и Горбунов, а украинците, по време на войната с Русия, гледат „Словото на момчето“.
Украйна не е ли Русия!?
Фиаското на информационната политика в Украйна е тема на дълъг разговор. Това се отнася за различни области и най-вече за телевизията. Няколко години преди анексирането на Крим от Русия беше възможно да се гледат руски телевизионни сериали на оригиналния език по украинската телевизия, като редовно пускаха номинациите си за песни и други боклуци. Те знаеха, че украинците с руска муцуна плачат по-добре от певците си. Те дори излъчиха обръщението на руския президент и разговорите му с робите му… Граждани. Защо, „Путин вкара Вайск“, този боклук беше завлечен във въздуха на независима държава? Нещо повече, руснаците усърдно „втвърдяваха“ своя „продукт“ с „ожулвания“: солдафонизъм и милитаризация, полицейски и държавно-гангстерски произвол… Имаше криминализация чрез филми. Украинците не виждаха градовете си на екраните, насаждаха ги съмнения за собствената им държава. Подобно „приятелско“ съдържание и култура са „извън политиката“.
Готвеха ни на слаб огън, като постепенно се превръщахме в руски роби. Те искаха да осъществят беларуския сценарий с фантомна държава в Украйна. Чрез телевизионни боклуци, клонова църква на ФСБ и шествията на разсеяни полкове, оформени от пропаганда. Само ужас и отвращение предизвиква споменът за тази „мишка-брат“ вчера. С това е известна руската пропаганда – измисляне и популяризиране на грозни зловещи конструкции, които нямат нищо общо с реалността. Те само изкривяват и изкривяват реалността. Това е като с хронологията на Втората световна война, която беше спомената в началото на този текст. Не беше уместно Москва да говори за началото на тази война, защото тя е съучастник в нападението срещу Полша. Затова се появи алтернативна версия: войната, за която се твърди, че е започнала през юни 1941 г. с нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз. Въз основа на тези лъжи е построена концепцията за „atechestvennai vainy“ и всичко, свързано с нея.
Сега украинците разбират, че руската армия е убийци и престъпници, а руското правителство е терористи. Много от нашите граждани обаче продължават да гледат на Москва като на център на света, подсъзнателно я възприемат като такава. Те не престават да се чуват от периферията, чиито жители трябва да живеят според шаблоните, създадени в мегаполиса. На ниво държава и елит липсват ресурси и съзнание, които да прекъснат този порочен кръг. На ниво общество няма съзнание и самоуважение, които да признаят, че Москва не произвежда нищо много уникално, а това, което е създала, е отровно и разрушително. Тенденциите в Youtube и TikTok като цяло показват, че някои от нашите граждани изглежда не осъзнават, че Русия е нападнала Украйна и заплашва съществуването на нашата държава, дори на онези украинци, които финансират окупаторите с дейността си в руските платформи.
Особено тъжно е екстремното хоби на много украинци – руската криминална поредица за младежта от края на 80-те години на ХХ век. Всичко е банално: беззаконие и произвол, млади хора се бият и клатят, сблъсъци, изнасилвания и разделения на сфери на влияние. Позната картина за Русия. Може би това е тяхната перспектива за бъдещето. Странно е, че това съдържание, което е чуждо и не е свързано с нашите ценности, получи отговор в Украйна. В Русия „Думата на момчето“, подобно на думите на Путин, подготвя ресурс за бъдещи агресивни войни. Някой слуша историческите глупости на кремълския диктатор и отрича правото в Украйна на независимост. Други гледат руски токсични филми и го оживяват, завършват в затвора, а след това в Z-армията.
Дали това се отнася за украинците, които задържат руската орда? Можем ли доверчиво да слушаме думите на Путин или да гледаме безгрижно „Словото на момчето“? Спортът и културата извън политиката? В Русия и спортът, и културата са технологии и средства за постигане на политически цели, инструмент за зомбификация. Жалко, че има украинци, които все още не са го разбрали.
Само под микроскоп
Руската федерация е съсед в Украйна. Няма измъкване от тази гнусна реалност. Човек може да се радва на мисълта, че процесът на разпадане Руската империя е на път да приключи, а политическата смърт на Руската федерация ще бъде нейният финал. Има обаче малко признаци за това и ние сме принудени да вземем предвид факта на съществуването на една от най-кървавите държави днес близо до нейната граница. Единственият начин за съвместно съществуване с имперска Русия в момента е чрез война. Нещо повече, тя беше донесена и подхранвана от самата Русия. Имаме различни виждания за отношенията с Русия. Някой говори за ров с крокодили и прекъсване на всякакви контакти. Други твърдят, че Русия трябва да бъде лаборатория, в която ще наблюдаваме самоунищожението на плъхове.
Ров с крокодили все още не е опция. Ако Путин каже, руснаците ще маршируват в укрепления и ще ядат крокодили живи. Има повече съдържание в сухия изследователски интерес в Русия. Да познаваш врага означава да изградиш защита срещу силните му страни и да използваш недостатъците му. Поради горчивия опит да бъдем съседи с Русия и тяхната агресия срещу нас, Украйна вече е врата към цивилизацията. Въоръжените сили в Украйна защитават света от кървавите главорези и диваци на XXI век. В същото време украинците също биха могли да станат очите и ушите на мислещите хора и да им разкажат за същността на Русия. Това е възможно само ако процесите, протичащи там, бъдат разбрани и трезво оценени. Тоест, статутът на сляп и необмислен потребител на руско съдържание трябва да бъде заменен от внимателен и педантичен наблюдател на деградацията на Русия. Разбира се, трябва да ускорим този процес по всякакъв възможен начин. Затова е упорито, досадно, дори непоносимо да се защитава тази истина пред тези, които са в състояние да я чуят. Това е дълъг и скъп процес, но и инструмент за противодействие на руската пропаганда и механизъм за развенчаване на измислиците, които Москва разпространява.
Предстои ни трудна задача. Наблюденията трябва да бъдат щателни, без емоция, лабораторен метод и с ръкавици. Всичко трябва да бъде професионално, на подходящо институционално ниво. Русия не бива да се влачи тук. Явлението е най-добре проучено в местообитанието. Също така е невъзможно да се разрушат митовете и стереотипите, които тяхната пропаганда е създала. Нещо повече, някои от тези митове все още се поддържат от отделни украинци. Истината за Русия също няма да бъде приета от всички. Ненапразно нашият враг финансира цели армии от журналисти, политици и учени в различни страни. В крайна сметка, дори и да се съгласят с нас, че Русия е само обвивка, никой няма рецепта какво да прави с това, което е обвито в нея. Това са въпроси, с които ще трябва да се справите и да потърсите отговори. Затова Украйна трябва да има собствена позиция, база от аргументи и да провежда системна работа, за да разбере процесите, протичащи в Русия. Още по-добре е да им повлияете. Това е важен и необходим компонент на настоящата и бъдещата победа над врага.
